Брой чиновници на глава от население в област Русе- много или малко

    С приближаването на следващото преброяване на населението през 2021 г. въпросът за промяна на броя на общините ще става все по-актуален. Шестте карти по-долу показват някои от основните (но далеч не всички) причини за необходимостта от консолидация на местните административни единици в някои части на страната.

             Общински служители на глава от населението

Продължаващият спад на населението в редица райони на страната води до все по-фрапантни съотношения между размера на общинските администрации и броя на обслужваното от тях население. Това се вижда ясно на картата по-долу, която се базира на тримесечните данни на Министерство на финансите за финансовото състояние на общините, които включват и информация за броя на общинските служители през третото тримесечие на 2018 г.

   Данните на МФ показват, че общините с най-малък брой общински служители спрямо населението са Столична община, Казанлък, Добрич и Перник. Във всяка една от тях се падат над 500 души население на всеки общински служител.

   Подобна е ситуацията и в повечето от останалите по-големи градове с изключение на Плевен, където данните показват 247 души на общински служител.

   Доста различна е картината в малките общини, като на места се наблюдават фрапантно високи съотношения между общинските служители и населението. Класическият пример за това е община Трекляно в област Кюстендил, където на всеки 26 души се пада по един общински служител. Общо в 41 общини на всеки общински служител се падат под 100 души население.

   Тези данни показват, че макар териториално-административна реформа в момента да не е на дневен ред, тя няма как да бъде избегната в близко бъдеще, особено ако текущите правомощия и задължения на общините се запазят или бъдат разширени. Има общини, в които именно местната администрация е един от най-големите работодатели – зависимост, която наред с въпроса за ефективността на публичните харчове повдига редица притеснения относно политическите процеси на местно ниво.

           Общини с население под 6 хиляди души

   Дисбалансът в съотношението между общинските служители и местното население се дължи в голяма степен именно на знаменателя в уравнението – броят на хората, които живеят в една община. Причината за това е, че общинската администрация все пак е натоварена с някакви функции, които трябва да извършва и минимум услуги, които трябва да предоставя.

   Следващата карта показва общините, които през 2017 г. не отговарят на първото по ред изискване на чл. 8 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ) за създаване на нова община - наличието на население над 6 хиляди души.

   По данни на НСИ между 2000 и 2017 г. техният брой се удвоява, като през последната година една четвърт от всички общини (общо 72) не отговарят на това изискване на закона.

    По-голямата част от тях се намират в пограничните райони, като особено ясна концентрация се наблюдава в Северозападна България. В допълнение има 15 общини, в които населението е над 6 хиляди, но под 7 хиляди души. Населението в повечето от тези общини е с ясна тенденция към спад, макар да са налице и някои изключения като Горна Малина.

Въпросът защо изискванията за създаване на нова община не важат за съществуващи вече такива остава отворен поради следните произтичащи от това проблеми като:

• превръщането на много общини и общински предприятия във водещ местен работодател, което създава очевидни рискове пред местния демократичен процес;
• изключително ограничени собствени приходи на общината  и де факто пълна фискална зависимост от централния бюджет;
• достигане на вече коментираните изключително високи нива на съотношението между броя на общинските служители и местното население, т.е. липса на административна ефикасност.