В края на декември 48.2% от избирателите заявяват готовност да гласуват на предстоящите през май тази година избори за Европейски парламент. Всеки втори или не възнамерява да участва, или не е решил как точно ще постъпи. По-ниската активност води до силно сближаване на позициите между ГЕРБ (подкрепяни от 16% от всички избиратели, или между 32 и 34% от гласувалите) и БСП (14.9% от всички избиратели, или около 30-32% от гласувалите).
Това показва обобщаващото за 2018 г. проучване на социолозите от "Алфа Рисърч". Данните са от национално представително проучване, направено в периода 14 - 19 декември 2018 г.
Анализаторите отбелязват, че данните не са сравними с предишни изследвания на агенцията за парламентарен вот заради три основни причини: по-ниската активност на евроизборите, малкия брой мандати за България – 17, който формира по-висок праг (5.88%) за спечелване на мандат в сравнение с 4%-та бариера в изборите за Народно събрание, както и неяснотата кои партии и в каква конфигурация ще участват в европейските избори.
Имайки предвид тези ограничения, ранна диагностика на състоянието на политическите сили показва, че ГЕРБ запазва крехко предимство пред основния си опонент. Но икономическата ситуация в страната, както и мотивацията на неговите разнородни избиратели, сред които има както европоддръжници, така и евроскептици, ще са ключови за крайния му резултат, отбелязват от агенцията. "БСП също не е особена убедителна в мобилизацията на своя вот, но превръщайки изборите в тест "за" или "против" правителството, успява да задържи лоялния си електорален кръг от симпатизанти", посочват социолозите.
ДПС се открояват като третия участник, който ще има сигурно представителство в Европейския парламент. Подкрепа за движението за евровота заявяват 5.1% от общия брой избиратели, или между 10 и 13 на сто от гласувалите. Предвид способността му за силна електорална мобилизация по-ниска избирателна активност може да им позволи да скъсят съществено дистанцията с водещите ГЕРБ и БСП и така да пледират за връщане във властта през парадния вход.
Скандалите в Обединените патриоти сриват електоралната им подкрепа с изключително бързи темпове. Дори все още формално обединени, те мобилизират едва една трета от бившите си избиратели. Антиевропейските настроения на значителна част от потенциалните им симпатизанти допълнително ги демотивират и така електоралният им ресурс пада до 2.9% от общия брой избиратели в страната. При сега заявената избирателна активност от около 48% това е равностойно на около 5.5 - 6 на сто от гласуващите, което ги поставя на границата на бариерата, необходима за излъчване на евродепутат.
На същата граница, но с положителен електорален тренд е коалицията "Демократична България". Подкрепа за обединението заявяват 2.7% от общия брой избиратели, или около 5.5 – 5.8% от готовите да гласуват в евроизборите. Обратно на патриотичния вот обаче привържениците на "Демократична България" са значително по-заинтересовани и мотивирани да гласуват в изборите за членове на Европейския парламент, което благоприятства шансовете им да излъчат там свой представител.
"Както високото недоверие към институциите, така и високият дял избиратели, ненамиращи свое убедително политическо представителство, може да доведе до два до голяма степен противоположни сценария за изход от евровота. Първият, въпреки критичността си избирателите да не припознаят алтернатива и да подкрепят макар и с нисък вот водещите партии, като така запазят политическото статукво. Вторият - недоволството да издигне на върха нови политически партии", смятат анализаторите.
И отбелязват, че най-интересното ще е дали тези нови субекти ще бъдат популисти и антисистемни играчи, или някаква друга политическа алтернатива.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай