- През последните месеци инфлацията в страната достигна доскоро позабравени нива от 3.5%, а прогнозите са те да се задържат и през следващата година
- Подобно поскъпване е далеч от притеснително, но в условия на ниски лихви създава предпоставки за надуване на имотен балон
Годината е 2012-та - лоши климатични условия, слаба зърнена реколта, управлява първият кабинет "Борисов". Тогавашният земеделският министър Мирослав Найденов с "мисъл за хората" иска замразяване на цените на основни стоки и публично обвинява производители и търговски вериги в "спекула".
Шест години и шест правителства по-късно зърнената реколта отново се случи да е лоша, а въображението на управляващите явно също не е еволюирало въобще. Настоящият министър на земеделието Румен Порожанов и бивш служебен министър на (забележете!) финансите поиска търговските вериги да продават хляба без печалба, а вицепремиерът Красимир Каракачанов предложи таван на надценката за "социална кошница" храни. Абсурдното желание на властта да контролира цените вероятно е изражение на страховете да не се повтори зимата на 2013 г. Тогава масовите протести заради високите сметки за електричество, предизвикаха оставката на първото правителство на Борисов. Сега покачването на котировките на суровия петрол доведе до неколкократна актуализация на цената на природния газ в България, а тя влече нагоре и тази на парното и то точно преди новия отоплителен сезон. За разлика отпреди шест години, сега икономиката е в подем, бюджетът – на излишък, а правителството (освен въжделенията по плановата икономика) превантивно обеща по-високи заплати и пенсии за догодина.
За икономистите е ясно, че това предвещава още инфлация. През юли и август поскъпването достигна позабравени в последните години нива от 3.5%, а очакванията са този темп да се запази и през 2019 г. Инфлация от 3-4% (особено докато доходите се качват повече от два пъти по-бързо) далеч не е страшилище, което трябва да се бори с шаманските заклинания на Порожанов/Каракачанов – поскъпването се движеше в тези нива и в кризисния период от 2009 до 2012 г., а в бума преди това цените се увеличаваха с 10-15% на годишна база (виж графиката). Въпреки това показателят е важен - България е отворена икономика, която по-лесно внася ценови шокове отвън и трудно им противодейства заради ограничените монетарни лостове. А и ниските лихви в комбинация с висока инфлация са предпоставка за надуване на балони в определени сектори от икономиката, като например този на недвижимите имоти.
Какво движи цените
През последната година петролът е основния фактор, който хвърли света в инфлационен смут. Цената на горивата влияе директно на транспорта, а от там се пренася и към голяма част от останалите икономически сектори. Котировките на сорт Брент прехвърлиха 80 долара за барел през септември, докато година по-рано той се търгуваше за 55 долара, което е увеличение от 45%. Международните цени на суровината скочиха значително в резултат на умишлено ограничение на предлагането от страна на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), разочароващо за прогнозите производство в някои държави като Венецуела и планирани санкции от САЩ за търгуващите с друг голям производител на сутровината – Иран (виж другия текст).
Цената на петрола (с лаг от 9 месеца) и промените в курса на щатския долар участват като компонент и във формулата за определяне на цената на природния газ тук. След поевтиняването му до края на 2017 г., от началото на тази година цената непрекъснато расте, като последната актуализация се очаква да е с рекордните 14%. Стойността на вносната суровина обаче влияе както на бизнеса, който работи с газ, така и на цената на парното. Очакванията са тарифите на топлофикационните дружества в страната да се повишат с между 2 и 9% от 1 октомври. Потребителите ще усетят значително по-голям скок, тъй като цените вече бяха повишени средно със 7.33% от 1 юли и с натрупването сметките за парно в различните градове ще са с до 23% по-високи.
"Доскоро петролът и природният газ бяха на много ниски нива, които през последните 12 месеца се коригираха. Така че може би шокът от голямото поскъпване тук отминава", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество".
Проинфлационен фактор са и цените на храните, като през последните месеци стойността на пшеницата и зеленчуците на борсите тръгнаха нагоре. Европейската асоциация на преработвателите на плодове и зеленчуци (PROFEL) вече предупреди, че екстремните климатични условия на Стария континент тази година са засегнали реколтата. Неблагоприятното време се отразява и на добива на пшеница. Според доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН сред пострадалите са големите световни производители като ЕС и Русия. Икономисти обръщат внимание, че по-високите цени на необработените храни все още не са се отразили в стойността на крайните продукти и тепърва ще разберем какъв ще е ефектът от лошото време.
Извън "вносните" фактори, инфлацията в страната се подхранва и от чисто вътрешни процеси. Например някои административно определяни цени също бяха повишени – в края на миналата година КЕВР одобри увеличение на стойността на водата в 14 български области, което цели да подобри качеството на ВиК услугата. Увеличението на акцизната ставка на тютюневите изделия за трета поредна година пък повиши крайните цени на цигарите.
Според последния икономически преглед на БНБ най-голям принос за инфлацията в страната през първата половина от годината имат услугите. Тук се набиват на очи цените в туризма – краткосрочното настаняване поскъпва със зашеметяващите 28.5% спрямо лятото на 2017 г., което е най-високият темп на растеж от 1999 г. Част от увеличението може да се обясни с европредседателството, а друга – с добрия летен сезон през 2017 г., който даде смелостта на много хотелиери да актуализират цените през тази година. Най-ниската безработица в Бълагария, а и в целия ЕС от началото на кризата, също е фактор за засилено търсена на туристически услуги.
Факторът доходи
На фона на 2% инфлация в еврозоната, българската изглежда твърде висока. Но както казва Ангелов – няма как да настигаме средноевропейските доходи, а цените да не растат при положение, че България е с фиксиран валутен курс. "С 3-4% инфлация са доста страни от региона и вероятно 2-та пункта над тази в еврозоната са добавката на растящите заплати към инфлацията", обръща внимание икономистът.
"Трябва да се има предвид все пак, че инфлация от 3.5% спрямо миналата година е далеч под средния темп на нарастване на заплатите на работещите - между 6 и 9% през първите шест месеца на тази година (на годишна база). Това ще рече, че повечето работещи не виждат понижаване на реалните си трудови доходи, напротив - те все още могат да си позволят да увеличават потреблението си", обяснява Десислава Николова от Института за пазарна икономика (ИПИ). Тя допълва, че при пенсионерите средното увеличение на пенсиите с 3.8% от юли също до момента компенсира инфлацията, макар и да означава, че техните реални доходи ще останат де факто без промяна.
Със заявката за 10% увеличение на заплатите в бюджетната сфера и почти 10% ръст на минималното възнаграждение от 1 януари, както и почти 6% актуализация на пенсиите от юли 2019 г., правителството също ще действа проинфлационно. Но и без подклаждане пазарът на труда дава индикации, че прегрява – заетостта расте рекордно, а почти всяка фирма се оплаква от недостиг на нужната й работна сила. "И в частния сектор цената на труда ще продължи да расте с подобни на сегашните темпове. Всеки, който произвежда, използва труд и докато заплатите растат бързо, и инфлацията и БВП ще са по-високи", е мнението на Ангелов. Той допълва, че догодина се очакват и доста публични разходи по ремонти и различни проекти заради предстоящите местни избори, което също ще е фактор в посока повече потребление и съответно инфлация. "Досега бюджетът действаше антиинфлационно заради големите излишъци. Сега заявката е по-скоро за промяна на политиката", е мнението на икономиста.
Към всички тези фактори, които вдигат цените в икономиката, може да се добави и още един – ръстът на банковите заеми за домакинствата, който е с най-бързи темпове началото на кризата. Потребителските кредити се увеличават с годишен темп от над 15% в последните месеци, а ипотечните – с близо 10%.
Надуват ли се балони
"В по-дългосрочна перспектива инфлация от 3-4% в никакъв случай не е рекордно високо ниво за българската икономика, дори и в периода след последната криза", отбелязва Николова.
Ангелов допълва, че сега и икономиката се намира в етап на развитие, в който все още не се трупат големи дисбаланси, подобно на 2008 г., когато имаше огромен приток на спекулативни капитали, дефицит по текущата сметка и 50-60% ръст на кредита.
Някои икономисти обаче предупреждават, че при ниски лихви и растяща инфлация се създават предпоставки за надуване на нов балон на пазара на недвижими имоти , въпреки, че няма бум на кредита, а по-скоро една част от населението тегли спестяванията си и ги влага в покупката на жилище.
В последното издание на своя "Икономически преглед" БНБ също предупреди, че към края на миналата година на база на темповете на кредитиране и цените на жилищата банките вече трупат цикличен риск, а икономиката започва да прегрява. То подгря и обявеното няколко седмици по-късно решение на регулатора да въведе нов антицикличен буфер за банките от 1 октомври 2019 г. в размер на 0.5%.
"Това няма да спре кредитната експанзия, още повече че е отложено във времето с една година, но е индикация, че БНБ е готова да се намесва в ранна фаза и няма да остави кредитирането да расте с 50-60%, както беше преди кризата когато инфлацията достигна двуцифрени темпове", твърди Ангелов.
Политическата цена на инфлацията
Извън икономическите рискове, по-високата инфлация носи и чисто политически риск. Особено в страната с най-ниски средни доходи в ЕС.
"Вижда се как инфлацията поражда напрежение, а правителството е решило да тушира част от ефекта през увеличение на доходите в бюджетната сфера Това е по-добрия вариант от фиксиране на цени на определени стоки, каквито идеи се чуват", казва Ангелов. И припомня, че за да тушира напрежението около високите цени на електроенергията кабинетът "Орешарски" ги понижи без да има икономически предпоставки за това, което пък създаде дисбаланси в енергийната система и доведе до още по-големи дефицити в нея.
"Сегашните нива на инфлация са наистина малки в сравнение с тези преди 10 години, но чувствителността към повишаващите се цени се е изострила. В такава обстановка на изострена чувствителност на населението, и с постоянен стремеж на партийния човек да надскочи политическия опонент с още по-голям популизъм, оформилото се копаене на дъното е направо задължително. Здравият разум или обикновена нормалност вече нямат място в политическото говорене, защото носят сигурна загуба", казва икономически анализатор в голяма банка.
Сякаш в потвърждение на тези думи идва и презокеанската реакцията на премиера Бойко Борисов на кресчендото от министерски дефлационни гласове. "Аз разбирам всички колеги, понеже предстоят избори за евродепутати, и всички се надпреварват да дават кой по-екзотични идеи. Аз не знам как ще фискираме горна граница на цени. Ако има хляб в такава идея, разбира се, че ще я направим," казва той, цитиран от БНР.
Което в добрия сценарий ни оставя да вземем пуканките и да чакаме следващата хрумка на Комитета за борба с високите цени в правителството. А в лошия - ще сме купили пуканките на пределната позволена цена. И то само ако има останали такива на полупразните рафтове.
Източник: Капитал
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай