Хейтърите не подбират средата, в която да мразят

---

   Вени Марковски е интернет пионер. Основател е на Интернет Общество – България. Живее и работи в САЩ. Преди дни излезе книгата му "Уловени в мрежата". Томчето събира текстове, посветени на онлайн културата, общуването, "фалшивите новини", "троловете", езикът на омразата.

- Г-н Марковски, приключи ли романтичният период на Интернет?

- Зависи от гледната точка. В някои отношения – да, но в други – не. Може да е било романтично да се свързваме с Интернет само нощем, защото телефонните линии бяха шумни през деня, но пък сега човек може да е нощем онлайн в леглото си, с мобилен телефон (да, някои хора биха намерили това за романтично...) Романтично е да можеш да намериш – чрез Интернет – нови и добри приятели. Но не е романтично да бъдеш атакуван – пак чрез Интернет – от неизвестни хора, които го правят, защото са невъзпитани. Или защото това им е работата. Но личностните атаки и тролското поведение ги имаше в Интернет още от самото начало, не са нови явления.

- Само допреди 7-8 години социалните мрежи се смятаха за лаборатория на общественото мнение, за добри примери се посочваха възможностите да се говори и споделя открито, да се създават алтернативни пространства на медии и политически дневен ред. Промени ли се тази представа?

- Зависи от това за какво човек влиза в социалните мрежи. Ако влиза, за да споделя нова информация, за да си общува с други положително настроени хора, тогава не се е изродила. Разбира се, хейтърите и троловете навярно приемат престоя си в социалните мрежи също за положителен опит, а това, че е за сметка на нормалните възпитани хора, не ги интересува. Проблемът, с който се сблъскват възпитаните хора е, че те не са много гласовити и, ако бъдат подложени на вербална атака, предпочитат да си замълчат. Виждам го много често и в реакциите по мой адрес, защото аз винаги отбелязвам, че когато някой ме атакува, така той само показва, че му липсват аргументи по темата и затова предпочита да напада моята скромна личност.

- Какво доведе социалната мрежа да бъде поле на омраза, омерзение и информационни войни?

  - Хейтърите не подбират средата, в която да мразят – днес са социалните мрежи, вчера са били събранията по площадите. Народите подминават с лека ръка езика на омразата, а не бива. У нас преди месец беше пребит, при това пред сградата на МВР, един гражданин, защото е с различен цвят на кожата от тази на неговите нападатели ултраси. ФК "Челси" започна по-рано тази година кампания срещу антисемитизма, който се вижда и по стадионите на Европа. Противообществените прояви трябва не само да бъдат отбелязвани, а да бъдат преследвани с цялата строгост на закона.

- В последните си интервюта социологът Зигмунд Бауман определяше социалните мрежи като капан, който създаваме сами като се обграждаме от приятели, чието мнение ни допада. Няма диалог с хора, които мислят като теб, казваше той. В последно време непрекъснато има съобщения за докладвани профили и наказания от администраторите на фейсбук. И става дума за критици на политическата власт. Има ли основание за притеснение от нова форма на диктатура в мрежата? Защо?

- Не е толкова просто. Ето, Вие посочвате докладвани профили на политически активни хора. За някои конкретни случаи се писаха и статии дори. А защо няма статии за спрени профили на хомофоби, расисти и антисемити? Защо журналистите масово подминават онзи език на омразата, който води до реални жертви, но се възмущават, когато профилът на някой политически активен човек е спрян или изтрит?

- Ако фалшивите новини са незаконното дете на тази старица пропагандата, защото днес се говори за тях като за нов феномен. С какво са по-различни?

- Днешните фалшиви новини се разпространяват значително по-бързо, защото всеки, седнал пред компютъра, се има за писател, за журналист, а някои – и за "инфлуенсъри". Тук не се спирам на разпростряването им, когато това е част от бизнес или държавна практика и пропаганда. Когато "журналистиката" е да се кликне с мишката и да се сподели някакво съдържание, тогава обществото е загубило четвъртата власт, пазача на останалите власти.

  Наскоро в България видяхме как някои "издания", кавичките нарочно ги споменавам, се опитаха да си направят пиар на гърба на една трагично убита в Русе тв-водеща. Малцина, а сред тях беше и Асоциацията на европейските журналисти-България, успяха да надскочат желанието си да бъдат част от историята... или от истерията. Помислете си само – има асоциация на евреопейските журналисти в България, което значи, че има и журналисти, които... не са европейски. Да, има хора, които може да бъдат определени като "журналисти", в кавички, защото не спазват никакви норми на журналистическата етика.

- Няма ли нещо оптимистично на този фон?

- Има, разбира се – ето, в Европейската комисия имаше експертна група (в която участвах и аз) по фалшивите новини и онлайн дезинформацията; европейските институции ще продължат да се борят с тях. Но има нещо друго, за което ми се иска да съм по-голям оптимист, което е и по-лесно за постигане: всеки един от нас да си огледа приятелите и "приятелите" във Фейсбук.

  Когато види някъде проява на езика на омразата, да не я подминава. Когато види фалшива новина, да я разбие с факти. И да използваме все повече и повече наличните средства за борба с тези отрицателни явления, а не да гледаме сеир отстрани. От нас зависи дали ще имаме по-добро бъдеще, по-лошо или... никакво. От нас и от това да не мълчим, когато хейтърите атакуват.