Игнат Канев пред Акцент.БГ- за формулата на успеха, за даренията, за отношението на хората към него

---

Преди години ме вземаха за боливиец, сега Канев значи България, казва със самочувствие успешният предприемач

• Добре дошли за поредна година в България, в Русе. Водим този разговор след приключване на едно наистина значимо събитие в града - Промоция на Випуск 2018 на Русенския университет. Как е настроението?

Чувствам се много приятно…

• Гн Канев в Канев център…?

Да, и това си е голямо събитие.  С голямо значение за мен и моето семейство.

• В момента в света, в Европа, найвече като че ли и в България всичко изглежда доста объркано. Текат динамични процеси. Младите трудно намират правилната посока за лично развитие. В това положение как звучи формулата на Вашия успех? Вие сте един изключително успешен българин, с който се гордее България и най-вече Русе…

И Канада също… Аз мисля, че формулата на моя успех е ТРУД, ТРУД , ТРУД!

• С какво намерение, имаше ли цел Игнат Канев, когато напусна България?

С никакви намерения. На 14 години и половина да излезеш от България, какви намерения може да имаш. Аз и сега гледам на порасналите си дъщери като на деца…

• Е, децата си остават деца независимо от възрастта.

Не съм имал никакви планове, нищо не съм знаел. По-скоро съм бил като удавник в морето. Тогава имаше война, аз нямах никаква подготовка, професионална, нищо не знаех. Нямаш хора около теб, нито зад гърба си, нито пред теб.

• Защо избрахте Канада?

Темата е доста дълга. Тогава аз избягах от комунизма. Тая система за мен е чужда. След войните ако трябваше да се прибера в България. Трябваше да служа войник. На три пъти си стягах багажа да се прибирам и да служа войник, но хора около мен ме съветваха да не го правя.

• Труд, труд, труд! Започнахте да се трудите, и…

Трудя се откакто се помня. Първият ми шеф беше Драганов от Горнооряховско.  При него почнах да уча език, немски да говоря, бях в Германия. Знаех малко френски от училище.  Аз обичам чужди говори. Живях в края на войната с руско семейство. Научих и руски. И към много доволен, защото много ми помагаше…

•  Кога отидохте в Канада?

Напуснах България 1941 година, 10 години по-късно тръгнах за Канада. И все по едно и също време- 18 април. След това пак на тая дата се роди дъщерята,  на 18 април се нанесохме в новата къща. Явно има нещо специално, което ме свързва с тая дата.

• Понеже всички винаги питат за първия милион, как стигнахте до него?

За мен първият милион го направих доста леко, но първият милион най-трудно се удържа. Хората като те видят, че имаш пари, все искат да ти продадат нещо….

• А той дойде от строителството?

Да, строих къщи, други сгради, предприятие.  Бях много щастлив, че хората ми помагаха. Но и аз обичам да помагам на хората. Имаше такива, които ми казваха: За какво ти е този Канев център, те и без теб ще го направят. Но на мен ми е хубаво така, да помогна….

• И Канев център, и в държавната болница помагате….

И в Горно Абланово направихме хубава работа… През 1990 година, като се смени властта, аз изпратих най-мощния тогава компютър на Софийския университет „Климент Охридски”

• В Канада сте си през цялата година. Идвате си тук вече няколко години редовно около рождения си ден….

Но това е голям проблем за мен…

• Защо?

Ами вече стана традиция и трябва да я спазвам.

• Но като си дойдете всички навсякъде очакват за нещо да помогнете. Това как го възприемате?

Знаете, че аз помагам на държавната болница. Детски отделения. Още половин милион лева давам за кръвен център.

• Какво е да си Игнат Канев? Как се чувствате като си дойдете? Навсякъде сте добре приет, имате достатъчно пари, за да правите това, което ви харесва. Как оценявате нещата, които се случват около Вас като си дойдете?

Моето положение е истинско щастие. Нямате си представа както е да знаеш, че може да отидеш където искаш, да се срещнеш с когото искаш, да си купиш, каквото искаш, да посадиш, каквото искаш. Утре да кажа, че искам да се видя с президента, ще може да стане.  Където и да отида съм Добре дошъл!. Както тук, така и в Канада. Там има пет сгради на моето име. Канев център има и в университета в Торонто.

• Именно, като че ли гн Канев живее в един друг свят?

Не зная, аз съм съвсем обикновен човек…

• Вие да, но стигат ли до Вас истинските неща. Хората около Вас ви ги представят по начин, по който искат да са харесани, най-често да спечелят нещо…

Да, да ми продадат /смее се/.  Хората са настроени сега към мен много по-приятелски отколкото едно време. Питаха ме дали не съм от Боливия, не запомняха България. Докато днес като кажеш Канев, все едно казваш България. Като се роди едно бебе, ако е момиче се приема като нещо нормално, но ако е момче, се гледа като на нещо доста по-голямо. Тава е и с Канев вече.

• Какво ще пожелаеш на русенци, на българите изобщо, за да вървят по твоя път, не да стават Канев, но поне да го следват?

Всеки трябва да знае, че в една държава трябва да има ред. Както и в едно семейство. Не може всеки да харчи колкото си иска, един трябва да следи изкъсо сметките.

  Най-напред хората трябва да си плащат данъците. Вече го няма Съветския съюз.  Данъците отиват в министерството на финансите и то ги разпределя където има нужда. Ако всеки знае, разбира, че е част от държавата, няма да имаме никакви проблеми. А аз мисля, че България няма сериозни проблеми сега….

• Хората като че ли не вярват много на държавата, на управниците?

Те имат една голяма причина да не вярват. … Но тази причина не е само в България, тя важи за всички държави в целия свят. Става въпрос как се разпределят публичните средства. Да вземем пример със САЩ- каква богата държава са. Сега гласували за Министерството на отбраната 730 млрд. долара. Представете си тези пари да отидат в Африка- че тя ще стане райска градина вместо хората там да умират от глад.

•  Пожелавам Ви още много усмихнати здрави години живот и да ни учите как да ставаме сами богати, не само да чакаме на Вашите пари и успехи!

Благодаря за интересното пожелание!

---