Днес е : Понеделник, 22 Октомври 2018

Бюджетът, който пълним всички, а го харчи само Той

Публикация   08:35     12 Sep, 2018 /     Проф. Христина Вучева   /     221

Контролните системи за защита на обществения интерес са под перманентна анестезия

   Държавният бюджет на България се управлява еднолично от министър-председателя Бойко Борисов и при трите негови правителства. Многобройни са примерите за извършвани ежедневно разходи, без да са предвидени и с дежурното обяснение, че се финансират от бюджетния излишък. При това вече не само финансовите експерти, но и политолози и всякакви други анализатори посочват, че бюджетният излишък е резултат не на повече приходи, а на манипулации при планирането и осъществяването на разходите.
  Формално имаме закони,които определят как да протича бюджетната процедура и как да се контролира изпълнението на бюджета. Законът за публичните финанси е в сила от 2014 г., като главното му предназначение е да определя правилата за харчене на събраните данъци. Нашият закон обаче е направен така, че позволява през годината да се извършват промени в разходите - от Министерския съвет, от министъра на финансите и дори от самите изпълнители по бюджета в отделните звена. Подобна практика е позната на всички страни, но проблемите при нас идват от прекалено широките възможности за промени в течение на годината. Одит на Сметната палата установи, че бюджетът за 2015 г. е бил променян 1243 пъти. 
   Нещо повече, в края на 2015 г. в преходните разпоредби на проектобюджета за 2016 г. е включен параграф, в който се предлага законово изменение на държавния бюджет за 2015 г.! Няма друг такъв случай в цялата наша практика през последните двадесет години. Въпреки че прецедентът е отбелязан от Сметната палата, няма никакво действие от страна например на фискалния съвет или на друг държавен орган. И управляващите продължават да се разпореждат с общите пари по начин, който създава условия за разхищения и злоупотреби. Христоматиен пример е Държавната консолидационна компания (ДКК). Неотдавна Министерският съвет реши да предостави 500 милиона лева на ДКК, за да ремонтира язовирите в страната. Още в началото на 2018 г. същата компания получи (за дъщерното си дружество "Еко Антрацит", бел. ред.) 120 млн. лева от бюджета,за да решава въпроси,свързани с екология, рекултивация и поддържане на хвостохранилища.
  Тук е мястото да припомним какво е ДКК и защо бе създадена.
  В управленската програма на ГЕРБ, огласена през пролетта на 2010 г., като мярка за "укрепване на фискалната позиция” е предвидено създаването на държавно дружество, в което ще се апортират държавните акции, останали след приватизацията на електроразпределителните предприятия.
  Така се появява ДКК - компания на подчинение на министъра на икономиката (тогава Трайчо Трайков). В мотивите е обяснено, че тези остатъчни акции ще бъдат приватизирани, но тъй като продавач ще е ДКК, парите няма да отидат в Сребърния пенсионен фонд (както се предвижда по Закона за приходите от раздържавяването),ще останат в дружеството и то ще ги превежда в бюджета като дивиденти. Тъкмо това според тогавашните виждания на управляващите щяло да укрепи&nbsp;фискалната позиция на страната. Шумно се разяснява, че новото предприятие ще управлява всички миноритарни дялове и акции на Министерството на икономиката. Но през следващите години и особено по времето на министър Лукарски&nbsp;в ДКК&nbsp;се включват и цели държавни дружества - като "Кинтекс" ЕАД и "Ел Би Булгарикум" ЕАД.&nbsp; Първоначалната концепция за съществуване и работа на ДКК главоломно се променя. Обхватът на ДКК се разширява и когато начело на икономическото министерство застава Емил Караниколов, номиниран за поста от „Атака”. Междувременно в ДДК влиза и авиоремонтният завод "Авионамс".&nbsp;</p>
<p>Последното предоставяне на 500 млн. лв. бюджетни пари на ДКК ЕАД обаче е несравнимо с всичко сторено досега.&nbsp;Само с едно семпло решение на Министерския съвет половин милиард лева се прехвърлят в разпореждане на няколко души, които никой не познава. Не е ясно как ще се изразходва тази огромна сума, какъв ще е контролът&nbsp;и каква отговорност ще носят&nbsp;членовете на съвета на директорите на ДКК, които се отчитат само през министъра на икономиката. Според практиката на страните от ЕС подобни действия на правителството се анализират в специални доклади на фискалния съвет, като докладите са предназначени за широката общественост. И България вече си има фискален съвет, но анализ и доклад няма.
  ДКК далеч не е първият холдинг, през който преминават огромни суми, без никой да разбере къде и защо се харчат.
  Тази тъжна част от нашата най-нова стопанска история започна през 90-те години със създаването на Банковата консолидационна компания, която трябваше&nbsp;да осъществи приватизацията на банките в България. При закриването й БКК се отчете към държавния бюджет със скромната сума от 127 млн. лева. Нещо подобно се случи с държавната компания "Публични инфраструктурни проекти", която усвои 240 млн. лева и после безславно бе закрита.Към групата на странните държавни холдинги може да причислим и БЕХ - Българския енергиен холдинг. Министър Емил Караниколов вместо да ограничи дейността на ДКК до първоначалната идея за управление на миноритарни дялове, разшири дейността й до предели,&nbsp;които няма как да не доведат до изтичане на обществени средства в изключително големи размери.
  Нека си припомним, че Караниколов разгърна широка и смущаваща дейност - предоставяне на залози от ДКК пред банка, на която пак той е „патронът” (Българската банка за развитие, бел. ред.), вземане на кредити от същата банка, сложни сделки със синдиците на КТБ около разправията с "Дунарит" и др.
  Никой не е дал отчет пред обществото какви са резултатите за ДКК. Всички се питаме дали с язовири, хвостохранилища и рекултивация трябва да се занимават фирми, подопечни на Министерството на икономиката, а не министерствата на земеделието и на околната среда. Обяснения обаче няма - нито от правителството, нито от Фискалния съвет, нито от другаде. Което засилва притесненията, че безотговорното харчене на общите пари няма да спре.
    ДЕ ЮРЕ И ДЕ ФАКТО
  Годишните приходи и разходи на всяка демократична държава се определят ежегодно чрез Закон за държавния бюджет. И у нас, както и във всяка демократична страна, са създадени многобройни контролни органи. Във всяко&nbsp;ведомство с бюджет над определен праг&nbsp;съществуват вътрешен одитор и инспекторат, които трябва да следят всеки лев да се изразходва според Закона за бюджета. В края на годината финансовият отчет на всяко министерство, агенция, съвет или друг орган се преглежда от одитори на Сметната палата. Палатата от своя страна е задължена да се произнася ежегодно как се изпълнява Законът за държавния бюджет, като изготвя и доклад върху отчета за изпълнението му. Този доклад, както и самият отчет за изпълнението на бюджета трябва да се приемат от Народното събрание. От няколко години в системата за контрол е включен и Фискален съвет, чиито членове са избрани от Народното събрание. Главната му задача е да се грижи за прозрачното и ефективно извършване на разходите. За съжаление, досега Фискалният съвет е доста пасивен. Народното събрание от години не включва в своята работа обсъждане на годишните отчети за изпълнение на държавния бюджет. Нищо не се чува и от вътрешните одитори по отношение на изпълнението на бюджета в отделните министерства.
   Казано накратко - контролните системи за защита на обществения интерес не работят пълноценно.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама