- Проф. Пенчева, излиза, че Вие сте Будител по призвание, имайки предвид, че сте рожденик в Деня на будителите. Явно природата е сложила своя отпечатък и върху професионалното Ви развитие. Още повече, че сте и носител на наградата „Будител на годината 2016” на Русенския университет. Как се чувствате като будител?
Да си Будител е отговорност. Вече 37 години аз работя като университетски преподавател. Харесва ми да срещам усмивката на студентите, удовлетворяващ е резултатът от работата, това те кара да работиш и да даваш от себе си знания и опит. 37 години не са малко. … Започнала съм като асистент. Стигнах до професор… занимавам се с транспорт, а в последните 10 години и с административна работа в университета. За мен това е средище, от което получих много като колегия, с която работя и най-вече – работата с младите хора.
Русенският университет има към момента 420 преподаватели и около 300 служители. В годините се развива, отговаряйки на потребностите на региона, който обслужва.Това сега са Русе, Разград, Силистра и Търговище, а вече Видин и Монтана. Университетът се е позиционирал в цялото Дунавско пространство.
Създаден е 1945 година като първото извън столично техническо училище за развитие на техниката в аграрния сектор. По-късно синдустриализацията на страната се развиват Машинно- технологичен, Електро, Транспортен факултети…
След 1990 година с преминаването от централизирана към пазарна икономика , с промяната на външнополитическата ориентация на страната всъщност доведоха до създаване на многопрофилно висше училище. Така се появиха факултетите „Бизнес и мениджмънт”, „Юридически факултет“, по-високата степен на факултет „Природни науки и образование”, който стъпи върху бившия институт за детски учителки, Факултет Обществено здраве и здравни грижи, върнал на Русе медицинското образование … Колкото до проблемите- всяко време си е имало своите проблеми…
Всеки ректор е имал своите предизвикателства в своето време и на никого не му е било лесно. Моето предизвикателство е да докажа, че въпреки трудните моменти за академичните общности в страната, Русенският университет има сили да продължи устойчивото си и възходящо развитие.
Масовизацията на висшето образование доведе до сериозни проблеми в предварителната подготовка на кандидат- студентите. Ако преди 15-20 години за едно място се съревноваваха 7-8 души, то сега не е така…
Е, не е точно така, но наистина значително по-малко са кандидатите. Затова от няколко години сме създали конкретни програми за работа с училищата. Това е един от пътищата за преодоляване на този проблем. Работим активно и с работодателите, съобразявайки учебните програми стехните изисквания.
Трябва да се има предвид обаче, че ние обучаваме студентите не само за утрешния ден в прекия смисъл.Ние им даваме много повече от това да научат конкретен програмен продукт, конкретна технология и т.н., ние им даваме възможност да гледат в бъдещето, 40 години напред, докато трае тяхната трудоспособна възраст. Затова те трябва да мислят, да анализират, да събират информация, да обобщават. Това е важна задача, която стои пред нас, освен възможността за бърза и успешна реализация.
Инженерното образование не е леко.Подготовката на учениците по математика е слаба, а това води до страх да учат инженерна специалност. А инженерното образование може да даде много. За съжаление доста време инженерите не бяха достатъчно добре финансово възнаградени, тенденция, която се обръща. Сега излизат на пазара започналите да се обучават преди 4-5 години. Трябва да се преодолее инерцията. Освен това преквалификацията е също начин за набиране на специалисти и чрез актуализация на учебни програми.
Университетът винаги си е отстоявал интересите. При случая с общежитията така са се стекли нещата, че са останали към една структура в София…
Да, така е, но тази структура е към образователното министерство и не можем да влияем. Нееднократно сме заявявали, че можем да бъдем по-добри стопани, че можем и поддържаме добре материалната база. За съжаление, досега не сме успели да убедим управляващите, независимо от партийното им представяне.Бих казала, че общежитията са изключение…
Ако погледнете министерското постановление за приема за учебната 2017/2018 г. Русенският университет е 7-ми в страната….
Да, но някак странно звучи точно финансовият министър да няма конкретната справка…Тук сякаш прозира някакво отношение…в какво ще се изрази това „смаляване” значимостта на Русенския университет или..?
Сигурна съм, че г-н Владислав Горанов няма достатъчно информация за университета. Днес имаше заседание на Ректорския съвет, на който подготвихме кратка информация за ВУ и го каним на място да се запознае с работата ни. Русенският университет за 72 години е доказал своите възможности и има над 300 чуждестранни партньора, както и фактът, че немският канцлер Ангела Меркел е Доктор хонорис кауза – това не може да е малък университет.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай