Работни размисли... Защо сме толкова зле?

---

  Да разкажа една история. Чудех се защо толкова сме зле...

Седим с приятеля ми Краси, скулптор, и си пием вино. Хубаво. Няма да казвам марката, да не кажат, че правя реклама. Хората са много чувствителни към реклама. Като напиша във Фейсбук, че някое вино е хубаво, веднага потичат коментари, че това е „продуктово позициониране” и т. н. Затова – без марки.

 

  Краси скулпторът разказва как богати хора му искали да им продаде бронзови скулптури, ама някак да платят само отливката. Демек, бронз на кило и работата в леярната. А за художника – абе, да се гордее, че са му сложили скулптурата някъде си. Краси е правил няколко такива жеста. Ама някак трябва да се яде...

И от дума на дума, и аз...

 

   Пиша една страница за алкохол във втория по тираж и влияние седмичник в България. Вече почти 4 години. За всичко, особено за вино. Защото по нашата земя има перспективи с виното. Само че...

 

  Решавам да пиша за една изба, прави хубави вина. Да снимам, да разкажа, история, лозя и т. н. Кое вино къде е наградено. Логично за тази страница. Само че, който го прочете, ще каже – „Аааа, тоя прави реклама.” Ами, така ще е. Няма начин.

 

  А и вестникът, за който пиша, точно това ще ми каже – ти правиш реклама на някаква изба – без пари. Викам – „Вярно, ама нали страницата е за алкохол, защо да не представя някои изби с хубави вина?” Рекламните тарифи на вестника са няколко хиляди лева за една страница. За 50 000 тираж.

 

  И аз казвам – тъй като това е страница за алкохол, за вино, заслужава си тази изба, дайте да им направим голяма отстъпка, да не е без хич. Споразумяваме се за 750 лв. без ДДС. Това трябва да платят на вестника, не на мен. Моя хонорар е почти 8 пъти по-малък. За страница репортаж за избата, със снимки, които аз ще направя (фотограф съм, освен това) и т. н. И аз пиша мейл на хората от избата – „Така и така, уредих за 750 лв. да напиша страница да вашата изба ...”

 

  Получавам отговор – „Благодаря за отправената оферта. Ще си мисля, за това, което сте ми писали. Сумата не е малка...”

... По-добре да замълчим.

 

  За изба, чиито вина ходят по конкурси, изложения в чужбина. Които са на рафтовете на супер и хипермаркети (за което се плаща). И които си плащат за разни дегустации, класации...

 

  750 лв. им било много за страница авторски текст и снимки, в 50 000 тираж?

Ей затова си мисля, че у нас няма скоро да се оправим. Селската ни природа надделява. На един винар с претенции му се вижда много 750 лв. за такова нещо. Някой богаташ парвеню пък иска, ако може без пари...

 

  Селската природа... Архитект с претенции направил 4-звезден хотел на пъпа на София, ама фоайето, вместо да е с височина 3 етажа, като по света, е схлупено до стандартната височина на селска соба. Това им е таванът на мисленето. И при винарите е така. Ще продават вина ли? Та те не знаят накъде са тръгнали, мислят си, че така от самосебе си, като им видят вината на рафта, ще ги изкупят. Без реклама.

    Дерзайте, умници.

  Оферта ли? Цунете ме по гъза...