Пенчо Милков е първи мандат депутат от 19-ти МИР в 44-тото Народно събрание. Завършил е Русенския университет, женен, баща на три деца. Председател на групата общински съветници от БСП. Безспорен фаворит на Общинската организация на социалистите в Русе за народен представител.
Приказката е за „..два петъка служба”, но аз разговарям с него още докато е на един...
- Какво е усещането като народен представител за първи път ? Това, че сте от 120-те нови избраници усеща ли се по някакъв начин?
Обстановката създава взе по-силно усещането за голяма отговорност . Фактът, че половината депутати са нови нищо не означава, тъй като за мен нови са 239 депутати. Повечето от тях съм виждал само по телевизора. Дори и от новите има такива, които вече са добили достатъчно популярност, проф. Иво Христов, Елена Йончева, има и от другите групи такива. Освен това правя винаги в съзнанието си един анонс към работата си в Об. съвет – Русе пет години и работата ми като адвокат, което ми помага до голяма степен да създам първоначални очаквания и представи.
Народното събрание е орган, малко повече от 4 пъти по-голям от Об. съвет в Русе, но се занимава с национални проблеми. Но в него също има процес за подготовка на нормативни актове, процес на оценка как действията ти действат върху много хора. Така че в този процес виждам и участието си- с добра юридическа подготовка ще подпомагам нормотворческия процес да бъде по-качествен.
Давам си сметка,че всяко мое действие въздейства върху много хора.Хората от Русе, които ме подкрепиха, ме изпратиха с очаквания. Това усещане е много тежко като отговорност. То се засилва още повече заради факта, че съм избран и мажоритарно.
Определено усещам мажоритарния елемент в избора ми, защото нямаше да съм народен представител от БСП, ако бях разчитал само на гласовете, подадени за партията. По-голямата част от тези хора и до момента , непрекъснато в различните форми на комуникация с тях, заявяват своите очаквания и заявяват да не ги разочаровам.
- Ще нарушим хронологията на въпросите, защото няма как да не питам за ситуацията, която накара лидерът на БСП Корнелия Нинова да постави пред сериозен избор Георги Гергов, „подслонил” главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев в свой офис. Каква е Вашата позиция по този случай?
Позицията е повече от ясна – от морална гледна точка подобни срещи не са допустими. Затова позицията и реакцията на партията беше повече от ясна, затова не мисля, че може да се говори за скандал. Скандал можеше да има, ако имаше двоумение в позицията. Сегашната ситуация показа едно- партията застава не зад кое е законно или незаконно, а кое е морално обществено възприето. След като стана ясно, че обществото не одобрява подобни действия, трябваха само няколко минути на председателя, за да направи нещо много правилно според мен- веднага взе решение и веднага го популяризира. Корнелия Нинова не говори за нашия съпартиец, а за постъпка, за това, че като член на ИБ на БСП няма място на такива срещи като организатор или просто като присъствие.
Отделно от това нашата позиция е такава, че този въпрос се преекспонира в огромна степен, за да се отклони общественото внимание от процеси, които са важни и в момента текат в обществото.
- Например…
Формиране правителство на компромиси… Сами ще видите и ще чуете, че този „скандал” прикрива една договорка за сформиране на правителство, която ще водене до отстъпление от много поети обещания. От пенсия 300 лева сега тя ще бъде увеличена с 30-40 лева. Така също и за проблема с урана във водата. Ние искахме той да бъде разгледан от специално комисия, става въпрос за това, че хиляди хора консумират негодна вода. Проблемът се мултиплицира в национален мащаб и от факта, че тази вода се включва и в хранителни продукти. Вместо това, ние говорим за срещата на наш член с други хора… Не говорим за хотела на бъдещия вицепремиер, където отсядат военни и полицаи, тук също става въпрос за морална позиция.
- Искате да кажете, че БСП започва и обръща по-сериозно внимание и на ценности като морал , които досега в политиката бяха изритани или загърбени тотално?
Искам да кажа, че нашата партия, а това беше и аргументът аз да участвам в тази кампания, направи сериозна промяна вътре в себе си. И ще продължава с тая промяна. За да можеш да кажеш на гражданите, че искаш да промениш начина, по който те живеят, първо трябва да промениш себе си, както всъщност гласи и древна арабска мъдрост.
Направихме съществени промени в Устава на партията, които не видяха особен обществен интерес.Председателят на БСП за да повтори своя мандат, ще му трябват гласовете на всички партийни членове, чрез пряк избор. Няма друга партия, която да го прилага.
- Казахте, че хората възлагат на Вас надежди, които са ония неща които най-често чувахте от тях? Как ще ги отстоявате?
Изборите ни отредиха ролята на парламентарна опозиция. На първо място поведението ни в парламента ще се определя от този факт. Ще следим внимателно инициативите на правителството, на депутати от управляващото мнозинство. Когато те могат да бъдат подобрени или се съзре нещо съмнително откъм законност, да бъдат посочвани. Но много по-важно за мен като народен представител е ..
По време на предизборната кампания проведох и участвах в редица срещи с наистина много хора. Това, което ми остана като спомен и бях си решил, независимо дали ще бъда депутат или не, да изпълня едно истинско желание- един народен представител, който не ги забравя, който не ходи само да зарязва или да коли агне, а който е често сред тях и е човечен, достъпен, не се възгордява. Хората ми казват- не сме виждали избран народен представител. Затова смятам всяка седмица да бъда сред тях /само днес имам две приемни в две села/, непомпозно. Хората искат да видят , че си съпричастен с тях и техните прости човешки проблеми.
Това имаше отношение и към работата ми като общински съветник, която е с много по- голяма конкретика и детайлност.
- Кое беше онова, което при срещите в избирателите най-често се чуваше?
Хората от Русенска област, с които се срещнах, показаха два много големи обществени проблема.
Първият е, че хората изчезнаха, селата са празни, къщите- заключени, дворовете са обрасли. Няма млади хора, възрастните умират. Така се губи способността русенското общество да възвърне ритъма на живот. Имам познати в големи фирми, на които длъжността им е да намират персонал и всяка сутрин по час и половина пътуват до съседни области, за да закарат една кола хора на работа. Дори и да се появат инвеститори, то липсва вече работна ръка. Очертава се тотално обезлюдяване, твърдя го, защото го видях с очите си.
Второ- доходите- въпиюща бедност. Дрехи и вещи от 80-те- 90-те години на миналия век. Доходи-1,6 млн. българи под прага на бедност от 314 лева. Може ли някой да си представи как се живее с пенсия под 200 лева, когато цял живот си работил и съзнанието ти е изпълнено със спомени, и накрая си сам- в протекла къща, с деца – емигранти или в столицата… и си с пенсия под 200 лева. Такива хора ме посрещаха… Те очакват някаква подкрепа от обществото за тях- поне до прага на бедност.
Знаете ли, че в Община Иваново, в административния център няма аптека, да не говорим за селата. Това е следствие на тоталната безчувственост на обществото. Възможно ли е в Чародейка да има жена с две деца, болни от церебрална парализа и държавата да не им отпуска пари, възможно ли е да има майка, която не ходи на работа, защото има дете със спинална мускулна атрофия и да го разнася на ръце,а държавата да не дава един лев, защото с 3 лева присъдената и издръжка, която не се плаща от изоставилия и мъж, превишавал някакъв държавен минимум.
Още един проблем, който има материални измерения- това са пътищата и инфраструктурата. Хората казват, че за да си стигнат до населеното място, в община Ветово например, ползват само коли с висока проходимост, общественият транспорт отказва да пътува по тези маршрути. Това трябва да бъде приоритет на държавата.
- Няма как са пропуснем и темата за въздуха, който дишат русенци, проблем, за който се сещат само ако нещо им замирише, или пък се преекспонира умишлено. Въпросът вече заприлича като това, дали „Бай Ганьо е национален или социален герой?”, дали проблемът с въздуха над Русе е общински, или държавен? Не усещате ли едно организирано безхаберие за едно трайно решаване на този важен за живота и здравето на русенци проблем?
Проблемът е на русенци, защото го търпят под различни форми от много години. И като дете съм ходил на училище с маска…. Сега ситуацията се повтаря, затова чувствителността се обостря. Проблемът е за населението на Русе и околностите. Решението на този проблем е в компетентността и възможностите на държавата. Определено не може Община Русе сама да се справи с тоя проблем. Дори и да може, то какви са ролята и мястото на институциите, ангажирани с този въпрос? Те са национални и имат местно представителство. Те са държавни и трябва да работят. Държавата България се е справяла с много по-големи проблеми, и местни, и национални от този със замърсяването от предприятия около един град.
Затова трябва бързо да покажем на гражданите на Русе, че държава има и че трябва да бъде решен този проблем.
Справянето е като посочим причините и като юрист ще кажа, че има и правни мерки, не е необходимо да се затварят предприятия. Има предписания, срокове..
- Да, така, но виждаме че повече от 4 години се посочва източник на замърсяване, дават се предписания… и нищо… И то явно с мълчаливото съгласие и полвинчати действия на институциите. И институциите, и замърсителят, се подиграват с гражданите…. Не може за толкова време да не се намери едно уредче в цялата държава…
Това е нелепо. Липсата на уред в България, който може да замери, вече се установи, че има такива уреди.
Става въпрос за определен брой субекти, предприятия, за определена част на града. Остава да бъде посочен причинителя, който може да не е един…
- Така е, но в момента има посочен замърсител, а проблемът не се решава….
Сега ще положим усилия местно- компетентните органи да изпълнят своите задачи. Общинският съвет вече взе отношение, но той няма свои органи, които да са компетентни в тази насока. Това, че кметът събра компетентните органи и ги изслуша, е похвално, но държавата трябва да реши проблема.
- Не е ли повече от странно, да не кажа цинично, че се стигна до там, вместо да се достави необходимият калиброван уред, учени от БАН органолептично доказват в съда наличието на отрови във въздуха, нещо което русенци не само познават, но и дишат?
Като юрист трябва да кажа, че в някои случаи очевидното трябва по безспорен начин, в писмен документ да се докаже по процесуалните способи, да влезе в една папка, за да издържи в съда. Органолептичното установяване е възприето в практиката. Хората , когато са експерти, съдът може да ги изслуша и да приеме тяхната експертиза. Тогава процедурно мерките, предприети от държавата, ще издържат.
/ следва продължение/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай