Откъс от "Най-трудната професия. История на проституцията", излязла съвсем скоро на книжния пазар от издателство "Емас".
Авторът - норвежкият историк, философ и публицист Нилс Юхан Рингдал, повежда читателите на пътешествие от древен Шумер до днешния ден и от Полинезия до Африка, за да разкаже за различните форми и място в обществото, които обявената за най-древна професия е заемала през вековете.
Изследването е обогатено от личните наблюдения на Рингдал, който години наред обикаля света със своя партньор, здравен работник. Книгата е илюстрована с цветни гравюри, картини, графики и снимки, а преводът е на Ева Кънева, удостоена през 2015 г. с националната награда на Норвегия за най-добър преводач от норвежки в света. Поместваме съкратен откъс от седма глава.
Всички големи градове в древен Китай се гордеели със своите куртизанки. Те имали право да се движат безпрепятствено със свитата си, членували в гилдии и плащали данъци. През XIII и XIV век проститутките получили церемониална роля при сватбите във висшите класи.
Още от ранните китайски династии са останали текстове за хомосексуални връзки между мъже - главно в императорското обкръжение. Сведения за мъжка проституция обаче се появяват сравнително късно – през периода Сун. През XIII и XIV век мъжки проститутки се предлагали на улицата и в публичните домове, често облечени в женски дрехи.
Чоу Ми, автор от XIV век, разграничава три категории проститутки: образованите и култивирани куртизанки били на върха, в средата се намирали проститутките от винопродавници и бордеи – "къщите с пеещи момичета" или "къщите със зелени стаи". На най-долното стъпало стояли уличните момичета и работещите в евтини бардаци. Съществували публични домове за специални групи от клиенти, например за моряци в пристанищните квартали. Набирането на "джин-чи" – момичета за воюващите войници – било задача на властите.
Проститутките от бордеите намирали клиенти сред младите мъже от средните и нисшите класи. Много бордеи били държавна собственост. Полицията и държавните чиновници възлагали на криминално проявените куртизанки да се грижат за реда и в кварталите на проститутките и на други съмнителни места. В някои области на Китай момичетата от многодетни семейства, които не били сред любимките на родителите си, били продавани на собственици на бордеи. Други просто били отвличани от селата с помощта на специализирани търговци на момичета, момчета или жени.
Проститутките от средната прослойка и куртизанките били организирани в гилдии и плащали данъци. Срещу това получавали право на защита от страна на държавата. Големите публични домове си имали и собствена охрана. Задачата й била не само да осигурява безопасността на проститутките и клиентите им, а и да се бори на улицата с нерегистрираните млади проститутки от двата пола.
За съжаление жените в бордеите почти не занимавали писателите от династиите Тан и Сун. Те увековечили в произведенията си единствено "известните". Затова нямаме представа дали тези жени са гладували, дали са били измъчвани, колко рано са умирали, ако са били приемани в бордеите още като деца. Но можем да предположим, че проститутките, в които се влюбвали занаятчии или моряци, които ги откупвали и отвеждали в родните си провинции, са били закриляни от всички китайски богове.
По времето на династията Тан в Китай почти не се наблюдавал съревнователен стремеж между мъжете на сексуалната арена. Вероятно китайските мандарини, офицери и търговци били свикнали главата на рода редовно да снабдява дома им с нови жени.
Китайските жени от добри семейства не получавали нито литературно, нито художествено образование. Те се държали учтиво и скромно и обръщали голямо внимание на външността си – въпреки че само съпругът имал право да се радва на красотата им. Никой мъж с влияние в обществото не се появявал публично с жени от собственото си домакинство.
Все пак китайските мъже се конкурирали за жени, въпреки че не ставало дума единствено за секс. От изключителна важност било жените да имат славата на стилни и елегантни. Проститутките станали ключови фигури в изтънчения светски живот. Мъж, който се заобикалял с най-известните съвременни поетеси и певици, бил много уважаван. Тези жени знаели как да се държат и умеели да водят интелигентен разговор. Богатите мандарини подпомагали литературно или музикално надарени куртизанки не заради сексапила или красотата им, а защото статусът им сред мъжете осигурявал на техните спонсори славата, че имат добър вкус и стил.
Тези съображения на китайските мъже предопределили живота на Ю Сюан-Дзи (поетеса-куртизанка, чието творчество станало част от китайската класика). Само двайсетгодишна, тя вече била много известна. При споменаване на видни проститутки като Ю в литературни и биографични произведения първо се възхваляват уменията им да пеят, да танцуват и да пишат поезия и едва след това се говори за външността им. Духовитите реплики и способността да понесат без оплаквания внезапна раздяла или емоционално разочарование се ценели извънредно високо.
Ю не харесвала много този тип поведение. Защото била не само елегантна и остроумна, а и много чувствена и емоционална. Не й харесвало да я желаят само по културни и снобски причини. Започнала да се чувства затворница, макар да живеела в столицата на най-голямата империя на земята.
Ю станала големият секссимвол на своето време. Това обаче още не означавало задоволителен сексуален живот. Всеки път, когато започнел да я ухажва нов богат и влиятелен мандарин, се знаело, че той вече има съпруга и любовница и се интересувал от нея не като жена, а само като трофей.
Ю изпитвала мазохистична радост да разкрива и да заклеймява лицемерието на тази игра. Разразявали се скандал след скандал, цял Чанан говорел за нея.
Вероятно животът на Ю Сюан-чи не е бил типичен за Китай през IX век, особено в сравнение с живота на стотиците хиляди проститутки. От онова време са запазени подробни свидетелства само за шепа леконравни момичета. Познаваме стиховете, живописта и рисунките им, твърди се, че са починали щастливи на преклонна възраст. Хиляди проститутки обаче умирали съвсем млади; явно са водили толкова жалко съществуване, че не си струвало да ги споменават в литературата. Животът на Ю бил друг.
Ю настроила някои от най-влиятелните мандарини срещу себе си, възможно е да им е заявила, че някой си млад мъж ги превъзхожда по знания и образование.
Скандалите предвещавали катастрофа. Служители, обидени от Ю, я обвинили, че е бичувала слугинята си до смърт. Мобилизирани били десетки фалшиви свидетели. Всички в столицата знаели, че Ю притежава буен темперамент, много хора я били виждали пийнала. Ала случаят просто миришел на заговор! Подписът на един-единствен могъщ мандарин бил достатъчен да я спаси, но нито един мъж с влияние не й помогнал. Ю била осъдена на смърт и през 871 г. я екзекутирали – едва 27-годишна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай