Днес е : Неделя, 19 Септември 2021

Демокрация на кръстопът

Публикация 03 Feb, 2017 / akcent.bg

Проблемите на демокрацията категорично влошават икономическите показатели на страната

   Отстъпва ли демокрацията у нас на статуквото и популизма? На този въпрос се опитахме да отговорим в ИПИ през последните няколко месеца. Данните и изводите от най-реномираните международни изследвания и оценки за България отговарят по-скоро положително. Оценката за България на Freedom House в доклада Страни в преход (Nations in Transit) 2016 показва сериозно изоставане спрямо страните от Централна Европа и Прибалтийските републики. Нещо повече, страната ни влошава резултата си спрямо 2007 г., като най-сериозно отстъпление бележи по отношение на независимостта на съдебната система. Подобна оценка и тенденции откриваме и в Индекса на демокрацията за 2015 г. (Democracy Index 2015) на Economist Intelligence Unit (EIU). От доклада на EIU е видно, че България е сред страните, където икономическата криза има непропорционално силен негативен ефект върху политическите тенденции и нагласи, като засилва разочарованието у хората и намалява подкрепата за демократичните и пазарни ценности.

  Проблемите на демокрацията от своя страна категорично влошават икономическите показатели на страната. В Глобалния индекс за конкурентоспособност (Global Competitiveness Report) за 2016-2017 на Световния икономически форум ясно се откроява, че България губи конкурентоспособност най-вече заради институционални слабости. Най-ниските оценки страната получава в подкатегориите „пилеене на държавни средства”, „протежиране в решенията на правителствени служители” и „обществено доверие в политиците”. Първите две подкатегории имат осезаеми икономически ефекти и насочват вниманието към модела на клиентелизъм и икономически популизъм у нас. В допълнение към това, като най-проблематичен фактор пред правеното на бизнес в страната се откроява корупцията. Липсата на напредък по отношение на подкупността се подкрепя и от последното издание на Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perceptions Index) на Прозрачност без граници, в което България остава най-корумпираната страна в ЕС.

  Допитване на ИПИ до експерти и студенти също разкрива, че преобладава мнението за влошаване на демокрацията през последните 5 години - на един студент с положителна оценка за демокрацията у нас се падат трима, които считат, че тя се е влошила. Като водещ проблем се посочва не просто липсата на върховенство на закона, а въобще липсата на ефективно разделение на властите. С други думи, моделът на кроникапитализъм, тоест обвързване на бизнес и държава, наред с опитите за превземане на широк кръг институции, се приема за даденост от голяма част от хората. Крахът на четвъртата най-голяма банка в България (КТБ) през 2014 г. беше проявление именно на този модел.

Темата, която се откроява в проведените от ИПИ фокус групи и допитвания, е съдебната реформа и проблемите на правораздаването въобще. Водещата причина е липсата на ефективно наказание. Силно се подкрепя тезата за една широка коалиция за съдебна реформа. Основните идеи са обвързани с премахването на силното политическо влияние във Висшия съдебен съвет, както и с по-дълбока реформа в прокуратурата. Идеята за независима анти-корупционна прокуратура намира подкрепа, но съвсем не изчерпва темата за реформа в прокуратурата - водещите мотиви тук са отчетност и децентрализация.

Както при експертите, така и при студентите изключително силно се проявява негативното отношение към зависимите медии, особено традиционните такива. Международните изследвания подкрепят тези оценки, както и негативната тенденция през последните години. Последното се вижда и от тазгодишния доклад на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка в сферата на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност. В него се подчертава „ниската степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите”. От проведените от ИПИ фокус групи пък прави впечатление, че въпреки негативната оценка у младите спрямо зависимите медии, тяхната гледна точка в някои сфери е изключително повлияна от същите тези зависими медии - например по отношение на бежанците и отношението към човешките права.

Допитването до експерти и млади хора очертава икономическия популизъм като основен фактор за негативните икономически процеси от страна на търсенето, тоест на хората. През последните седмици се наблюдава сериозно засилване на предизборния икономически популизъм, който често се противопоставя на антикорупционната риторика. Фокусът върху системата на правораздаването обаче е неизбежен, което означава, че темата за съдебната реформа едва ли ще бъде удавена в блатото на икономическия популизъм и нефинансираните обещания.

Налага се и изводът, че членството в ЕС само по себе си не доведе до категорично разрешаване на предизвикателствата през демокрацията у нас. Негативните процеси от последните години в много страни от Централна и Източна Европа, както и конкретно тези в България, показаха, че не може да се разчита само и единствено на външния натиск в подкрепа на демократичните и пазарни ценности. Напротив, по-голямото предизвикателство е на местната политическа сцена, която е все по-нестабилна през последните години. Тази нестабилност до голяма степен е предизвикана и от попадането в капана на зависимостите между държава и икономически интереси, които отравят бизнес средата, ограничават конкурентоспособността и пречат на растежа.

Коментари

Реклама

Реклама