Днес е : Вторник, 15 Октомври 2019

Елеонора Николова с мерки против корупцията в бежанската криза

Публикация 27 Jan, 2017 / akcent.bg

Засиленият поток от бежанци към границите ни увеличава риска от извършване на престъпления. Бежанците могат да бъдат както субекти, така и жертви на престъпни посегателства, уредени в Особената част на българския Наказателен кодекс (НК). Традиционните канали за търговия с хора и наркотици, експлоатирани от организираната престъпност, бързо се трансформираха в канали за превеждане на бежанци през границата ни. Новата ниша на криминалния пазар се оказа особено атрактивна за някои представители на Гранична полиция, служители на КАТ и други полицейски структури, които видяха възможност за допълнителни доходи.

Констатацията е на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет (ЦППКОП) – специализирана административна структура за изпълнение на държавната политика в областта на превенцията и противодействието на корупцията и организираната престъпност. (По-известна е като БОРКОР – б.а.)

Значимостта на проблема се потвърждава и от данните на най-често срещаните престъпни деяния в Европа, които се посочват на редовната сесия на Комисията по предотвратяване на престъпността и наказателното правосъдие към ООН (23-27 май 2016 г. във Виена). В Западните Балкани и т. нар. Балкански маршрут най-често срещани са 3 вида престъпления: трафик на наркотици, каналджийство и корупция. Според данните годишната калкулация за този регион отчита близо 28 млрд. долара нетна печалба от трафика на наркотици и корупцията, а само за 2015 г. бежанците, които са били обект на каналджийство, са близо 1 млн. души.

В края на 2015 г. анализатори от центъра формулираха необходимостта от разработване на мерки и устойчиви решения във връзка със засиления бежански и мигрантски натиск към България. Целта бе да се подпомогне държавата да не допусне незаконно преминаване през границата на лица, които биха могли да се явят заплаха за националната сигурност и за сигурността на ЕС. От друга страна, бе важно да се обезпечат минимално необходимите условия за живот и интеграция на бежанците на наша територия.

Ето част от мерките, предложени от ЦППКОП:

– Създаване на механизъм за ранно идентифициране на непридружените лица – малолетни и непълнолетни. През 2015 г. 88 300 непълнолетни чужденци са подали молба за закрила в страните от ЕС. По данни на Държавната агенция за бежанците през 2015 г. са регистрирани 1816 молби на непридружени непълнолетни. Подобна мярка ще ускори своевременното поемане на грижи за детето от компетентна институция и ще допринесе за противодействие на трафика на хора, съвременните форми на робство, детската проституция и порнография.

– Изготвяне на методика за оценка на риска от радикализация сред мигрантите. Необходимостта от своевременно създаване на методиката произтича както от новите и особено динамични тенденции при миграцията в глобален и регионален мащаб, така и от променилия се профил на мигрантите, влизащи в България.

– Допълване, осъвременяване и усъвършенстване на уредбата на представителя на непридружените малолетни и непълнолетни лица. Целта на мярката е по-бързата адаптация на непридружените малолетни и непълнолетни лица, тяхното физическо и психическо развитие, ограничаване на посегателствата срещу тях. В тези случаи се прилага от общините институтът на настойничеството и попечителството. Задължено лице е кметът. Налице са лоши практики. Понякога се назначават лица, които нямат подготовка и опит в общуването с деца – служители от технически служби др.

– Всички мигранти, навършили 6 години, да бъдат включени в системата на Евродак (автоматизирана система на ЕС за идентификация по пръстови отпечатъци на бежанци, кандидати за убежище и незаконни имигранти в ЕС). Сега в системата не се прави регистрация на лицата до 14-годишна възраст. Такава препоръка фигурира и в първия пакет от законодателни мерки на ЕК. Своевременната дактилоскопична и биометрична регистрация ще намали риска от извършване на престъпления по отношение на подрастващите бежанци.

– Повишаване на експертния капацитет за работа с деца мигранти, най-вече в местните комисии за борба с престъпните прояви на малолетни и непълнолетни, на местните комисии за борба с трафика на хора, както и на други специалисти, работещи по превенция на детската престъпност и трафика на хора. Такава препоръка се съдържа и в доклада на ООН от 6 август 2014 г. Служителите от посочените структури се срещат с малолетни и непълнолетни мигранти, които са носители на различни ценности, религия, обичаи, начин на живот, образование. Представите им за съжителството между половете, йерархичността в семейството, образователните потребности, разделението на труда показват дълбоки различия между културите. Задачата, която стои пред служителите, които работят с децата мигранти, е формиране на личност, умееща да живее в мултикултурна среда. Те трябва да съдействат за преодоляване на стереотипи, предразсъдъци, приобщаване към европейските образователни стандарти и към новото за тях общество.

– Разрешаване на проблемите, свързани с екстрадицията на лица без документи чрез издаване на временен документ. В доклад на вътрешния министър на Германия Томас де Мезиер се изнася следната информация: 100 000 мигранти ще си тръгнат от страната доброволно или чрез депортация през 2016 г. На 219 000 лица е отказано право на убежище, 80% от тях не притежават документ за самоличност или са с фалшифицирана такава. Ето защо предлагаме промяна в Закона за убежището и чужденците в Глава четвърта, Раздел четвърти – да се регламентира понятие за нов вид временен документ, издаден на база на биометричните данни в системата Евродак.

– Изграждане на единна национална информационна система с база данни за всички чужденци мигранти, преминали през страната. Наличните информационни масиви съдържат частични данни за тези лица според спецификата на институцията, която го администрира – МВР, МВнР и др. Например в Германия със Закон за централния регистър на чужденците се регламентира събирането на всякакъв вид данни – лични, и за правния статут на лицето, биометрични и др.

– Завишаване на наказателната отговорност, когато престъплението каналджийство е в изпълнение на решение или по поръчение на организирана престъпна група. Целта е чрез въздигането на тези форми на престъпление в по-тежки квалифицирани състави да се изравни наказателната отговорност с това на каналджийство с участието на длъжностно лице.

– Наказателна отговорност и за приготовление и подбуждане към каналджийство.

– Задължително отнемане в полза на държавата на превозното средство в трафика, независимо от това чия собственост е.

За да очертаем всички рискове и заплахи за националната ни сигурност, произтичащи от бежанската вълна в Европа, екип от експерти анализира основните стратегически документи на държавата, както и Доклада за състоянието на националната сигурност през 2015 г. Отчетени бяха становища на редица университетски преподаватели, учени от БАН, дипломати и експерти, които участваха в организираните от Центъра и Съвета по сигурност към МС кръгли маси. На база на така посочените документи и становища, през проведените анализи, бе изведена тезата, че е необходима цялостна миграционна политика. Анализите сочат, че България устоя на външен и вътрешен натиск и води политика с разбирането, че решението трябва да е общоевропейско и солидарно.

Любомир Кючуков, дипломат от кариерата и ръководител на Института за икономика и международни отношения, очерта в дискусия някои важни цели и критерии от гледна точка на ЕС, както и от българска гледна точка: 1. Дисциплиниране на миграционния процес, поставянето му под контрол, доколкото е възможно; 2. Прехвърляне на проблема в полето на правото; 3. Недопускане изолирането на страни членки на ЕС от целия процес на вземане на решение; 4. Поддържане на диалог с Турция; 5. Осигуряване на изход, перспектива пред бежанците, а не просто изолирането им зад ограда. Наличието на огради сочи нерешени проблеми, но не ги решава.

  ЦППКОП стои на позицията, че вземането на управленски решения трябва да се случва на базата на задълбочени анализи, в диалог между институциите, ангажирани с бежанския проблем, както и с помощта на експертизата на нашата научна общност.

*Авторката е и.д. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към Министерския съвет.

    Преди това бе кмет на Русе.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама