2017-а ще прилича на 1917-а

---

    Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС. Разбира се, избирателните системи в тези страни са много различни. В Германия не е нормално да се очаква, че крайната десница ще влезе в управление, но в зависимост от това как ще се представи това ще повлияе на други партии. Защото ефектът на популистките партии не е колко гласове взимат те самите, а до каква степен проблемите, които поставят, започват да променят политиките на другите партии. Във Франция ситуацията е напълно различна. Шансовете на Марин льо Пен да спечели са много по-големи откогато и да било преди това.

 

  Второ, кандидатът на традиционната френска десница също е доста консервативен и в много отношения политиката между Франция и Германия и опита им да водят заедно ЕС ще стане по-труден, а не по-лесен след избор на крайната десница, не просто на Марин льо Пен.

 

   Но третото, което ми се вижда много важно, е чисто психологическо. Допреди 3-4 г. самата идея за разпадане на ЕС изглеждаше невъзможна в представите на хората особено на западноевропейците. Сега с излизането на Великобритания с този вид електорални резултати изведнъж хората започват да си задават въпрос: Колко стабилен е ЕС? Когато се задава този въпрос, идват и следващите: А ние какво трябва да направим в тази ситуация?

 

   Кой искаме да остане и кой да си отиде? Какво би станало, ако ЕС се разпадне? Те започват да се превръщат в реални въпроси към отделни хора, които не живеят в своята страна. Компании, които главно продават навън. Европа е твърде интегрирана, за да се разпадне, но се създава усещането, че ЕС, какъвто го познаваме, едва ли ще остане такъв. Изборите през 2017 г. до голяма степен ще определят характера на промяната. Това, че ЕС ще се промени, е сигурно. Въпросът е как ще изглежда тази промяна и това ще го решат избирателите в някои от големите европейски държави, включително и в България. (...) В очите на много от популистките лидери, които се надигат в Европа, страни като България се привиждат като буфер и към Турция, и към ислямския свят, отколкото като пълноправен член на ЕС. Няма буфер, който да е бил особено щастлив, независимо срещу какво е бил.

 

    *От интервю за Би Ти Ви