Проф. Пенчева, във връзка с трудното финансово състояние на университета във Велико Търново се заговори за фалити на висши училища в страната. Има ли опасност за Русенския университет?
Университет със седемдесетгодишна история и силна академична общност няма как да фалира! Точната оценката за него е, че се РАЗВИВА И УТВЪРЖДАВА.
Само за последните 6 години - от 2008-ма досега изградихме модерния втори корпус с над 13 000 кв. м. разгъната площ, Канев център, санирахме Ректората и още пет корпуса, обновихме изцяло спортната база, изградихме модерна музейна експозиция, а в края на миналата и началото на тази година доизградихме достъпна среда в кампуса на университета, където вложихме над 240 000 лв.
В Русенския университет работят 466 висококвалифицирани преподаватели, от които половината са хабилитирани, а 80% са с образователната и научна степен „доктор“. Средната възраст на колегите е около 48,5 години. Преподавателите, заедно с около 9000 студенти и докторанти, и около 200 служители, са сериозна академична общност, която може да се пребори с всяко предизвикателство.
Даваме си сметка, че съвременният български университет се състезава не просто за студенти на територията на страната, но и в глобален мащаб. Това изисква развитие на подходяща материална база, съвременни обучителни технологии и средства, както и гъвкав подход на управление на качеството на образователния процес в условията на хипер динамична и иновативна среда.
Знаете ли, че имаме една от много богатите библиотеки с около половин милион библиотечни единици, но и с абонамент за 23-25 научни бази данни, които всеки преподавател, докторант и студент може да ползва безплатно. Чуждестранни учени, които идват в Русенския университет за по-дълго време, се изненадват от факта, че можем да си позволим тези бази данни да са безплатни за академичната общност. Ежегодно за библиотеката отделяме по около 100 000 лв. Изградихме и продължаваме да изграждаме модерни лаборатории, учебни зали с интерактивни дъски, разполагаме с лицензиран софтуер, който ни осигурява възможност да обучаваме и правим научни изследвания в различните области на знанието.
В този университет работя от 36 години, и когато започна да говоря за него, не мога да спра. Университетът ни е еманация на духа, на обучението и науката вече 70 години. Със своето излъчване той е необходим както на региона, в който се намираме, така и на страната и в международното пространство на висшите училища.
И все пак какво се случва в системата за висше образование в страната?
В България има 37 държавни и 15 частни висши училища. По-малко познавам работата и практиката на частните, затова ще говоря за държавните университети.
Държавната субсидия, която се отпуска на брой студенти, не е променяна вече 6 години. През 2010 година базата беше 963 лв., но след това субсидията беше намалена на 693 лв., което е с повече от 35%. В това време минималната работна заплата от 240 стана 420 лв., т.е. увеличи се почти двойно. Но да се върна на субсидията - в зависимост от професионалното направление има определени коефициенти, определени с постановление на Министерски съвет. Например за инженерните специалности коефициентът е 2,4, за администрация и управление, икономическите и педагогическите е 1. По-големият брой студенти води до по-висока субсидия, и в този смисъл е нормален стремежът за разширяване на обучението от страна на държавните университети. Запазването на базовия норматив вече 6 години, и в същото време увеличаването на минималната, както и средната заплата за страната, определено създават напрежение в бюджетите на висшите училища. Част от субсидията висшите училища получават и за капиталови разходи, но те са ограничени и също не са променяни. Например за Русенския университет в последните години това са около 180 000 лв. За нас тази сума е измерима с дължимите данъци и такси за сградния фонд. Разбирате, че те не стигнат нито за оборудване, нито за основни ремонти, а да не говорим за ново строителство. Всичко това компенсираме от собствените средства.
Университетите имат собствени приходи, формирани от различни източници – студентски такси, научно обслужване, проектна дейност, наеми и др., като в изминалия тригодишен период ние успяхме да привлечем чрез реализацията на проекти по над 2,5 млн. лв.
В последните години собствените ни приходи са около половината от държавната субсидия, а като добавим и средствата от проектна дейност, се получава добър финансов резултат, който ни позволява да поддържаме и развиваме университета в посока осигуряване на високо качество на обучението и научните изследвания.
Ако не се увеличи базовият норматив или средствата за капиталови разходи, финансовата стабилност на университетите в страната през следващите години ще се формира само от умението за увеличаване на собствените приходи.
Какво може да кажете за приема в Русенския университет през тази година?
Русенският университет “Ангел Кънчев” ще продължи да приема кандидатстудентски документи за останалите след второ класиране единични места за образователна квалификационна степен “бакалавър” в различните специалности. На 100% са вече заети местата за държавна поръчка редовно и задочно обучение във Факултет „Обществено здраве и здравни грижи“, както и в педагогическите специалности на Факултет „Природни науки и образование“.
Обичайно висок интерес и тази година е регистрират към специалностите Компютърни системи и технологии и Компютърни науки. Силната ориентация на Университета към потребностите на региона, го определя не само като фактор за устойчивото регионално развитие в Североизточна България, но и обяснява засиленото търсене към специалности като Растениевъдство, където също няма свободни места.
Изградените междуинституционални връзки, стажантските програми и партньорските проекти обясняват пък защо и в двата най-популярни през последните години факултета – Юридически и Факултет „Бизнес и мениджмънт“ приемът на в държавна поръка е запълнен. Над 90% са запълнени бройките за редовно обучение в Юридическия и в Транспортния факултети. В останалите факултети, записаните до момента студенти, са запълнили повече от 70 на сто от обявените места за учебната 2016/2017 година.
Въпреки иначе притеснителната за всички висши училища в страната тенденция, формирана от влиянието на демографските процеси, приемът в Русенския университет е стабилен и не се различава чувствително от предходни години.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай