Днес е : Сряда, 16 Октомври 2019

Завладяването на държавата 2016 - подкупът вече е данък

Публикация 05 Jul, 2016 / Александър Александров

Положението е трагично, отчита в годишния си доклад Центърът за изследване на демокрацията

   Корупцията в държавната администрация се е превърнала в допълнителен данък, който гражданите и фирмите плащат, за да имат достъп до обществени услуги. Завладяването на държавата продължава със съгласието и подкрепата на политическата класа и с участието на държавни служители от всички равнища на властта. Хищнически неформални мрежи успешно използват корупцията, за да извличат икономически и политически дивиденти и същевременно да блокират всички опити за провеждане на антикорупционни реформи и политики.

   Това са изводите в традиционния доклад на Центъра за изследване на демокрацията, в който се анализира нивото на корупция в страната през 2015-2016 г. Той е с показателното заглавие "Завладяване на държавата" и заключенията му никак не са оптимистични.

   Административната корупция в България не намалява. Ситуацията се усложнява о високите нива на политическа корупция

   През последното десетилетие по-голяма публичност придобиха особен тип комплексни корупционни сделки и зависимости, обикновено наричани завладяване на държавата. Това се отнася до практиката на много влиятелни (включително бизнес) фигури да си осигурят преференциално отношение от държавата чрез сложни корупционни сделки и други нарушения на закона, отчита докладът.

  Подобна е ситуацията в икономиката поради монополното положение на някои фирми на конкретни пазари. Тези компании обикновено успяват да получат привилегирован достъп до публичните ресурси чрез договори за обществени поръчки, анализират авторите. Завладяването на държавата се използва и от сенчестия бизнес, за да осигури безпрепятствено разгръщане и дейност в сивата и дори черната икономика. Подобни изводи рязко контрастират с всекидневните хвалби на министър-председателя

   Бойко Борисов, че едва ли не вече контрабанда няма, че липсва сива икономика. Той постоянно настоява, че откакто е на власт за втори път, всеки ден милиони влизали от удари върху контрабандата и тези пари отивали за надбавки за пенсионерите.

  Какво представлява завладяването на държавата? Това е система от корупционни отношения, извършвани от едни и същи фигури, което позволява системно и приоритетно да се обслужва частният интерес на олигархични кръгове, които разполагат с дългосрочен привилегирован достъп до обществените ресурси. Високите нива на административната корупция и завладяването на държавата водят до формиране на области със системни проблеми. Например злоупотреби с обществени поръчки, при които има клиентелистко разпределение на договори за избрани групи фирми. Този извод също влиза в остро противоречие с правителствените хвалби, че всичко в обществените поръчки е вече прозрачно и проверено. Дори лично министър-председателят твърдеше, че той спирал големи поръчки и по най-малкото съмнение и че този подход намирал подкрепа в Брюксел.

  Друга проблемна област са механизмите на скритата икономика, при които има системно нарушаване на данъчното и трудовото законодателство, пише в доклада. Същото се отнася и до ДДС и другите данъчни измами, при които има системни злоупотреби от определени групи. Като проблемна област се отчита контрабандата, стабилно функциониране на нелегалните пазари за наркотици, проституция, кражби на коли, трафик на хора. Правоприлагащите институции са блокирани и се създава системна корупция в тях. Не работят различни институции от контролната система. Характерно е постоянно неспазване на стандартите и регулациите в правната уредба, насочени към извличане на допълнителни печалби и получаване на неоправдани пазарни предимства.

  Тук авторите на доклада са поставили проблема с медиите. "Скритата собственост и контролът на медиите позволяват чрез договори за връзки с обществеността и реклами да се осигурява медиен комфорт на политическия и бизнес елит", пишат те.

Корупцията се увеличава постепенно след 2011 г. и в момента бележи високи нива. За 2015 г. тя е 22.2 на сто, което съответства на участието на около 1.3 млн. граждани в корупционни сделки.

  Данните за м.г. показват, че нивото на корупция в администрацията е било съизмеримо с това през 2000 г., когато са едни от най-високите стойности.

  Тенденциите при разпространението на корупцията в бизнес сектора също са обезпокоителни. През 2015 г. около 18% от бизнес организациите съобщават, че им е оказван корупционен натиск от държавни служители. Тази стойност е значително по-висока от средната за ЕС-28 (4%), което показва, че е налице сериозен проб­лем.

  През 2016 г. само 22% от гражданите над 18 г. напълно отхвърлят възможността да участват в корупционни сделки. Други 34% се колебаят и биха взели решение в зависимост от ситуацията, а около 44% биха дали или приели подкуп. Това подсказва, че основни обществени институции са "завладени" от частни интереси, а много държавни институции са "приватизирани" от техни ръководни служители. Така общественият интерес остава незащитен, а гражданите са натоварени с двойна финансова тежест - веднъж чрез данъците, втори път чрез корупционната "рента", която изплащат.

  Корупцията в България е широко разпространена и функционира като допълнителен данък за достъп до публични услуги заради недобре работещите контролни органи - независими институции от типа на БНБ и Сметната палата, регулаторни органи, осъществяващи надзора в сектори като енергетика и комунални услуги, контролни агенции, които следят за спазването на стандартите в сфери като хранителна промишленост, транспорт или спазване правилата за пожарна безопасност, отдели за вътрешен контрол в рамките на министерствата и на други държавни структури, както и типични правоприлагащи институции от типа на полицията. Отчита се, че броят им е над 400. Повечето институции, отговорни за прилагането на законите и съобразяването със стандартите и разпоредбите, не работят на равнището на своите отговорности и не се ползват от доверието на обществото.

   Политическатата корупция се е превърнала в канал за въздействие върху законодателната и съдебната власт. "Примери в това отношение са реакциите на институциите на банкрута на Корпоративната търговска банка, както и разходите, свързани с проекта за ядрена електроцентрала "Белене". В началния стадий на разследването и на двата случая институциите направиха смели изявления, обещавайки, че отговорните за тези скандали ще бъдат разследвани и техните деяния - разкрити. Впоследствие обаче се оказа, че тези обещания са под въпрос не на последно място поради системни пропуски на следствието и продължителните разследвания, чието завършване постоянно се отлага", пишат авторите на доклада.

   Те твърдят и че има частен контрол върху правоприлагащите и контролните институции. "Съществуват множество доказателства, че корумпирането на служители на регулаторните, правоприлагащите и контролните/надзорните институции е един от основните методи за блокирането на разследвания и противодействие на мерките, насочени срещу монополните позиции на някои фирми", пише в документа. Като скорошен пример за подобна зависимост е посочена липсата на правителствена реакция на обвиненията за картелни договорки за цените на дребно на горивата. Този извод от антикорупционния доклад също не се връзва с твърденията и заканите на премиера, че пазарът на горива е подложен на постоянни проверки и контрол, както и че правителството полагало всички усилия да няма картелни договорки в ущърб на обикновения клиент.

Специално място е отделено на завладяването на съдебната власт. "Поредица събития показват, че между политици и магистрати съществуват множество съмнителни обвързаности", се отбелязва в анализа. Тъй като не се разследват случаи със съмнения за политическа намеса, се създава впечатление, че тя се използва за защита на незаконни интереси.

        РЕШЕНИЯ

  Анализът препоръчва рестарт на контролната система чрез преустановяване на политическата намеса в работата на тези органи. Предлага се и създаване на независима антикорупционна прокуратура. Отчита се обаче, че всяка радикална реформа не може да не срещне съпротива, включително от страна на олигархични структури и корумпирани служители. Дългогодишното отлагане на антикорупционните реформи е позволило появата на задкулисни играчи от всички партии, способни да осуетят всяка промяна на статуквото. Затова единствен шанс срещу завладяването на държавата се вижда в изграждането на широки обществени коалиции от реформаторски настроени политически фигури, гражданското общество и международните партньори.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама