Tази неделя е началото на 40-дневния Рождественски пост. Нарича се още Коледен, а също и Филипов, тъй като започва винаги на 14 ноември, деня на св. апостол Филип.
Кои и колко са постните дни? Как да постим и какво целим? Трябва ли да вземем благословия и причастие, какво да ядем, на какво да обърнем особено внимание през дните до Рождество Христово - въпроси, които вълнуват неукрепналите във вярата и които ще обясним.
В православния църковен календар постни са 200 дни в годината
Те се делят на еднодневни и на многодневни.
Еднодневно се пости всяка сряда - за да ни напомня предаването на Исус Христос, и всеки петък - за спомен на самите му страдания и смърт.
Отделно се пости на 5 януари (18 януари стар стил) срещу Богоявление, на Кръстовден – 14 септември (27 септември стар стил), и в деня на отсичане главата на св. Иоан 29 август (11 септември стар стил). Вярващите постят и всяка неделя до края на светата литургия.
Освен задължителен постът може да е и доброволен, какъвто е тримеренето - пълно въздържание в първите три дни на многодневния пост.
В православието има четири многодневни пости - Велик, или Света Четиридесетница, който е преди Великден, Петров пост - от първата неделя след Петдесетница до Петровден (29 юни), Богородичен пост от 1 август до 14 август и Рождественски пост или Филипов пост. Четирите поста били пригодени към четирите годишни времена.
Още в Стария завет пише за поста. Първо Моисей е постил 40 дни и нощи, за да се подготви да получи скрижала с десетте Божи заповеди. И пророк Илия вижда Божията слава след строг пост и душевна чистота. Строг постник е и Йоан Кръстител. Христос също е постил, преди да поеме евангелската си мисия. Тоест постът е изпит и подготовка да преодолееш себе си. Чрез него Господ ни проверява можем ли да се противопоставим на изкушенията.
По строгост Рождественският пост е по-лек от Великия и Богородичния
и не се различава от Петровия пост, освен че е по-дълъг. Но какво значи по-лек? Същественото на всеки пост е да простим на тези, които са ни наранили, дори и на враговете си, като се покаем от сърце.
Борбата с греха и тържеството на християнската любов между хората е основното послание. А храната е само един от многото фактори. Даже св. Йоан Златоуст казва: “По-добре яж месо, отколкото да ядеш брат си”, т.е. не дразни и обиждай.
Постиш ли, не се хвали пред другите. Това е таен подвиг и за твоите вътрешни борби и отстояване пред изкушенията трябва да е свидетел единствено Бог. Иначе гордостта обезсмисля въздържанието, подобно молитвата на възгорделия се фарисей, сочещ митаря за грешник.
При поста е важно да покажеш духовната сила, която да устои на съблазните в
материалния свят Затова при поста духовното начало е водещо и властва над тялото. Светите отци наричат поста духовен, защото чрез покаяние и въздържание той пречиства и извисява душата преди Рождество Христово. Добре е през следващите 40 дни да не пропускате поне неделните литургии, а по възможност и вечерните богослужения в събота.
Добре е за поста да получите благословението на вашия духовник, а в края на първата седмица да се изповядате и причестите. Това се прави и в последната седмица преди Рождество Христово. Без молитви, изповядване и причестяване въздържанието се превръща в обикновена диета.
Колкото до храната, в църковния устав, наречен типик, е записано, че на Рождественския пост всяка събота и неделя се позволява на трапезата риба, а всички дни без сряда и петък се готви с олио и се разрешава вино на трапезата. Изключение прави първата по-строга седмица и последните 4 дни преди Рождество Христово. В манастирите без олио се готви и в понеделник, а първите три дни карат само на вода - т.нар. тримирене. Така
гладът изостря сетивността и отваря съзнанието
за съпричастност към Христовата саможертваа. А и след тримиренето започват да ти харесат и най-безвкусните чорби, готвени без олио и подправки чак до Рождество”, обясняват монаси. След литургията в сряда се отпива чашка светена вода, взема се нафора и следобед започва захранването с билкови чайове, компоти и бебешки пюрета.
Впечатляващ бе постът и аскетичният режим на блаженопочиналия на 98 години патриарх Максим. Нямаше ден в годината дядо Максим да мине без билков чай и да не хапне сурови зеленчуци - чушка, домат, морков, лук или краставица. Сред основната му храна бяха варени картофи с лук, маслини и две препечени филийки типов хляб. В менюто му влизаха лимони и ябълки, както и всякакви зелени салати.
Църквата смята за постна храна и безгръбначните животни като охлюви, скариди, миди, октоподи. Дори в сайта на Българската патриаршия пише, че те могат да се ядат. Въпреки това е добре да не се изкушаваме с тях, тъй като спадат към деликатесите на всяко пиршество. А светите отци ни учат, че вкусовите усещания по време на пост не трябва да ни занимават - ядеш, без да се прехласваш, и хвалиш гозбите. Спрете и ходенето по ресторанти в постния период.
Някои приемат поста от въздишка - като наказание. А той е за благодеяние и ако това не сте го разбрали, по-добре се откажете. Никой не иска тотално отричане от храната и от материалното - въздържайте се умерено и разумно без принуда.
Храната е само част въздържанието. По-важни от нея са искрените и редовни молитви и покаянието. Те са в основата на всеки християнски пост, за да извисят християнина духовно за Рождество Христово. “Въздържанието не се ограничава с храната и питието, а се простира и върху разговорите, съня, дрехите и върху всички чувства. Във всичко това трябва да има мярка на въздържание”, пише св. Йоан Пророк. Постът е борба между плътта и духа, в която телесното тлее, а духовното укрепва. Това обяснява защо по време на пости се открояват по-отчетливо любовта, милосърдието, помощта към изпаднали в беда, обичта и вниманието към близките.
“Сега е времето да сложим край и на караниците между роднини и приятели
и да простим обидите, защото като отрова разяждат душите ни. И вместо тях взаимна любов и доброта да изпълнят сърцата ни”, съветва йеросхимонах Димитрий от Германския манастир.
Същността на християнския пост е да живееш по десетте Божи заповеди - прости и на ближния, и на врага си, не завиждай никому, не осъждай другите, не се отвръщай от бедния, а му помогни, бъди смирен, не пожелавай чуждото, не обръщай внимание на клевети за другия и т.н.
Писали сме и друг път какъв катехизис за поста ни завещават светите отци: “Каква полза, ако измъчваш тялото си с неядене, а душата ти се надува от гордост? Каква полза имаме от това да бледнеем от пост, когато побледняваме от завист? Що за добродетел е да не пием вино, а да се опиваме от омраза? Или да не ядем риба и месо, а да изяждаме братята си с клевети?”
Често по време на пости младите си поставят задачата да спрат даден порок - примерно алкохола и цигарите.
Ловчанският владика Гавриил напомня през постите да слушаме сърцето си. Църквата е доста снизхоздителна към деца, стари хора, болнави и бременни, затова преди всеки пост съветва:
- Посъветвайте се с духовник, като разкриете в какво духовното и физическото състояние се намирате.
- Започнете въздържанието постепенно, за да не се стресира организмът. Добре е да тренирате организма със седмичен пост в сряда и петък през цялата година.
- Постът е въздържание, но не и изтощаване на тялото до изнемога. Затова всеки да прецени здравето и силите си.
- Болните, възрастните, малките деца и бременните задължително трябва да се посъветват с лекар. За тях духовниците препоръчват по-лек хранителен режим.
- Заговяването след дългите 40 дни пости започва бавно и постепенно с бульони и салати, а не веднага след литургията на самия празник да седнем на богатата трапеза.
Църквата по традиция обяви спиране на венчавките от днес до Въведение Богородично - 21 ноември, и от Игнажден - 20 декември, до Богоявление на 6 януари.
Но постът и молитвата се правят вкъщи, а не на видно място, за да те похвалят за усърдието. Ролята му е да се издигнем духовно към Бога, да се одухотворим. Но това не означава, че трябва изцяло да загърбим телесното. Означава, че трябва да разпределим силите си. Защото, докато постим, никой не сваля от нас задълженията да работим или учим, да се грижим за децата си, да чистим къщата и пр. И трябва да имаме сили за това. С тежестта на нашите отговорности се приближаваме по-близо до Бога.
По време на пост трябва да изпитваме радостта от предстоящата среща с Бог, радостта от наближаващия празник, когато ще се роди нашият спасител. Ние сме призовани да срещнем Бог в пълнотата на нашето човешко достойнство.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай