В началото на кризата се твърдеше, че чуждите банки могат да пренесат финансовата криза в малките страни, в които действат. Обаче, засега фактите сочат точно в обратната посока – финансовата криза се пренася там където местните банки имат голям дял (т.е. където няма достатъчно чужди банки).
В Исландия банките фалираха – местните им собственици не можеха да им помогнат, дори държавата беше твърде малка, за да спаси банковата система. Банките бяха оставени да фалират, а държавата създаде нови банки, в които прехвърли влоговете на местните граждани. Страната се обърна към МВФ, за да финансира тази операция и за да подкрепи стабилността на валутата си (която се срина).
В Латвия, за разлика от други страни от региона, местните банки заемат голям дял в банковия пазар. В същото време, в латвийските банки има влогове на много руски граждани. В началото на кризата руснаците започнаха да си теглят парите от латвийските банки – и втората най-голяма банка се оказа пред ликвидни проблеми. Местните й акционери не можеха да й помогнат, а се оказа, че и латвийската държава не може да го направи. Трябваше да се обърне към МВФ.
В Ирландия местните банки имат преобладаващ дял. Точно тези банки сега имат проблеми и биват спасявани от правителството (с цената на огромно задлъжняване на правителството). Шефът на централната банка на Ирландия казва "що се отнася до мен, банките са на тезгяха за продажба"; и още: "дълго време съм настоявал малките страни да имат чуждестранни собственици на техните банки".
Чуждестранният стратегически собственик на местна банка носи поне още няколко степени на защита в случай на криза – помага с ликвидност или капитал в случай на нужда, а често дори това не се налага, тъй като е достатъчно доверието, което се поражда от наличието на такъв стратегически собственик. Чужда банка, която е инвестирала милиарди в местна банка, едва ли лесно би я оставила да фалира (защото ще понесе големи загуби и ще пропусне бъдещи ползи – особено, ако дългосрочно местният пазар има потенциал за растеж и печалби). В същото време, местната банка може да съществува и оцелява и самостоятелно дори и ако чуждият собственик има проблеми (освен ако не става въпрос за клон).
Все пак, да уточним – преобладаването на чуждестранни банки на местния пазар носи много повече стабилност при равни други условия (но не абсолютна стабилност). Затова е необходимо и местната икономическа политика да подкрепя макростабилността, особено чрез стабилност на държавния бюджет и политики за растеж.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай