Снимка - "Утро" Русенската Адвокатска колегия има 106 годишна история белязана с много забележителни моменти на възход и с плеяда от именити русенски адвокати.През всичките тези години усилията на всички адвоката са били насочени към утвърждаване и издигане престижа на адвокатската професия и повишаване на професионализма на отделните адвокати.
Първата страница от тази история е белязана от исторически събития, оставили трайна следа не само в историята на адвокатурата, но и в историята на днешна България.Тази страница е написана от Илия Хаджитомакев Цанов – защитникът на Ботевите четници. Илия Цанов е български политик с либерални възгледи и брат на Найчо Цанов.След залавяне на четниците от четата на Христо Ботев в Русе е организиран публичен съд – т. нар „Извънредно съдилище” под председателството на Хакъ Паша, в който съд служебен защитник на Ботевите четници е Илия Цанов, който според спомените на Захари Стоянов отлично е владеел турски, гръцки и френски език. Блестящата защитна реч на Илия Цанов има за резултат спасяване на Ботевите четници като смъртната им присъда е заменена със заточение. С това свое дело Илия Цанов поставя началото на създаване на Българската адвокатура и показва, че добрата правна защита може да бъде резултат от висока култура, отлични знания и ораторски умения.
В памет на основоположника на адвокатската защита в България Илия Цанов и в памет на 135 години от процеса срещу Ботевите четници през 2011година в гр.Русе се проведе Националната конференция на Българската адвокатурата и бе открита паметна плоча на техния защитник Илия Цанов поставена върху Историческия музей в града.Всяка година Русенската адвокатска колегия на 02.06 почита паметта на Илия Цанов и на загиналите за свободата и независимостта на България и полага венец на тази паметна плоча.
Но да се върнем отново в годините назад в следосвобожденска България, когато не е имало достатъчно подготвени кадри за нуждите на новата държава, в това число и юристи.Ето защо началото на адвокатурата не се поставя и непосредствено след Освобождението ни от турско робство.Първоначално функциите както на защитници, така и на съдии, и обвинители са се заемали от хора без юридическо образование, но непременно с друго високо образование за времето си, буден дух и широка култура.
С течение на времето, все-повече българи започнали да учат в чужбина и да се завръщат в страната ни, придобили юридическа правоспособност.В нашият град е започнал юридическата си кариера като адвокат Доктор Васил Радославов-възпитаник на Хайделбергския университет, който в последствие е избрал кариерата на политик.Не може да се отмине и факта, че в Русе е работил като адвокат и друг възпитаник на Хайделбергския университет- Д-р Димитър Вачов.По същото време в Русе е бил адвокат макар и без завършено юридическо образование Тома Кърджиев.Именно той е един от инициаторите да се направят опити за сдружаване на адвокатите в града ни още в далечната 1884година, но първият Закон за адвокатите става факт една година след неговата смърт.
На 22.11.1888година Петото Народно събрание приема първия Закон за адвокатите, който урежда самоуправлението на адвокатурата в България е уредено от първия Закон за адвокатите от 22.ХІ.1888 г., създал предпоставките за изграждане на Съвет на адвокатите.Това дава основание и повод и в нашия град да се постави началото като се избере Русенски адвокатски съвет през 1907година и за негов пръв председател е избран Иван Самарджиев.
Най-важното дело на Първия адвокатски съвет е да се състави списък на адвокатите, които са вписани към съответния тогава окръжен съд- в случая Русенския окръжен съд и да се изработи Правилник на Адвокатски съвет, по който той да осъществява своята дейност.Русенският адвокатски съвет обаче не е изработил такъв правилник и не са запазени данни защо това се е случило.В същото време обаче е запазена Протоколна книга за заседанията на Адвокатския съвет и първият протокол е от 17.02.1907година свидетелства, че председател на съвета по онова време е Иван Самарджиев и на това заседание се поставя началото по изработване на Правилника на АС.От следващите протоколи може да се направи извод, че с тази дейност е натоварен Венелин Ганев-млад колега, изучавал в Женева и Лайпциг право, философия и музика.Така към 1909година Правилникът на АС-Русе става факт, а междувременно Венелин Ганев става доцент в Катедрата по енциклопедия и философия на правото в Софийския университет, който по онова време е носил името на братята Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово.
Поставените основи на Русенската адвокатска колегия и нейната дейност намират развитие с приемането на Закона за адвокатите на 24.07.1925година.Новият закон изключва държавното ръководство на адвокатурата и се създава независима и самоуправляваща се адвокатска организация, в чиято основа стоят адвокатските съвети.Те са изградени по местонахождението на съответните окръжни съдилища и работата им се основава на решенията на общото събрание на съответните адвокатски колегии.Законът предвижда също така ежегодно публикуване на списъка на адвокатите в страната в Държавен вестник.За първи път в Закона за адвокатите от 1925година е предвидено, че адвокатите са „приравнени със съдията, колкото се отнася до дължимото му уважение и санкциите, чрез които трябва да се удовлетвори за нанесеното му оскърбление”.Законът изисква от адвокатите съвестно упражняване на адвокатската професия и сочи на високите очаквания от цялото общество към адвокатите.
Развитието на адвокатурата като самоуправляваща се организация извън държавната намеса продължава до 1947година, когато на 16.10.1947година е приет новият Закон за адвокатите, с който се променя както уредбата на адвокатската професия, така и организацията и дейността на адвокатурата в страната.Въвежда се съчетание от държавно и обществено начело в управлението на адвокатурата и адвокатските колегии се реорганизират в „Адвокатски колективи”.Ограничава се свободата на договаряне и избора на адвокат.Секретарят на адвокатския колектив определя адвоката, който да поеме съответното дело и уговаря възнаграждението му съгласно и в рамките на таблицата за възнагражденията.За първи път е ограничен и приемът на адвокати чрез текст за формиране на адвокатурата по политически признак.Намесата на държавата в адвокатската професия се засилва с издаване на Указ за адвокатурата от 03.06.1952година, който премахва Висшия адвокатски съвет като върховен орган на адвокатурата в страната и разпределя неговите функции между Министерството на правосъдието и адвокатските съвети.Това положение донякъде се променя след приемане на Конституцията на НРБ през 1971година с нов Указ за адвокатурата от 03.12.1976година, който изцяло отменя предходния и въвежда Централен съвет на адвокатурата като върховен орган, като по този начин се дава по-голяма свобода на адвокатурата за самоуправление и част от функциите на Министерството на правосъдието относно ръководството на адвокатурата са върнати в нейния централен орган.В същото време обаче съставът на ЦСА освен адвокати включва и представители на Министерството на правосъдието и други държавни, партийни и обществени органи.
Едва след приемане на сега действащата Конституция на РБ през 1991година е изработен Закон за адвокатурата от същата година, който реципира общите положения от Закона за адвокатите от 1925година и Българската адвокатура става свобода, независима и самоуправляваща се организация.Адвокатската професия става конституционно гарантирана дейност за правна защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица.Създават се адвокатските колегии и Висшите органи на адвокатурата-Висш адвокатски съвет, Висш дисциплинарен съди Висш контролен съвет.Законът урежда и служебната адвокатска защита, с което адвокатурата изпълнява своите социални и обществени функции да защитава обществото като служи на интересите на правосъдието.Тези основни начала на адвокатурата са запазени и в последния и най-съвременен Закон за адвокатурата от 2004година, който действа и в момента.
За своята вече над стогодишна история Русенската адвокатура е извървяла един много дълъг път на консолидиране и утвърждаване, белязан от присъствието и работата на високообразовани, интелигентни, социално ангажирани адвокати, с които се гордеем и от които и до днес черпим професионален опит и житейско поведение.В Русенската адвокатура са работили колеги адвокати с дългогодишен адвокатски стаж, които са участвали активно и в обществения живот и управлението на колегията, повечето от които вече не са между нас, но ние си спомняме с респект и уважение техните имена:адвокат Петър Лечев –именит пеналист, член на Висшия адвокатски съвет и няколко мандата секретар на РАК, адвокат Никола Матев- няколко мандата председател на Адвокатския съвет, адвокат Тодор Андреев-председател на РАК, адвокат Иван Славов- няколко мандата зам. председател на РАК и много други колеги.За щастие между нас има колеги, които са дългогодишни адвокати, но продължават всеотдайно да упражняват своята професия и да ни бъдат пример- адв.Никола Букуров е адвокат с повече от четиридесет годишен стаж, който два мандата е бил председател на Адвокатския съвет, адвокат Петър Петров е с повече от тридесет години адвокатски стаж, адвокат Смиляна Велинова- няколко мандата е била член на АС, адвокат Грета Пенчева-участвала е в работата на АК като член и като негов председател, а в момента е член на Висшия адвокатски съвет.
Русенската адвокатска колегия осъществява и значителна социална дейност- повече от 200 от нейните членове работят по Закона за правната помощ, който дава възможност да се оказва правна помощ на социално слаби граждани, като заплащането е в значително по-нисък размер и се поема от държавата.През миналата година АС взе решение и отпусна 1500лева помощ-такса за участие на отбора на Русенския университет за първото му участие в Международното състезание по „Международно търговско право и арбитраж”, което се проведе във Виена през м.април 2014година.Тази година стартирахме Благотворителна кампания породена от милосърдие и добри сърца в Адвокатска колегия-Русе, чиято кауза са децата в будна кома в гр.Русе, която кампания ще продължи до 10.12.2014година – Международния ден на адвокатите. На 10.12.2014година ще проведем „Ден на отворените врати”, за запознаване с организацията на Адвокатската колегия и работата на Адвокатския съвет.В заключение от името на Адвокатски съвет Русе искам да поздравя всички колеги адвокати в Русе с нашия професионален празник 22.ноември и да им пожелая да бъдат здрави, да имат смелостта и високите юридически умения да отстояват правата и законните интереси на своите клиенти и да бъдат достойни за професията доверие и уважение.
Най - голямата юридическа проститутка от АК - Русе, е адвокат Димитър Стефанов Стефанов, който е един голям алчен боклук и прост мъж.
Адвокат Димитър Стефанов Стефанов от гр.Русе и от АК-Русе е мъжка проститутка, която лъже клиентите си с много пари и със същото си е известен и сред колегите му. В последно време адвокат Димитър Стефанов Стефанов от АК-Русе, ходи и със сутиени, понеже има женски цици. През жегите той е без сутиен и така му се виждат женските му цици с набъбналите им зърна.Което не е никак красиво. Но, бившият милиционер и настоящ адвокат Димитър Стефанов Стефанов от гр.Русе и от АК-РУСЕ, вече отдавна се е интегрирал и преориентира, като истински Евро-Атлантик и няма помен и от това, че този същият адвокат, когато беше милиционер, той членуваше към БКП и имаше партийна книжка.Врвмената се менят и вече червенобузестият пеперуд и настоящ адвокат Димитър Стефанов Стефанов от гр.Русе и от АК-Русе, сега е най - отявленият Евро-Атлантик от гр. Русе и от България. За пари червенобузестият пеперуд адвокат Димитър Стефанов Стефанов от гр.Русе и от АК-РУСЕ, е готов на всичко, даже и да го чукат.
Адвокат Димитър Стефанов Стефанов от гр.Русе и от АК-Русе, лъже клиентите си и след като им вземе всички пари за делата, адвокат Димитър Стефанов Стефанов, се крие и не Ви защитава. Излъгал е така десетки хора. Алчен и нагъл простак.
Мошеника-Адвокат Димитър Стефанов Стефанов от АК-Русе, е най-голямата юридическа проститутка в цяла Севро Източна България. Същия адвокат-шарлатанин е измамил с много пари десетки хора.