Тил Трукенмюлер е президент на основаната през лятото на 2012 асоциация „Аутомотив клъстър България”. Той е генерален мениджър на консултантската компания Truckenmuller & Сompany със седалище в Щутгарт, ориентирана към преструктуриране на предприятия от автомобилната индустрия.
В „Аутомотив Клъстер България” в момента членуват 15 български и чуждестранни компании. Организацията си поставя за цел подкрепата на автомобилната индустрия в България и привличането на производители и водещи доставчици в страната.
Г-н Трукенмюлер, каква е целта на „Аутомотив Клъстер България”?
„Аутомотив Клъстер България” е нова организация, основана през юли 2012. Поставили сме си много амбициозни цели. Ние сме много ангажирани с автомобилната индустрия в Германия, затова сме много активни в този бранш и в България.
Целите на „Аутомотив Клъстер България” най-общо са два типа: От една страна ние представляваме интересите на вече присъстващите в страната компании от автомобилния сектор. Има няколко неща, които са важни за тези компании: например къде мога да намерят квалифициран персонал или как мога да получат разрешително за строеж. Другата причина за създаването на асоциацията е да привлечем в България чужди компании от този бранш. При основаването на „Аутомотив Клъстер България” асоциацията имаше осем членове, сега фирмите са вече 15. И макар все още те да са малко на брой, тези 15 компании са от световно ниво и дават работа на хиляди хора в България.
Как смятате да привлечете нови производители на автомобили и автомобилни части в България?
Това е един от най-важните въпроси за нас. Само през 2012 проведохме около 50 събития, конференции и срещи, за да популяризираме асоциацията. Влезли сме в контакт с около 500 компании от бранша. Участваме в много специализирани международни панаири, където представяме възможностите за бизнес в България. Предстои да организираме голяма международна автомобилна конференция на 7-8 май 2013 в София. Очакваме около 300 участници, сред които и много международни компании. Сред потвърдилите участието си са: Volkswagen, PSA Peugeot Citroën, Johnson Controls и др.
Кои са предимствата на България като място за инвестиции спрямо останалите източноевропейски страни?
Повечето източноевропейски страни предлагат ниски разходи за труд. Това обаче привлича все по-малко компании. Необходими са и други предимства. Това, което България може да предложи и което е много важно за компаниите напоследък, е политическата и икономическата стабилност на страната. България е сред страните с най-нисък дълг в ЕС. Много важно за потенциалните инвеститори също е обвързването на лева с еврото, защото компаниите не могат да си позволят големи валутни отклонения. Членството в ЕС също е предимство за България. По-ниските данъци също са много важни, особено за средния бизнес. Доста по-изгодно за една компания е да се установи в България, отколкото в Швейцария например. Важни са и споразуменията за избягване на двойно данъчно облагане, които България е сключила с повечето страни от Западна Европа и света.
Важен фактор е и стратегическото разположение на България. През страната минава паневропейският транспортен коридор №4 (минава през Видин). Той е от голямо значение за нашите членове, особено сега с изграждането на моста Видин-Калафат. Това, което е важно за производителите и доставчиците на автомобили и автомобилни части, е в рамките на 24 часа да могат да достигнат до всички по-важни производствени бази, което България предлага. Именно затова много доставчици се изтеглиха от Северна Африка и от Китай. В Китай произвеждат части само за пазара в страната или в Азия, но не и за Европа. В бъдеще компонентите за пазара на Стария континент ще се произвеждат най-вече в Източна Европа, от което може да се възползва и България.
Много важно предимство са и кадрите. България е страната с най-много немскоговорящи висшисти в Източна Европа. Българските студенти са една от най-големите групи в Германия. Благодарение на добре квалифицираните си кадри България напоследък се утвърждава като софтуерен център.
Много немски компании в България обаче се оплакват от недостиг на добре подготвени кадри?
Това е вярно, но бизнесът в цял свят изпитва подобни проблеми. В България недостиг на кадри се наблюдава най-вече по отношение на средното управленско ниво. Това донякъде може да се обясни с образователната система на страната. В тази връзка „Аутомотив Клъстер България” заедно с други организации се ангажира да допринесе за въвеждането на т.нар. дуална образователна система, която се прилага в Германия. Тя може да помогне за решаването на проблема с недостига на квалифицирани кадри.
Можем ли скоро да очакваме нови производители на автомобили и автомобилни части у нас?
През 2013 очакваме нови компании, които искат да се установят в България. Някои от тях вече са известни. Например Behr-Hella Thermocontrol (BHTC), която реши да открие завод в България и която вероятно в средносрочен план ще разкрие около 1000 работни места. Преговаряме в момента с други трима големи доставчици на автомобилни компоненти– две немски и една международна компания. Но в момента не мога да ги назова, защото те все още не са взели окончателни решения. Мога да ви уверя, че са големи имена в бранша. Те са оглеждали и други страни в Източна Европа и познават ситуацията.
В рамките на конференцията през май ще обявим и голям проект, наречен „Autopark Bulgaria”. За какво става дума? Искате например да привлечете един или двама производители. Разбира се, те няма да преместят цялата си производствена база, но биха могли да открият заводи за изграждане на конкретен модел автомобил или за електромобили. Около този завод съответно ще се установят много директни доставчици на части. Това е едно доста амбициозно начинание.
Освен плановете за стъпване на нови компании мога да отбележа, че присъстващите на пазара в България също имат намерение да разширят обема на производството си. Например фирма Ixetic в Пловдив реши да удвои служителите си през 2013. Другите също планират да увеличат производствения си капацитет.
С какви предизвикателства се сблъсквате в работата си?
Работата с администрацията определено е проблем в България. Международните компании са свикнали процесите да стават бързо. И когато едно разрешително за строеж в дадена страна изисква шест месеца, а в друга – два, тогава компанията ще предпочете да изгради новия си завод във втората. И дори другите фактори във втората страна да са доста по-зле, ако не може да се започне строителство, тогава просто няма как да стане. Именно в това отношение България трябва да поработи. Друг проблем е, че понякога не може да се изяснят въпросите със собствеността. При придобиването на даден имот невинаги може да се установи кой всъщност е собственикът. Положително обаче е, че процедурата за стартиране на бизнес тук е много опростена. Точно толкова лесно е да откриеш фирма в България, колкото и в Германия. Много германски компании се изненадват от това, защото ситуацията в други източноевропейски страни не е такава.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай