Когато през пролетта на тази година се проведе втората сесия на преговорите на ООН за глобално споразумение относно пластмасовите отпадъци, Европейският съюз ще представи доказателства, че практикува това, което проповядва.
През ноември Европейската комисия предложи широкообхватни правила за опаковките, които ще задължат компаниите, продаващи продукти в страните от ЕС, да направят опаковките си по-лесни за повторна употреба, рециклиране или в някои случаи за компостиране. До 2030 г. храната за вкъщи, топлите и студените напитки, виното и другият алкохол ще трябва да се предлагат поне частично в опаковки за многократна употреба, а правилата ще ограничат ненужното празно пространство в опаковките. Общата цел на ЕС е до 2030 г. отпадъците от опаковки да бъдат намалени с 5 % в сравнение с нивата от 2018 г., а до 2040 г. - с 15 %.
Много от тези политики могат да бъдат открити и в предложенията, представени от ЕС преди сесията на ООН за пластмасовите отпадъци през май: минимални стойности за съдържание на рециклирани материали и опаковки за многократна употреба, ограничения за използването на етикети, в които се твърди, че са биоразградими, и критерии за "екодизайн", които включват избягване на празното пространство и насърчаване на издръжливи и многократни опаковки. Тези цели до голяма степен отразяват и възгледите на "коалицията за високи амбиции" на преговорите в ООН - група страни, включваща държавите - членки на ЕС, и Обединеното кралство, Гана, Сенегал, Австралия и Канада. Малките островни държави, които са най-негативно засегнати от пластмасовите отпадъци в морето, също призовават за по-добър дизайн и повторна употреба.
"Европейският съюз играе водеща роля в застъпничеството за правно обвързващо глобално споразумение с висока амбиция в рамките на процеса на ООН за прекратяване на замърсяването с пластмаси", заяви Стив Флетчър, директор на Глобалния център за политика в областта на пластмасите към Университета на Портсмут в Обединеното кралство. "Настоящите предложения са съобразени с тази висока амбиция, която те искат да развият в рамките на договорния процес."
Това е само началото. През последните четири години ЕС започна да изтъква в законодателството и в преговорите своята позиция за един свят, който е по-малко зависим от пластмасите за еднократна употреба и от първичните пластмаси. Неговата визия се съсредоточава върху глобален набор от правила за най-вредните химикали, използвани в пластмасата, увеличаване на рециклираното съдържание и възможността за повторна употреба и - което е най-противоречиво - по-строг контрол върху производството на пластмаси. Блокът започна да се бори и с най-големия глобален грях, свързан с пластмасите: износът на отпадъци на едро в развиващите се страни.
Водещ пример
Индустрията за производство на пластмаси е изключително сложна и глобална по своята същност. Обикновено пластмасата се добива под формата на изкопаеми горива в една страна, след това се превръща в нуклеуси или пелети и се изпраща на друго място, където се превръща в потребителски продукт, отново се изпраща и накрая се продава. След като бъде използвана, по-голямата част от пластмасата се изпраща на сметището или в инсинератор, а това, което се рециклира, често все пак замърсява реките и океаните. Независимо от начина, по който се изхвърля, всеки килограм пластмаса, който се появява на пазара, вече е причинил почти 3 кг емисии на парникови газове чрез производството си; ако се изгори, това добавя още 2,7 кг, според оценките на ЕС.
В резултат на това реформирането на пластмасовата промишленост е и изключително сложно. Фирмите, които произвеждат и продават пластмаса, работят в цял свят и няма универсални стандарти за техните твърдения относно биопластмасата, биоразградимостта, компостирането, повторната употреба и рециклирането. Указанията и етикетите за потребителите са объркващи или изобщо не съществуват.
В този водовъртеж се намесва и ЕС. Въпреки че неговото виждане за споразумение на ООН за пластмасите ще трябва да бъде съгласувано с това на повече от 100 други държави, блокът има силно влияние. Неговите решения имат по-широко въздействие от границите му, както върху компаниите, които снабдяват потребителите в ЕС, така и върху правителствата на държавите около него. Предложените от него правила за пластмасите са също така по-системни, всеобхватни и широкообхватни от предишните усилия и е по-вероятно да бъдат ефективни от частичните забрани за отделни продукти. Съществува реален шанс стандартът на ЕС да се превърне във фактически глобален стандарт, което би превърнало блока в нещо като световен шериф по отношение на пластмасите.
"Разбира се, винаги се радваме, когато нашият регламент се следва от други", каза в интервю за Bloomberg Green Виржиниус Синкевичюс, европейски комисар по околната среда. "Мисля, че в UNEA всички признаха, че пластмасата се превръща във все по-голям проблем и не трябва да бъдем наивни, че ще се справим с рециклирането." При това "шерифът е човек, който бди за останалите. Ние няма да правим това", каза Синкевичюс. "Но винаги се радваме, когато нашето законодателство се приема като водещо".
Политиката на ЕС вече оказва влияние. През 2019 г. блокът стартира Директивата за пластмасите за еднократна употреба, която забранява полистиролните чинии и чаши, както и пластмасовите чинии, прибори за хранене, сламки, пръчици за балони и памучни пръчици за еднократна употреба. Тя също така изисква бутилките от PET да съдържат минимум 25% рециклирана пластмаса и задължава пластмасовите капачки на бутилките да остават прикрепени, за да се намали изхвърлянето на отпадъци. Оттогава Англия, Шотландия и Уелс обявиха или въведоха почти идентични забрани, докато желаещите да станат членове на ЕС като Черна гора, Сърбия и Албания трябва да добавят директивата към вътрешното си законодателство, за да могат да се присъединят към него. "Привързаните" капачки за бутилки на Coca Cola, които са резултат от разпоредбите, бяха приети и във Великобритания миналата година, въпреки излизането на страната от ЕС.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай