Лихвите по спестяванията отлепиха дъното, но инфлацията ги изяжда

Лихвите по спестяванията отлепиха дъното, но инфлацията ги изяжда
Публикация   31 Май, 2023   /     akcent.bg   /     223

Средната доходност на 12-месечни депозити е 0.47% през април

   Лихвите по депозитите бавно отлепят дъното, след като години наред бяха закотвени на нулеви проценти, но двуцифрената инфлация безмилостно изяжда спестяванията. Средната годишна лихва по банковите депозити на домакинствата достига 0.47% през април, показват данните на БНБ. Спрямо предния месец това е ръст от 0.08 процентни пункта, а спрямо април миналата година ръстът е повече от три пъти - същия месец през 2022 г. средната годишна лихва по депозитите е била 0.10%.

   Сметките показват, че ако през април е бил открит депозит от 1000 лв. при средна лихва от 0.47% за 12 месеца, то в края на този период доходността ще е 4.70 лв. На фона на годишна инфлация от 16-14%, повече от ясно е, че спестените пари ще продължават да се топят. На практика парите по депозитите ще носят отрицателна доходност, дори инфлацията да падне до 8% в края на годината, каквито са прогнозите на финансовото министерство.

   Освен това все още големите банки у нас, които имат най-много вложители, държат депозитите на нулеви лихви. Някои банки дори не предлагат депозити, а разплащателни сметки, като всеки месец товарят спестителите с такси за обслужване от порядъка на 3-4 лева. Към това се прибавят и таксите при внасяне и теглене на суми от тези сметки.

    Десетина банки у нас в момента предлагат олихвяване на стандартни депозити, показват платформите за сравняване на цените на банковите услуги. Лихвите по 12-месечните влогове варират от 0.025% до 1.50%. Основно това са по-малки банки, повечето от които в опит да увеличат клиентската си маса не бяха свалили до нулата в предишните години доходността по спестяванията.

   Това, че лихвите по депозитите у нас все още съвсем плахо реагират на повишенията, които започна Европейската централна банка през лятото на 2022 г., всъщност е добра новина за гражданите и фирмите, изтеглили кредити. Повечето банки у нас определят цената на заемите - жилищни и потребителски, като използват за база индекс на лихвите по депозитите, който се изчислява от БНБ. Би трябвало в момента, в който лихвите по депозитите тръгнат нагоре, това автоматично да оскъпи заемите.

   Засега българските банки се движат с голямо закъснение спрямо новия тренд, зададен от ЕЦБ. До момента нито лихвите по депозитите са тръгнали масово нагоре, нито кредитирането е започнало да се затяга, каквато бе целта на новата политика на ЕЦБ.

   Българска народна банка, която заради валутния борд има орязани правомощия да се намесва, все пак предприе някои мерки, които да доведат до по-осезаемо повишение на лихвите и до охлаждане на интереса към теглене на заеми. От 1 юни се повишава процентът на задължителните минимални резерви по привлечените средства, които банките трябва да поддържат в БНБ. Преди това бе увеличен антицикличният капиталов буфер върху кредитната активност.

   Тези мерки целят да бъде изтеглена част от ликвидните средства на банките, за да може те отново да привличат ресурс от  фирми и граждани и да плащат доходност за това и в същото време да повишат лихвите по кредитите и така да намалят търсенето на финансиране. Финансови експерти очакват по-осезаемо това да се случи през втората половина на тази година.

   Все още лихвите по жилищните кредити у нас са на ниските нива от миналата година. През април данните на БНБ дори отбелязват лек спад на средната лихва по жилищните заеми спрямо предния месец до 2.54%, както и в сравнение с преди година, когато средната лихва е била 2.57%. При потребителските кредити се забелязва лек ръст на лихвите от миналото лято насам - в момента средната лихва е 8.48% (8.98% ГПР), като това е с 0.64 процентни пункта повече отпреди година.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha