Плавателният канал от Русе до Варна се обсъжда за финансиране в Брюксел

---

                Европейско финансиране за един прашасал проект в държавен архив

    Сега идеята за канала беше възродена от двама български евродепутати - Андрей Новаков и Емил Радев от ГЕРБ/ЕНП, които го предлагат като "най-пряката връзка по вода от Атлантика до Черно море през Дунав" на Европейската комисия за включване в разширената приоритетна трансгранична транспортна мрежа (ТЕН-Т). Подкрепа получава и сред някои от колегите им в Европейския парламент, от социалиста Петър Витанов и Радан Кънев, от ДБ/ЕНП, който през 2015 г. също беше правил опити да възроди този проект. По време на гласуването в комисията по транспорт на Европейския парламент по-рано през април предложението получи положителен вот и предстои да се обсъжда на триалози с Европейската комисия и Съвета още тази седмица.

         Ако тези преговори завършат с положителен резултат, проектът вече официално ще бъде част от основните транспортни маршрути на съюза, а от там ще получи възможност за съфинансиране по различни линии като Механизъм за свързаност на Европа, финансови инструменти от Европейската инвестиционна банка, а защо не и кохезионни пари.

             Заровени в историята

    Идеята за канал, свързващ Дунав и Черно море, се заражда още в Османската империя, когато се планира паралелно със строителството на първото пътно шосе и жп линията между Русе и Варна. На 8 февруари 1876 г. Таяр бей - управител на Дунавското османско параходство, публично защитава становището пристанище Варна да се изгради във Варненското езеро, а не в залива на Черно море. Именно днес там е началото на въпросния канал (20 км от него де факто са изградени - от Варна до Девня). Основното предназначение на това пристанище Таяр бей вижда в осигуряване транзита на товари, пристигащи по Дунав от Централна Европа и от Черноморския басейн и свързаните с него морета за дунавските и съседните им европейски държави.

След Освобождението и по царско време също се намират ревностни защитници на идеята, но за първи път развръзка за плавателния канал Русе - Варна е имало по времето на комунизма, сочат данни от засекретен план на ЦК на БКП от 70-те години на миналия век. Разработката фигурира в архивите под кодовото название "Аспарухов вал - 680". По нареждане на Тодор Живков над нея са работили 3000 експерти, оставили над 10 тома проучвателна и проектна документация, подкрепена със снимки от Космоса. "От покойния архитект Стефанов сме чували, че те буквално са обходили всеки метър, за да изберат най-доброто позициониране на канала.              

       Направени са изключително детайлно всички обследвания, не е само нарисувана една картинка, какъвто е случаят с втория мост на Дунав при Русе", коментира бившия областен управител на Варна Стоян Пасев, който също правеше опити да възроди този проект.

            Три варианта за трасе

Първите проучвания започнали през 1972, като са се обсъждали три варианта за построяването му. Първият от тях е предвиждал маршрутът му да е с дължина 176 км, да започва от Русе и да преминава в близост до Разград и Шумен, преди да завърши във Варна. Основното предимство е било, че коритото на канала се е предвиждало да бъде на относително постоянна кота, което да осигури бърз превоз на товари, като се избягват множеството шлюзове и свързаните с тяхното използване водоподемни съоръжения.Втората опция е била каналът да минава по долината на р. Черни Лом и след като пресече платото северно от Търговище и южно от Шумен, да продължи по долината на р. Голяма Камчия, а при Гроздьово да се отклони на север по долината на Провадийска река, за да се заусти в Белославското езеро. Проектантите предвиждат неговата дължина да е 192 км, а множество шлюзове трябвало да акумулират водите на реките. "И при двата варианта е съществувала възможност да се прехвърлят през Източна Стара планина дунавски води за поливане на земеделски земи в източната част от Горнотракийската низина. Това е бил мащабен замисъл, реализацията на който би осигурила висока продуктивност на всички отрасли в земеделието", казва Стоян Пасев.

    Третият маршрут е бил с дължина от 156 км, започващ от Малък Преславец и стигащ до Варна. Трябвало е да свърже р. Дунав при с. Малък Преславец, на 129 км източно от Русе, с Белославското езеро. Разработването на идеята е била на Министерство на земеделието. Поставен е бил на обсъждане и още един проект - за изграждането на плавателен канал Дунав - Горна Оряховица (като се използва коритото на река Янтра) - река Камчия - Черно море, но и той си остава само идея.

   В крайна сметка е избрано трасето от Варна до Русе с дължина 192 км, като то следва долината на река Русенски Лом, Мадарската река и река Провадийска. През следващата 1973 г. според държавните правителствени документи е стартирала и същинската разработка. Техническите характеристики на плавателния канал са 33 метра широчина на дъното, 4.8 метра дълбочина и 5 км акведукти. Размерите му са били съобразени с кораби, които плават както по долния и среден Дунав, така и в Черно и Средиземно море. Водните маси, които ще се използват от Дунав, са 2.3 млрд. куб.м, което е около 3% от годишното количество на реката. За построяване на канала е трябвало да се отчуждят около 19 000 дка земи. Цялата прилежаща територия около плавателния канал се е предвиждало да стане промишлена зона.

            За ползите и безсмислието

    Ползите от един подобен проект на теория са няколко. Разбира се, на първо място е улесненият превоз на товари по вода. Според Иван Табаков, председател на Варненската търговско-индустриална камара, каналът Варна - Русе би скъсил поне с 2 дни превоза на стоки. Замисълът е годишно да се превозват над 20 млн. тона товари (основно въглища, руда, насипни товари), от които 2.8 млн. т - транзитни, а Разград, Шумен и Провадия е трябвало да бъдат междинни пристанища.