Сряда, 17 Април 2024

Географията на стокообмена на България за 2022 г.

Географията на стокообмена на България за 2022 г.
Публикация   07:26     19 Апр, 2023 /     Борислав Георгиев   /     426

Картината за стокообмена на страната ни през 2022 г. е показателна за това, че сме “Глобална България”, но със следните особености:

  1. Растежът за 2022 г. при износа е 37%, при вноса – с близо 42%, но растежът на отрицателния баланс е със 79% спрямо 2021 г. В годината на световните кризи и война в Украйна състоянието на стокообмена наподобява демографската криза в България.
  2. България е устойчиво свързана с ЕС27, въпреки парадокса за 2022 г. с намаляващ дял в износа и вноса, но в диапазона между 55% и 66% през последните пет години.
  3. През 2022 г. България удвоява отрицателното си салдо (т.е. повече купува, отколкото продава  в сравнение с 2021 г.) с Руската федерация, Китай и Турция. Отрицателното ни салдо с Украйна е увеличено с  41%, а положителното със САЩ намалява наполовина.

   Половината от това отрицателно салдо за 2022 г. се формира от глава 27 на Митническата тарифа, която по същество отговаря на енергетиката.

Таблица с географията на българския стокообмен е много красноречива:

Водещите износители

13 са секторите на българската икономика, с износ повече от 1 милиард евро всеки. Те формират 64% от българския износ за 2022 г. Три от тях (продуктите, свързани с отбраната, лекарствата и велосипедите) са с по-висока добавена стойност, при преобладаваща българска собственост на фирмите. Другата част е износ по-скоро на ишлеме и на суровини на български юридически лица, значителната част от които са с чуждестранна собственост.

Българската икономика е глобализирана, следва световната конюнктура и, заради това, има някои на пръв поглед впечатляващи стойности, но липсват признаци за българска национална политика. От 2022 г. се правят „срамежливи“ опити за пропорционални данъчни приходи в българския бюджет от рафинерията, след като десетилетия наред това не се случваше при износ на горива за няколко милиарда евро. Ако този процес продължи, по модела и мащаба на водещите страни от ЕС27, би могло да се постигне устойчивост и жизненост на икономиката в средносрочен план.

                                                        

***

Много интересни са числата за вноса в България на пшеница (митническа тарифна позиция 1001) и слънчоглед (мтп 1206) от Украйна за 2022 г., сравнени с тези на Полша и Румъния.

В България са внесени близо 20 000 тона украинска пшеница през 2022 г., което представлява 35% от вноса в тона и 27% от стойността. Това е обем по-малко от 3% от българските зърно бази и силози. Внос на украинска пшеница преди е осъществяван в пет пъти по малки количества в България. Слънчогледът, внесен от Украйна в България през 2022 г., е повече от 940 хиляди тона или близо 71% от българския внос в тона, след като в предишни години е бил между 3 и 10 пъти по-малко. В евро за 2022 г. това са повече от 623 милиона евро или близо 65% от стойността на вноса, след като предишни години е между 4 и 10 пъти по-малко.

В Полша са внесени 523 хиляди тона или 55% от количеството и 46% от стойността. Предишните години полският внос на украинска пшеница е бил поне 100 пъти по-малко – и като стойност, и като количество. Вносът на слънчоглед в Полша за 2022 г. е в обем от 18 500 тона (близо 28% от количеството) на стойност близо 13 милиона евро (близо 17% от стойността).

В Румъния са внесени 505 хиляди тона или 48% от общия румънски внос, като в стойностно отношение това са 134 милиона евро или 44% от общата стойност на вноса. Няма данни за румънски внос на пшеница от Украйна през изминалите 3 години, затова не може да се направи надеждно сравнение. Вносът на украински слънчоглед за 2022 г. в Румъния е 359 хиляди тона (55% от обема), което като стойност е 214 милиона евро (42% от стойността).

________

    Автор: Борислав Георгиев

   Борислав Георгиев има близо 45 години практически и административен национален и международен опит във външната търговия, започвайки като експерт и достигайки до зам.-министър на външноикономическото сътрудничество. Практически опит в българските работодателски организации БСК, БТПП и други. Практически опит в износа на българска промишлена продукция за периода 2005 - 2017 г. Активно участие за членство на България в Световната търговска организация - Женева - 1996 г., членство във Васенарската договореност - 1996, започването на преговорите за членство в ЕС. Активно участие в улесняването на търговията в рамките на UN/ CEFACT - Женева, създаването на Национална експортна стратегия в рамките на МТЦ/ УНКТАД/ СТО - Женева и др.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha