Приемане на еврото от 1 юли 2024 г. е екзотика

След като официално стана ясно, че България няма да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г., се заговори за отлагане само с шест месеца. Приемането на еврото от средата на следващата година обаче изглежда екзотичен вариант. Това коментира старши изследователят на Института за пазарна икономика Петър Ганев.

   По негови думи отлагането бе очаквано заради високата инфлация в страната, като най-вероятно България ще се сблъска с предизвикателства да изпълни критериите за валутния съюз и занапред.

   Влизането юли 2024 г. звучи като екзотичен вариант и едва ли ще прибегнем до него. Струва ми се, че няма как да стане“, коментира Ганев.

   Той подчерта, че най-важният въпрос е не какви са настроенията за смяната на валутата в страната или датата, на която това да стане, а дългосрочните действия, с които да наваксаме западните икономики.

   Ганев е на мнение, че дългосрочното предизвикателство в България ще остане инфлацията,

   Трудно с е справяме с нея, тя е по-висока от средната в Европа, защото икономиката ни догонва европейската. Това бе основният проблем и на Хърватия, и на прибалтийските страни“, коментира още той.

    Политическа криза

   След две години спирала от предсрочни избори България вече има нужда от редовно правителство както и от икономическа, така и от финансова гледна точка. Според Ганев няма как да не се признае, че кризата с политиците е сред основните фактори, които забавиха България към еврото.

   Със сигурност би било добре да имаме някакво редовно правителство – не от няколко месеца, може би не и 4 години, но поне 1 – 2 години, за да има някаква стабилност и средносрочна рамка. В противен случай се натрупват твърде много негативи“, коментира Ганев.

По въпроса за референдума за еврото според Ганев не е сигурно дали той изобщо ще се проведе, но той крие риск по подобие на Брекзит.

   Факт е, че референдуми могат да обърнат дългосрочни политики“, допълни старши изследователят на ИПИ.

По повод подготовката на нов бюджет от финансовото министерство икономистът също така посочи, че държавният бюджет има нужда от мерки, които да овладеят разходната част или такива, които да запълнят пробойните в приходната част. Той посочи, че е непопулярно да се вдигат данъци и затова трябва да се намерят начини за свиване на дефицита главно чрез разходите.

   Факт е, че ако имаме висок дефицит и средносрочна рамка, която показва проблеми, натискът за вдигане на данъци ще съществува – натиск и от външни партньори, натиск и от финансовото министерство. Затова трябва да имаме разумни политики, за да не се окажем в ситуацията, в която нямаме избор“, допълни Ганев.