Четвъртък, 30 Май 2024

Юруш срещу високите цени на храните

Юруш срещу високите цени на храните
Публикация   08:57     18 Фев, 2023 /     Петър Ганев, ИПИ   /     474

   През последните седмици служебното правителство се захвана с цените на храните, обявявайки нов „механизъм за наблюдение и контрол“ по цялата верига на доставки на хранителни стоки. Различни публични институции се активираха по темата – последно и КЗК обяви, че извършва проучване на ценообразуването на хранителните продукти, като поне в публичното пространство изглежда, че фокусът на служебния кабинет е върху големите търговски вериги. Моментът за началото на тази кампания е интересен поради поне няколко причини:

  • Годишната инфлация при храните достигна над 25% в края на 2022 г., което очаквано провокира политиците да покажат активност и да подхванат борба със „спекулата“.
  • Началото на кампанията обаче идва след пика в годишната инфлация, тоест в момент когато постепенно инфлацията тръгна надолу и по-лесно може да се отчете „успех“ от наблюдението и контрола след месец-два;
  • Борбата с цените идва и след разпускането на парламента, което отменя възможността за законодателни промени. Последното означава, че водещите институции в казуса нямат нито нов мандат, нито нови инструменти на разположение, и още повече не е ясно защо не са борили „спекулата“ и „нелоялните търговски практики“ и до момента;
  • Отделен е въпросът какво отношение имат проверките от данъчната администрация, или пък проверки за съдържание, етикетиране, грамаж и т.н. от Комисията за защита на потребителите с цените в търговските обекти и инфлацията като икономически феномен;
  • В същото време, независимо от обществените настроения и инфлацията при храните, в приетия план за въвеждане на еврото е разписано проучване и наблюдение на цените, в т.ч. на храните, една година преди въвеждането на еврото. Този план е в сила от май 2022 г., като конкретния текст визира действия на КЗК и икономическото министерство.

   Последното до голяма степен обяснява защо точно сега се говори за проучване и наблюдение на цените на храните. Не обяснява обаче защо към проучването и наблюдението бързо се прибави и „контрол“ и защо това идва под формата на широкомащабна кампания на редица институции за борба със „спекулата“ и противопоставяне на големите търговски вериги. Важно е да отбележим също, в контекста на въвеждането на еврото, че почти целият период за оценка спрямо критерия за инфлация вече е минал, тоест настоящите усилия имат минимално отношение към въпроса дали ще изпълним инфлационния критерий, ако поискаме извънреден доклад на ЕЦБ през следващите няколко месеца. Според последното изявление на министъра на финансите Росица Велкова, България няма да поиска такъв до края на февруари, което означава, че присъединяване към еврозоната не може да стане от 1 януари 2024 г.

   На фона на всичко това, както и на множеството обсъждания на надценките и цените на храните у нас, нека прибавим два аргумента към дискусията. Първият е всъщност очевиден и по-всичко личи удобно забравян от институциите – големите търговски вериги у нас не концентрират над половината от продажбите на нито една група хранителни стоки. Да, веригите имат сериозен дял – най-често около 1/3 от продажбите на отделните групи хранителни стоки, и съответно тяхната политика има голямо влияние на пазара. И въпреки това, над половината от продажбите на дребно на различните хранителни стоки – било то месо и месни продукти, мляко, млечни продукти и яйца, хляб и хлебни изделия и т.н., всъщност се случват извън търговските вериги – в малки квартални магазини, специализирани и фирмени магазини, открити пазари и т.н. Фокусирането на институциите и публичния дебат само върху цените на храните в търговските вериги говори за непропорционална фиксация във въпросните компании, която отива отвъд въпроса за цените на храните.

   Втората група аргументи е свързана с развитието на цените на храните в цяла Европа и спецификите в периферията, в т.ч. в България. Високата инфлация, в т.ч. изпреварващия ръст на цените на храните, се наблюдава в цяла Европа и в това отношение България със сигурност не е изключение. Към декември 2022 г. годишната инфлация у нас е 14,3% (ХИПЦ), като инфлацията при храните е 27,0%. В рамките на целия Европейски съюз през декември се отчита годишна инфлация от 10,4%, като инфлацията при храните е 18,2%. Изпреварващият ръст на цените на храните в България започва още в края на 2021 г., докато общо за Европейския съюз това се случва по-късно – около април/май 2022 г. Тенденцията обаче е сходна, като през последните месеци годишната инфлация при храните в България е около 1,9 пъти по-висока от средната за всички стоки, а в рамките на Европейския съюз разликата вече достига почти 1,8 пъти и продължава да нараства.

   Прегледът на данните за цените на храните води до няколко наблюдения: 1) инфлацията у нас и въобще в периферията на ЕС традиционно е по-висока от средното за Западна Европа, в т.ч. по отношение на хранителните стоки; 2) изпреварващото покачване на цените на храните у нас се проявява по-бързо, тоест механизмът на предаване на по-високите производствени, логистични и търговски разходи по цялата верига на доставки върху крайната цена у нас е много по-бърз от този в развитите западни икономики; и 3) към края на 2022 г. у нас вече се наблюдава прехвърляне на пика на годишния ръст на цените на хранителните стоки – видимо и от данните за януари 2023 г., като спадът в годишната инфлация при храните следва с около три месеца общия спад на годишната инфлация в страната.

   Казаното по-горе не означава, че институциите не трябва да следят за всякакви нередности и нелоялни търговски практики, картели, злоупотреби с пазарна сила и др. под. Но това не трябва да става „на юруш“, с фокус само върху търговските вериги и с размахването на плашилото „спекула“ – като че ли само за привличане на медиен интерес и влизане в праймтайма на телевизиите.


 
Тагове : цени , храни ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha