- Г-н Шарлопов, какво смятате за наскоро анонсираната идея от шефа на Агенцията по безопасност на храните Йордан Войнов за ограничаване на услугата „all inclusive“ само в рамките на луксозните хотели с четири или пет звезди?
Похвално е, че държавата се опитва да контролира некоректните играчи на пазара, тъй като не са един и два случаите, в които на туристи, платили „all inclusive“ се дава некачествена храна. Това предложение обаче е много крайно. Има и други начини да се контролира произхода и качеството на храната. У нас няма само четири и пет звездни хотели.
Като дестинация България добре продава продукта „all inclusive“ и е много търсен, тъй като всеки гледа на максимално ниска цена в кризата да получи един коректен продукт. Не мисля, че това е начина, по който може да се урегулира предлагането на тази услуга.
- А споделяте ли мнението на Агенцията по храните, че в много хотели, които предлагат „all inclusive”, храната е некачествена?
В този бизнес е много важно всичко да е с доказан произход. По-добре е Агенцията по храните да контролира произхода и начина на съхраняване на продуктите, а не да определя кои хотели какъв продукт да продават, тъй като четири и пет звездните хотели може да не искат да продават „all inclusive“ пакет. Аз например не предлагам такава услуга, защото това сваля качеството на туристическия продукт. Това по-скоро важи за морските и зимните курорти, където се търси такава услуга. Ако се контролира произхода на храните и ако се контролира начина на тяхното съхранение, такива проблеми няма да има.
- Как ще се отрази това предложение на бранша, ако то бъде прието? Ще доведе ли до отлив на туристи?
Всяка промяна, свързана или с изменение на условията, или с промяна на цена, води до сътресение на пазара и отлив на туристи. Затова трябва да бъдем много внимателни, за да не си направим по български „харакири” без някой да ни е карал. Туризмът показва устойчиво развитие, макар и в криза. Всяка година приходите растат с между 6 и 8%. Същото е и с броя на туристите.
- Непрекъснато се говори, че страната ни е евтина дестинация. Как може да се промени това?
Кризата накара много голяма част от играчите в туристическия бизнес да дъмпингират тотално цените. Това е разбираемо, тъй като стресът от кризата беше жесток. Аз лично никога не съм бил привърженик на ниските цени, на дъмпингирането, защото това се отразява директно върху качеството на продукта. Не може да обявяваш 20 лв. на легло „all inclusive“ и да очакваш, че ще получиш коректен продукт. Използвам вашата трибуна, за да се обърна към всички потребители и да им кажа, ако видите подобни предложения да не им обръщат внимание. Това обаче е разбираемо за част от колегите, които не мога да кажа, че са с най-високата финансова култура и те мислят, че като предлагат евтин продукт, това ще им оправи паричния поток, които им дава някаква възможност да съществуват, а в действителност им създава огромен проблем. Добре е, че в последните години няма такава тенденция към допълнително намаляване на цените, тъй като няма накъде вече. Наблюдава се обратна тенденция - леко завишаване на цените за всеки сезон.
- С какво можем да привлечем богати туристи?
За да идват по-богати туристи, трябва да разнообразим туристически продукт на България. В последните години това се вижда – държавата отделя повече средства за културно-историческите наследства, балнео, СПА и уелнес туризма. Етнографският, виненият и религиозният туризъм са все неща, които ние трябва да вплетем във визията за националния туристически продукт. Само тогава бихме могли да очакваме за България да не се говори като за евтина туристическа дестинация, а за целогодишна туристическа дестинация, в която човек може да види много интересни и красиви неща. Лично аз съм оптимистично настроен, тъй като винаги съм бил такъв. Данните също показват, че, въпреки кризата, туристическия бизнес в България има устойчиво развитие. Не казвам че е лесно, че няма криза, тя просто ни научи да си управляваме разходите по-добре. Нещо, което не правихме преди кризата.
- Защо не може да се изработи все още визия за националния ни туристически продукт?
Вече не е тайна, че държавата има съвсем друго отношение към туристическия продукт на България. Преди пет години нямаше такава чуваемост. Сега и министър Делян Добрев, и зам.-министър Иво Маринов, преди това и Трайчо Трайков, както и министър-председателят Бойко Борисов, промотират България като различна и уникална туристическа дестинация.
- Ще стане ли това само с реклама?
Първо с реклама и после с добър сървис и коректни цени. Но това зависи от бранша, а не от държавата. Това обаче няма да стане с магическа пръчка. В туристическия бизнес това, което правиш днес, дава резултат след година, година и половина. Изискват се постоянни усилия в тази посока, за да имаме резултат в обозримо бъдеще.
- За да се случат всичките тези неща, трябва и държавата да помогне. Законът за туризма все още се бави. Кога очаквате той бъде приет?
Законът за туризма търпи последни реакции между Министерството на икономиката , енергетиката и туризма и заинтересованите неправителствени браншови организации. В скоро време ще бъде внесен в парламента. Очакваме до края на тази година, а имаме и уверението на министър Делян Добрев, да бъде приет.
- Какви са очакванията ви за летния сезон?
Добри. Заетостта на базата по морето е много висока. Има голям ръст на руски, турски, чешки, полски и украински туристи, което е чудесно.
Моята прогноза е за увеличение на приходите между 8 и 10% за този летен сезон в сравнение с миналата година.
В СПА индустрията също индикациите да добри. Смятам че това ще е добра година за българския туризъм, въпреки разместването на пластовете в Европа и в света – кризи в Гърция, Испания, Португалия. Според мен България е едно спокойно островче, в което може да се прави бизнес.
- Отливът на туристи от Гърция помогна ли на България?
Кризата в Гърция оказва положително влияние върху България като туристическа дестинация.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай