Днес е : Петък, 27 Януари 2023

Данъчна свобода без бюджет и фискална рамка

Публикация 07 Jan, 2023 / ИПИ

   В началото на всяка година ИПИ обявява кога настъпва денят на данъчна свобода в България. Това е символична дата, която представя по един различен начин данъчната тежест и нивата на преразпределение през бюджета. Ако традиционно съпоставяме консолидираните приходи в държавната хазна, в т.ч. осигурителни фондове и общини, с размера на икономиката, за да оценим преразпределението, то данъчната свобода отчита колко дни трябва да работим само за държавата за да попълним хазната. При нива на разпределение от около 40% през последните години, данъчна свобода обикновено настъпва някъде в края на май.

   Към началото на януари тази година, точно както и през предходната, не можем да обявим кога ще бъде данъчната свобода. Причината е, че отново влизаме в новата година без приет бюджет и съответно – без ясна рамка на публичните финанси. В момента в сила е т нар. удължителен закон, а покрай него в края на годината депутатите приеха и промени в различни политики, в т.ч. някои данъчни промени, които имат директно отношение към приходите. Отчитайки, че големи промени в основните данъци все пак няма, можем да предположим, че данъчната свобода отново ще дойде в края на май. Това обаче не променя факта, че липсва общата картина на публичните финанси и въобще не е ясно кога ще има стабилно мнозинство, което да приеме цялостен бюджет.

   През 2022 г. станахме свидетели на едно безкрайно обсъждане на бюджета. Започнахме годината без бюджет, после в края на февруари такъв беше приет, а в края на юни беше приета и актуализация – по същото време падна и редовното правителство. След лятото служебният финансов министър представи три сценария пред бюджета, които предизвикаха бурни дебати, в резултат нито един от сценариите не беше внесен като пакет закони в парламента, а след това,  се стигна и до новия удължителен закон. Всичко това създаде среда на фискална неопределеност, като в крайна сметка последните данни на финансовото министерство показват, че 2022 г. е завършила с консолидирани приходи в размер на 64,7 млрд. лв., в т.ч. 3,8 млрд. лв. приходи с извънреден характер за компенсация на високите цени на електроенергия на свободния пазар, което е точно 40% от БВП спрямо последната есенна макроикономическа прогноза на министерството.

   През 2023 г. изглежда неопределеността ще е дори по-голяма. Единият вариант е да се състави правителство с третия мандат, като бюджетът неизбежно ще бъде първата задача на новото правителство и може да бъде приет в сравнително кратки срокове. По-вероятно обаче изглежда това да не се случи. Ако отидем на избори, следващият рунд с мандатите ще бъде в края на март или началото на април.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама