Халил Рафати е автор на книгата „Забравих да умра” и създателя на „Sun Life Organics” и „Malibu Beach Yoga”.
Той разказва, че до ден днешен продължава да работи с много звезди от Холивуд. „Понякога, когато се запознаеш лично с някого, когото си наблюдавал и на когото си бил фен през, да кажем, последните 20 години, осъзнаваш, че този човек всъщност не е мил и добър, че той е несигурен или има много проблеми, чувства се изолиран. В други случаи обаче се срещаш с такъв човек, с такава звезда, и осъзнаваш, че личността е много приятелски настроена. Това е просто невероятно! Аз успях да създам много ценни приятелства именно с такива хора”, казва Рафати.....
.... Писателят казва, че сега, в ролята си на възрастен, се връща към тези спомени с много тъга в сърцето – не само заради себе си, а и заради тези деца, които вероятно са били изгубени и объркани, които подобно на него, вероятно не са получавали никаква любов у дома.
„Първият ми арест беше, когато бях 12-годишен, задържаха ме три пъти преди да навърша 16. Като цяло нещата се влошаваха с всеки изминал ден, а наркотиците, които вземах, за да притъпя проблемите ставаха все по-тежки. Превърнах се в осъден престъпник – това стана, когато бях на 24. Осъдиха ме заради трафик на дрога”, спомня си той.
Авторът опитва наркотици за пръв път като малък. На 10 – 11 години започва да пуши джойнт, заедно с по-големите и „по-готини” деца в квартала.
„В момента, в който започнах да пия и да усещам влиянието на алкохола върху тялото си, тогава също се чувствах щастлив. Онази топлина и измамна сигурност, която алкохолът ми даваше ме караше да летя, караше ме да се чувствам силен, обичан и приет”, казва той.
По-сериозната употреба на наркотици започва около 20-тата му годишнина. „Въобще не осъзнавах и не мислех дали се пристрастявам. Радвах се, че съм част от рок банда, че се срещам с красиви модели и актриси. Един ден обаче разбрах в колко дълбока заблуда съм живял”, спомня си писателят.
Рафати разказва, че е смятал, че може да спре наркотиците когато пожелае. Един ден решава да опита. „На следващия ден започнах да изпитвам абстиненция – усещане, което ми беше непознато, тъй като досега винаги съм задоволявал глада си за дрога. Полудях, станах агресивен. Издържах около три дни след това отидох и се сдобих с нова доза”, разказва той.
В този момент си дава сметка, че е станал наркозависим.„Част от мен беше много изплашена, за съжаление точно в този момент се обади и егото ми, което не спря да ми повтаря, че в зависимостта ми няма нищо притеснително, че тя е нормална за живота на артиста, от живота на рокзвездите”, казва той.
Писателят продължава да използва наркотици.„За съжаление около година, година и половина по-късно загубих всичко. Хората започнаха да се страхуват от мен, никой не искаше да го доближавам. Именно тогава станах и бездомен”, разказва той.
За да набави пари за дрога той започва да проси, а след това и да продава тялото си.
„Светът изглеждаше много тъмен”, казва той за начина, по който хероина е влияел на възприятията му.
„Приятелите ми бяха ужасени от това, в което съм се превърнал. Постоянно ги изнудвах за пари, исках да карам колите им, а след това се забивах с тях в първото възможно дърво. Баща ми не ми говореше. Майка ми, която цял живот е била много бедна винаги ми вдигаше телефона. За мен това беше златна мина, защото при всеки наш разговор я изнудвах за пари. В случай, че се опитваше да ми откаже, аз я заплашвах, че ще се самоубия”, разказва писателят.
„Има две неща, които всеки наркозависим иска – да спре с употребата, но да не спира да изпитва онези силни емоции, които тя му носи”, казва той.
„Това, което не разбирах преди е, че има само един начин да излезеш чист, че отговорът се коренеше само в една, единствена дума – абстиненция. Не осъзнавах, че има хиляди начини да си набавя тази така желана силна емоция – добрата храна, разходката сред природата, пътуванията, присъствието на котка в живота, гледката на ръката на приятелката ти в твоята собствена, практикуването на йога, пазаруването, правенето на подаръци, грижата за семейството ти, без значение колко добри родители са били те. Всички тези неща носят страхотно усещане. Трябваше обаче да се отделя от дрогата и алкохола, за да го осъзная”, казва Рафати
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай