Четвъртък, 28 Март 2024

Социалните мрежи са несъвместими с цивилизован дебат

 Социалните мрежи са несъвместими с цивилизован дебат
Публикация   15:41     13 Ноемв, 2022 /     akcent.bg   /     555

Масовите мрежи се базират на неразрешими парадокси, които остават всички недоволни

  • Масовите социални мрежи породиха обществени парадокси, които нямат разрешение.
  • Недоволството е повсеместно, но недоволните са с коренно различни аргументи.
  • Мащабът на социалните мрежи ги прави несъвместими с цивилизован дебат.

          Недоволството от социалните мрежи трудно ще бъде потушено. Извън постоянните новини, смени на собствеността, възходи и падения на отделни социални мрежи, в самата си природа те може да се окажат просто несъвместими с човечеството и водене на цивилизован публичен дебат.

   Големият парадокс е, че социалните мрежи се провалиха заради успеха си. Някогашното мото на Facebook "да направим света по-отворен и свързан" се превърна в истина, а мантрата "да дадем глас на всеки" не само се реализира, но и преизпълни. Всеки получи не само глас в интернет, но и цял мегафон. Метафората с мегафона може и да е клише, но всъщност е сполучлива - всеки, който е бил на протест, митинг или стадион, знае, че мегафонът рядко попада в ръцете на най-мъдрия и още по-рядко се пуска по собствена воля.

   Без да се омаловажават съвременните трусове в Twitter и Facebook, социалните мрежи будят философски, обществени, политически и всевъзможни други въпроси без значение чия собственост са или каква е цената на акциите им. Мащабът им ги прави несравними по големина обществени форуми с глобален обсег.

   Facebook разполага с близо 3 млрд. месечно активни потребители. Instagram, също собственост на Meta - 2 млрд. Twitter - 450 млн. души. Това е краткият отговор на няколко очевидни въпроса: защо социалните мрежи разединяват и правят всички много по-изнервени, защо държавно спонсорираната пропаганда е толкова активна там и защо никога повече няма да можем да си говорим за политически или обществен проблем със спокоен тон. Всички негативи на социалните мрежи не са странични ефекти, а директният продукт от преминаването от множество на брой разговори със сравнително малко участници в тях към един разговор за всичко по всички теми с всички хора в него.

    Но големият парадокс е изтъкан от множество по-малко парадокси. Природата на масовите социални мрежи и техния бизнес модел водят до задаването на много въпроси, които остават без отговори.

           Парадоксът на крайната цел

   Facebook например не е точно социална мрежа. Както пише британският автор Джейми Бартлет в книгата си The People vs. Tech, масовите социални мрежи са по-скоро паноптикон, в който всеки наблюдава всеки и е наблюдаван от всеки. Не само защото бившето ви гадже от гимназията все още следи какво пишете от време на време, но и защото бизнес моделът се гради върху постоянно показване на колкото се може повече реклами (Мъск се опитва да промени това в Twitter, поне частично).

Сметката е ясна - колкото повече потребители и прекарано време в мрежата, толкова повече реклами, съответно повече приходи и по-голяма печалба.

   Но когато достигнеш почти цялото население на света със стабилна интернет връзка, растежът се оказва невъзможен. Същевременно в социалната мрежа вече има толкова много хора, които публикуват през цялото време. С времето по-агресивните и гласовити хора застават на преден план по същата причина, поради която на фирмена среща ще чуете мнението на много малка част от участниците.

   Крайната цел на бизнеса вече е неясна - едно възможно обяснение защо Марк Зукърбърг предпочита да се занимава с футуристичните си идеи за метавселената, отколкото с битовизмите на Facebook и модерацията на нейните социални мрежи.

                Парадоксът на частните публични площади

   През април Илън Мъск нарече Twitter "дигиталния площад, на който се дебатират идеи, важни за бъдещето на човечеството", като тази аналогия е ползвана и много преди него. Далеч не само Мъск, но и стотици милиони потребители възприемат Facebook, Twitter и Instagram като обществени услуги, които трябва да пазят правата им и да бъдат в услуга на човечеството. Една причина за това е, че малко хора вече помнят времената преди социалните мрежи. Друга причина е, че когато толкова голяма част от разговорите между хора се случва в тях, те се усещат като логично продължение на истинския живот, където говоренето е естествено право.

   Социалните мрежи разчитат на това, което изданието The Economist нарича "най-великото изобретение на Силициевата долина" - хайпът, или очакването, че технологиите изведнъж ще решат всички проблеми на обществото. Това, разбира се, не се случва, в социален аспект дори напротив - те се увеличават, както описва Синан Арал в книгата си The Hype Machine.

   Големият проблем е, че платформите не са публични услуги. Социалните мрежи са собственост на частни компании, които работят с цел печалба. И докато някой е обиден, защото е баннат от Facebook, тези случаи не са толкова важни за компаниите, колкото загубата на рекламодатели.

   Сривът на акциите на Meta от началото на годината например не се дължи на недоволни потребители, а на недоволни акционери, които не разбират защо компанията харчи толкова много пари за нещо, което не е свързано с основния ѝ бизнес - продажбата на място за реклами. Логично, рекламодатели и акционери биха предпочели платформите да бъдат по-скоро строго регулирани, отколкото свободни, за да избегнат репутационни щети и за своите брандове, и за местата, където рекламират. Особено в ерата на онлайн активизма.

За хората обаче подобни банове, които са нелогични или заради политически изказвания - и още повече когато някой друг не е баннат за същото нещо - се приемат като удар по конституционните и човешките им права. Освен всичко друго заради масовия характер на социалните мрежи тези казуси породиха и изцяло нова категория юридически въпроси - могат ли частни компании да ограничават речта на хора, ако го правят само в своите платформи, а не изцяло, предвид колко голяма част от обществения дебат преминава през тях?

               Парадоксът на недоволните

   Сборът от всички тези фактори създава почва на дълбоко недоволство. Ако разделим недоволните на два големи лагера, единият от тях е недоволен, защото в социалните мрежи няма достатъчно регулация - споделят се невярна информация, крайни мнения, използва се за пропагандни цели. Другият лагер е недоволен от точно обратното - че социалните мрежи дори и в момента вече са прекалено рестриктивни и в тях няма свобода на словото, забраняват се думи и няма възможност за истински дебат по важни теми. Парадоксът е, че и двете страни цитират като причина за своето притеснение задушаването на демокрацията и свободата на словото - просто тези думи, макар да звучат еднакво, нямат един и същ смисъл за отделните групи.

Не е задължително, че ако всеки бан във Facebook бе рационален и обяснен подробно, щеше да накара хората да приемат държанието на компаниите. Те обаче често не са обяснени въобще. Както посочва Стивън Ливи в книгата си Facebook: The Inside Story (издадена и на български от изд. "Кръгозор"), през годините компанията е правила толкова много промени в алгоритмите си за ограничаване и пренареждане на съдържание, че към този момент никой не знае какво точно има в черната кутия на социалната мрежа.

Към 2019 г. например алгоритъмът за подреждането на съдържание е взимал предвид над 1 млн. сигнала от всеки потребител, за да ги смеси в уравнение. От изслушванията в американския Конгрес на Марк Зукърбърг от 2018 г. се знае, че чрез алгоритми се премахва около 99% от сваленото съдържание в мрежата. Останалата част - от няколко десетки хиляди (или за България - няколкостотин) истински хора, които би трябвало да преценяват по-сложните случаи и обжалванията. Тази дейност и правилата за регулиране на политическа реч обаче е аутсорсната към други компании и е също толкова черна кутия, колкото и как точно работят алгоритмите.

Отговорът на технологичните проблеми не е още технологии

Финалният парадокс е, че компаниите опитват да решат всички тези проблеми, породени от технологии и мрежови ефекти, чрез още технологии. Модерация чрез изкуствен интелект, събиране на големи данни, чрез които да се взимат решения, и още по-сложни алгоритми за нареждане на съдържанието.

Както вече личи, този подход не работи. Логично е, ако лечението с технологии не работи, да се опита лечение с по-малко технологии. Форумите, които доминираха интернет преди социалните мрежи, се управляваха по по-човешки начин. Да, тогава също имаше недоволни и безкрайни спорове кой защо е баннат, но се знаеше кои са администратори и модератори. Доста по-лесно е да попиташ Vankata_86 защо си баннат, отколкото изкуствения интелект на Facebook, Илън Мъск или безименен служител в град Есен.

Връщането на интернет към тези времена и подход обаче изглежда невъзможно. Хората са във Facebook и Twitter, защото другите също са там - и защото имат нуждата и да четат какво пишат, и самите те да пишат. Крайният ефект е недоволство, но не дотолкова, че да има масов отлив от социалните мрежи. В крайна сметка не всеки проблем има решение. Човечеството и цивилизованият дебат може да са несъвместими с модела на социалните мрежи, но веднъж попаднали в тяхната мрежа, измъкването е трудно.



Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha

Прочети още