Днес е : Петък, 27 Януари 2023

Първан Симеонов: До изборите големият въпрос ще бъде, кой ще изглежда конструктивен в очите на мнозинството и кой ще изглежда безотговорен

Публикация 12 Nov, 2022 / Цоня Събчева

   Тъкмо взехме да провиждаме, че парламентарните формации започват да стопяват леда в отношенията си и те ни опровергаха с продължаващо размахване на червени линии и безсмислена театралност.

   48-ият парламент трудно може да се похвали с разумност в работата, но по-тъжното е, че ако изборите са сега, няма да има съществена разлика с резултатите от отминалите наскоро. Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на "Галъп“. Изследването е проведено между 29 октомври и 6 ноември сред 809 души по метода "лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. От запитаните 56% избират опцията "Предпочитам да се състави правителство, дори с компромиси“. Какво от случилото се през седмицата в живота на държавата може още да се види в данните на "Галъп“? Наш гост е Първан Симеонов, изпълнителен директор на социологическата агенция. Г-н Симеонов, каква картина на политическия живот у нас регистрира вашето изследване?

   Регистрира една банална картина като след избори. Големият въпрос беше, дали следизборната ситуация е оказала влияние и отговорът е: не е оказала много голямо влияние. Защо казвам банална? Защото след избори обикновено в изследванията съм виждал много пъти да се повтаря буквално изборният резултат, нещо, което горе-долу сте видели в нашето изследване сега. Това е инерцията, да, понякога тези, които са отбелязали добър резултат, продължават малко по инерция нагоре, тези, които са отбелязали лош резултат, продължават по инерция надолу. Нищо особено. Въпросът беше, тъй като това е не простелекторално изследване, а пост- постелекторално изследване, тоест, от изборите е минал цял един месец с доста бурни политически събития, интересно беше да се види, това дали ще има някакво отражение – ами не се вижда някакво голямо отражение. Може би "Продължаваме промяната“ малко са скъсили дистанцията, може би "Възраждане“ малко растат, може би "Демократична България“ малко растат, може би Слави Трифонов продължава да пада, но всичко това е може би. За Стефан Янев нищо не знаем, защото е близо до бариерата, както никога не сме знаели. И общо взето нищо ново. Това показа изследването. Новото все пак е политическият процес, то също не е много ново, но то е, че все пак с протягането на разговорите, с липсата на бързане малко от малко се повишава шансът да има някакъв кабинет. Не бих казал, че той преобладава, но става малко по малко по-висок. Защото просто те свикват помежду си, започват да си говорят, започват да идват зимните месеци, започват да се замислят за реалните опасности. Видяха какъв блокаж става, когато избираха 3 дни председател на Народното събрание и т.н. Тоест, с разтягането на времето за преговорите те започват да свикват един с друг малко или много в чисто човешки план. Това може да доведе до по-големи шансове за представяне на правителство. Ако има въобще нещо ново в ситуацията, то е това. Но пак казвам, това е малка промяна, не бих казал все още, че е нещо грамадно, а може и въобще да не стане. Даже това хич не е изключено. Та, затова казвам, че социологическото изследване не вижда нищо ново, но политическият процес като че ли показва някакви малко по-големи шансове в сравнение преди седмица-две да речем.

             А какво от случилото се през седмицата в живота на държавата може да се види във вашето месечно изследване?

   Знаете ли, виждат се всичките интересни теми, които сме обсъждали. Ние мерим всичко, което е интересно. Някои от нещата вече остаряха и няма и смисъл да се публикуват данни на тема: "Как да гласуваме: хартиено или машинно“, "Военната помощ за Украйна“ – там в общи линии нещата са ясни. Заговори се и се говори много напоследък за президентска република, особено в ситуация на този блокаж. Както виждате в данните, много голяма е неяснотата, но преобладава общо взето неохотата към такъв тип промени в България. И други наши данни са го показвали, между другото, бяхме публикували подобни данни в книжката, която правихме за 30-ата годишнина на "Галъп интернешънъл“ в България преди година. Тези данни сега се потвърждават. Оказа се, че  макар и не с някакви шеметни мнозинства, но по-голяма част от българите изпитват боязън пред такива идеи. Парадоксално може би, но като че ли политическата криза действа на хората в България по-скоро към предпазливост, а не към резки движения. Това е едно от нещата, които ние прегледахме. Разбира се, направихме традиционното замерване, как се отнасят българите към еврото – мнозинството са против. Това отдавна не е новина. Тук всъщност трябва да се работи доста комуникационно, защото очевидно са големи страховете. И не на последно място проверихме в крайна сметка, кое е по-добре: правителство или нови избори – правителство, макар и с компромиси, пък дори и с компромиси казва мнозинството. Любопитно е, че единственото изключение тук като че ли е партия "Възраждане“, която явно вижда в потенциални нови избори нови шансове за ръст, и затова техните привърженици са  и привърженици на новите избори. Иначе всичко друго е в рамките на очакваното. Въпросът: "Избори или правителство, пък макар и с компромис“ беше зададен още в рамките на екзитпола и си спомням, че там отговорите също бяха красноречиви. Все пак нека имаме предвид, че това е известен обществен автоматизъм. Има компромиси, които могат да бъдат приети, има компромиси, които не могат да бъдат приети. Но фактът е, че има предразположеност най-голяма сред електората на ГЕРБ и ДПС, но не и толкова малко сред електората на "Продължаваме промяната“, че и дори на "Демократична България“. Пак казвам, "Възраждане“ са тези, които виждат в едни нови избори шанс за ръст, и затова като че ли ги желаят и очакват.

   След като и според вашите данни, изборите за 49-ия парламент ще повторят конфигурацията от този, не се ли въртят партиите и политиците в омагьосан кръг? Дали поведението на парламентарните формации няма да доведе до още по-ниска избирателна активност?

   Това за ниската активност се вижда. Миналият път между 40 и 50% бяха онези, които казаха, че твърдо ще гласуват, този път са под 40%. Нараснал е интересът към квадратчето "Не подкрепям никого“, отдавна не бях виждал толкова висока заявка "Не подкрепям никого“ – близо 4%. Това, между другото, е знак, че много хора са се вторачили в това квадратче, след като то показа нелош резултат на последните избори. Но е и също доказателство за известната политическа безизходица, в която се намира страната. Вижте, все пак това не е прогноза. Нека не забравяме, това е ако бяха днес, но изборите няма да са днес. Дори и да се завъртят мандатите и нищо не стане, изборите ще бъдат очевидно на пролет. И тогава ще е друго.

   Как ще се развият политическите процеси дотогава?

   Тогава всъщност големият въпрос ще бъде, кой ще изглежда конструктивен в очите на мнозинството и кой ще изглежда безотговорен. Това ще бъде играта. И ние я виждаме сега прекрасно тази игра, партиите я играят постоянно – протягат се ръце с идеята понякога не толкова да се намери наистина отсрещна ръка, колкото да се покаже на хората, че се протягат ръце: "Ето, ние сме конструктивни, искаме отговорно да покажем поведение“. Това се прави най-вече с цел, ако утре има избори, да не бъдеш наказан, но ако стане и правителство междувременно, окей. Тези, които най-много искат правителство ги казахме като електорати кои са, въпросът е, дали политиците го искат. Защото знаете ли, аз ако съм на мястото на Борисов, бих се двоумил в каква политическа форма да стигна до местните избори, които са ми толкова важни: дали като отговорни за властта, или напротив – да не са отговорни за властта в ония момент. Има и обратните казуси. Например има политици, които очевидно показват диалогичност, но ми се струва, че така да се каже техните привърженици трудно биха приели тяхната диалогичност. Това са политици по-скоро от западно-прогресивния сектор. Тоест, малко двойствена е цялата работа. Има политици, които може би искат, има политици, които не са сигурни дали искат, има политици, които искат, но пък електоратите им не искат. И се получава един твърде сложен пъзел. Едни нови избори какво могат да направят? Вероятно ГЕРБ се надяват, че при едни нови избори ще продължат спадовете при "Продължаваме промяната“, защото на теория така става – който е тръгнал да пада, продължава да пада обикновено, който е тръгнал да расте, продължава да расте. Само че "Продължаваме промяната“ не падна толкова много на последните избори, нито ГЕРБ дръпна напред толкова много, както се видя. "Възраждане“ вероятно могат да пораснат при едни нови избори, особено ако има реално обедняване през зимата, което може допълнително да послужи като лепило за едно евроатлантическо правителство. Но това са сметки без кръчмар. Както и данните показват, динамика голяма на този етап все още не се забелязва, а трябваше да е почнала, ако ще я има. Но да видим. Пак казвам, ако има нови избори, те няма да са ей сега, идната седмица, те ще бъдат след месеци, и за тези месеци може да се променят доста неща.

   Да допълним страховете на партиите – те от какво се страхуват  да направят коалиция за правителство: само заради червените си линии или заради управлението при тежките кризи през зимата?

   И двете. Моят колега доц. Борис Попиванов го каза доста точно. Той каза: "Ако направят коалиция, електоратът ще ги накаже, ако не направят, пак електоратът ще ги накаже“. Тоест, това е много точна намерена игра на думи на Борис Попиванов, защото вижте, наистина този път, пак казвам, ще се цени конструктивното поведение, но пък на фона на последните 2 години, в които чертахме червени линии, това конструктивно поведение може да излезе на някого през носа, да не говорим, че управлението през тези времена ще е тежко. Знаете ли, ние политолозите обикновено се мъчим да видим втория план на нещата, аз не съм сигурен, че има втори план, тоест, въобще не съм сигурен, че има план. И политиците не просто прикриват може би своите ходове, които ние се опитваме да разгадаем, но може би нямат готови решения. Аз в интервюто на г-н Борисов очаквах той да извади някакъв коз – не стана, не извади. С онези контактни групи очаквах това да е коз. Едно време Борисов ги умееше тези козове. Явно вече и при него има известно намаляване на енергията в политически план. От другата страна ще наблюдаваме западно-прогресивното пространство. Там големият въпрос е: то ще реагира ли монолитно, тоест, ще има ли хора между западно-прогресивните сили, които все пак са по-склонни на някаква колаборация или не. И разбира се, с любопитство ще наблюдаваме всички по терена: ДПС, "Възраждане“, партията на Стефан Янев, защото това е пространството за маневра. Сложна маневра, разбира се, от която могат да произтекат и добри за страната ходове, а и ходове, които приличат на някакво колективно скриване от отговорност зад някакъв експертен, коалиционен, програмен, кратковременен вариант например, но нищо от това не изкристализира от ноемврийската мъгла. Струва ми се, че няма много ясни планове.

   Г-н Симеонов, след като че ли по-сериозно е отиването на избори, защо се разиграва този бутафорен театър? Той дори не е и театър на сенките, при него някакви хартиени човечета сякаш се местят. Няма съдържание.

Той наистина приличаше на бутафорен театър в последните седмици, пак казвам, сега малко като че ли заприличва на някаква възможност. Но именно заприличва. Значи, чухте вчера Борисов, който се опита някак си да покаже зъби спрямо Радев, след като сума ти време вече го обвиняват: "Ти си се пакетирал с Радев“, изведнъж той се опита да покаже зъби, но докато показваше зъби към Радев, казваше, че иска оставката на неговия министър, той всъщност сподели цялата информация, която въпросният министър е дал и се солидаризира с нея, доколкото го чух. И накрая така и не разбрах, дали това всъщност не е ирония от страна на Борисов. Тоест, разбирате ли, тук ми се струва, че част от политиците те не играят бутафорен театър, пак казвам, те нямат ясен план. И тук всъщност шансът е в тази протяжност на преговорите, в това разтягане на политическото време, защото това дава възможност малко от малко да измислят някакъв план. Да видим.

   Приложима ли е формулата, която Борисов предлага: правителство от експерти до пролетта с мандат на "Български възход“?

Тя е приложима, както най-вероятно е приложима формулата на това правителство в момента да бъде припознато като под един или друг начин.

Но кой мандат ще го припознае?

То, ако ще е до пролетта, да ви кажа откровено дали това правителство ще бъде припознато или някакво ново правителство, това вече е въпрос по-скоро дали г-н президентът Радев би желал да продължи да носи отговорността в най-тежките месеци. Това е по-скоро въпрос към него. Но ако ще е до пролетта, а не до есента например, когато има и други избори, то всъщност малко се омаловажава въпросът, ще има ли сега веднага правителство или няма да има, защото вижте, тя конституционната процедура май позволява с това разтягане ние да стигнем до ръба на пролетта така или иначе без да има избрано редовно правителство. Аз затова казвам, че е доста сложна цялата конструкция, защото окей, прави се правителство – добре, но то нали трябва да управлява, то нали трябва да е правителство.

   Трябва да взема решения. От тези решения трябва да произлизат други решения.

Да. И в този ред на мисли, ако това правителство ще е програмно, тоест, програмирано правителство, а именно правиш това, това, това за 10 седмици и слизаш от власт, ами то със същия успех може просто да остане служебният кабинет и да бъде припознат, да бъде така да се каже гласуван като редовен, след като идеята е програмност и къс мандат. Въпросът е едно правителство не само да се състави, въпросът е то да може да управлява. Това означава да разчита на естествени мнозинства. Естествени мнозинства означава да има обществена поръчка. А такава ясна обществена поръчка в момента няма. Предната година имаше ясна обществена поръчка – промяна. Който и да дойде, само да не е Борисов – да дойде някой на 3 седмици и да спечели избори. Сега няма такава обществена поръчка, защото дойде и войната, дойде и инфлацията, която май си я причинихме с печатането на пари около КОВИД, и сега хората хем искат промяна, но искат и стабилност. И то се получава, както виждате, патова ситуация между промяна и стабилност. Аз имам една оптимистична теория: за мен това е нормално политическо състезание, за мен това е нормална нова двуполюсност, ако щете, между една народняшка партия на едно поколение на българи срещу една западно-прогресивна, малко по-елитарна, по европейските стандарти нова лява партия каквато е "Продължаваме промяната“ на друго поколение българи. Това е нормално за България политическо противоречие, напълно нормален разлом между балканско и западно, между консервативно и либерално, както искате го наречете. И за мен това е нормално политическо състезание и тези две партии да са силни, и даже в противоборството си да се усилват взаимно, както се усилваха ГЕРБ и БСП преди няколко години. Обаче партиите не го преживяват така, и ми се струва, че и гласоподавателите не го преживяват така. Преживяват го като задънена улица и постоянен инстинкт за нови избори, нови избори. Пак казвам, новите изборите, вижда се и от данните, са малко сметка без кръчмар.

   Така го преживяват избирателите, защото те не са достатъчно финансови осигурени, за да проявят този лукс да гледат политическия сеир. Но нещо друго искам да ви попитам: защо Стефан Янев и мандатът на "Български възход“ остават сякаш единствената възможност за съставяне на правителство, все едно какво?

   А бе дали е единствената? Виждате колко диалогични са "Демократична България“.

  Няма да им даде президентът мандата, г-н Симеонов.

    Христо Иванов е доста диалогичен, първо, второ, Радан Кънев единият ден, на другия ген. Атанас Атанасов, и подадоха формули. Тоест, и двете крила, така да кажем, на "Демократична България“ имат някаква диалогичност. Не знам, дали ще им даде мандата или няма, но знам, че техният електорат няма да е страшно навит на някаква колаборация с ГЕРБ, макар че варианти са възможни. Има всевъзможни варианти. БСП виждате, БСП биха се навили, според мен, на всичко само и само да не се явят на още избори, на които да спаднат още да речем, което хич не е изключено,  както си говорим, че тръгналият да пада, обикновено продължава да пада. Защото за електората на БСП за едната страна за консервативната компонента се бори "Възраждане“, от друга страна, за малката му либерално-лява компонента се бори "Продължаваме промяната“, да не говорим, че "Продължаваме промяната“ взе и доста пенсионери с вдигането на пенсиите, това ясно се вижда във вота. Тоест, и БСП стават. Сега, при ген. Янев какво е предимството? При него предимството е, че първо, няма тежко наследство, второ, това е едно пространство на безкрайна маневреност, както се видя – могат да вземат всякакви политически завои. Това е пространство за маневриране буквално и преносно. И на всичкото отгоре може би самият ген. Янев имаше едно нелошо управленско присъствие като публичен образ. Всичко това кара мнозина да смятат, че е възможен такъв вариант. Тук големият въпрос е: ще се прави ли правителство или ще се прави скривалище. Защото да не би политиците да се надяват на някакъв вариант едно такова правителство с n-тия мандат, за който никой после да не носи отговорност.

   Въпросът е, че зад n-тия мандат ще стои партия, ще стои име. Конституцията не допуска вакуум.

Знаете ли, мен ме притеснява друго в случая. Това е общият вакуум, в които ще се появят тези гласове, ние затова и премерихме това с президентската република, защото то сега ще е на мода, Слави Трифонов може и референдум да прави и т.н. Ще се появят гласове, които заради блокажа да понечат правилата да сменят. Аз съм много скептичен тук, защото вижте, малко е странно – когато не можеш правителство да направиш, кое те кара да смяташ, че можеш държавата да си рестартираш, да преучредиш. Малко е наивно това. Нито има обществена поръчка ясна за власт, че да тръгнем да си въобразяваме, че има обществена поръчка за промяна на самите правила на играта, нито има някаква енергия в тази посока. Аз виждам едни уморени политици по терена. Да не говорим пък колко уморени са избирателите, както показват и данните. Малко е странно според ситуацията да променяме правилата. Това не бива. От този вакуум повече ме е страх, признавам, повече като гражданин, не толкова като политолог, защото като политолог вероятно ще имам доста интересни обекти за наблюдение, ако тръгнем сега да правим някакви реформи в правилата на страната. Но това е по-плашещото. Иначе, някаква власт в България все ще има, то и в момента има. Друг е въпросът да не вземе да ни се услади, така да се каже, ние, избирателите, да не носим отговорност за властта, а да я носи президентът. Лишим ли се, успокоим ли се, че отговорността не е наша, това е крачка към обезсилване на самата демокрация. Защото все пак демокрацията е наша отговорност като избиратели. Ако приемем някой друг да я носи вместо нас, то това е крачка отвъд демократичното.

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама