Днес е : Събота, 28 Януари 2023

Българите подкрепят демокрацията, но не харесват кой и как ги управлява

Публикация 12 Oct, 2022 / akcent.bg

   Една трета от българите (33%), анкетирани през юни 2022 г., не вярват, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната повече от три десетилетия след края на тоталитарния режим в страната. Все пак повечето от половината (52%) подкрепят демокрацията (през октомври 2021 г. са били 56%) и това е "положителна тенденция, демонстрираща нейната устойчивост в България".

  Но има не един сериозен проблем с отношението към фундаментални принципи, институции и процеси на демокрацията, както и убеждение, че страната се управлява лошо и политиците са се фокусирали върху сектори, които не са най-важните, според повечето българи.

   Това показва доклад на Институт "Отворено общество - София" в партньорство с Центъра за либерални стратегии, обобщаващ изследвания на общественото мнение от "Алфа Рисърч". Те са през 2021-2022 г. и са сравнени с резултатите от предходни три изследвания от 2015 г. насам. "Въпреки безпрецедентното наслагване на ефектите на множес­тво кризи българите съвсем не се отказват от демокрацията, а напротив - демонстрират стабилни позитивни нива на доверие в нея" и я смятат за най-добрата форма на управление.

По-детайлният прочит на доклада разкрива някои доста значими противоречия и рискове.

   Целта на проучването е да се установи отношението към демокрацията, върховенството на правото и защитата на основните права на човека. Анкетираните казват, че най-много ценят защитата на основните граждански права като най-голямото постижение на демократичния преход.

   Но се оказва, че те имат повече доверие в полицията и не вярват на съда, който в развитите демокрации е основният гарант на свободата и правата. През лятото на 2022 г. почти половината (48%) от анкетираните имат доверие в полицията срещу 28%, доверяващи се на съда. Още по-малко (19%) са доверяващите се на главния прокурор.

  • всеки трети се опасява, че телефонът му може да бъде подслушван и електронната му кореспонденция да бъде следена от властите
  • 40% от анкетираните и на практика всеки втори с мнение по въпроса се опасява, че активността му в социалните мрежи може да бъде следена от властите
  • всеки пети анкетиран смята, че през следващите 12 месеца има риск да стане жертва на полицейско насилие или полицията да нахлуе в дома му без съдебна заповед

За много хора упражняването на политически и граждански права е свързано с определени рискове: през 2021 г. 20% от работещите смятат, че има вероятност да загубят работата или бизнеса си, ако критикуват публично решенията на правителството или ако участват в протести срещу него (18%); 9% от работещите заявяват, че има риск да загубят работата/бизнеса си, ако се запишат да членуват в профсъюз или ако се кандидатират за независим общински съветник или депутат.

Особено покрай протестите от 2020 г. се заговори много по-често за върховенство на правото в България. Но авторите на доклада обръщат внимание на факта, че българите имат много ниска оценка за качеството на законите и дали ги спазват управляващите. А щом хората с власт не ги спазват, защо се очаква обикновените хора да уважават закона?

   През октомври 2021 г. само 39% от анкетираните са съгласни, че правителството действа в рамките на закона (и това все пак е съществен напредък спрямо 26% през 2018 г.). Едва 31% от анкетираните смятат, че законите в страната са справедливи (при 22% през 2018 г.), и едва 23% са на мнение, че законите са ясни и разбираеми (при 14% през 2018 г.).

   Българите имат изключително ниско доверие към авторите на законите и институцията, която ги създава - парламентът, както и към правителството, което и предлага, и прилага.

  През лятото на 2022 г. само 16% се доверяват на Министерския съвет, а 79% му нямат доверие. Едва 11% имат доверие на партиите (84% - не) и 9% - на парламента (85% - не).

   За българите е дълбоко компрометиран и механизмът, по който се определя кой да ги управлява. Широко разпространени са представите, че достъпът до висши държавни длъжности не се основава на заслуги, а на други фактори.

  • 75% от анкетираните през 2022 г. казват, че връзките на кандидата са най-важният фактор за достъп до висша държавна длъжност в България
  • 46% посочват парите/богатството на кандидата като най-важен фактор
  • 36% отговарят, че популярността/известността е важна
  • 22% посочват образованието на кандидата като основен фактор
  • 18% смятат, че е най-важно кандидатът да има опит
  • 17% са се спрели на знанията и уменията

    Като цяло картината, която се получава, е, че българите не са убедени, че със знание, образование и лични постижения и кариера се попада във висшата администрация. Най-важно е кого познаваш и колко пари имаш.

  Мнозинството от българите продължават да не се чувстват представени в парламента, който одобрява и правителството.

  • През последната една година само 28-29% заявяват, че има депутати, които ги представляват и 55-56% казват, че не вярват на депутатите. Тази тенденция вероятно се е влошила, защото според авторите на доклада едно от обясненията е рекордно ниската избирателна активност на парламентарните избори. През ноември 2021 г. мнозинството от българите не отидоха до урните и не се чувстваха ангажирани с излъченото представителство. През октомври 2022 г. делът на пасивните избиратели надхвърли 60%.
  • Почти същото е положението и в отношението към местната власт - 32% имат, а 51% нямат доверие към общинските си съветници, т.е. хората като цяло не се чувстват представени там.
  • Има традиционни партии, чиито членове не вярват в демокрацията. Доверие изказват само 30% от симпатизантите на БСП (срещу 60% недоверие) и 35% от тези на ДПС (срещу 33% недоверие и рекордните 27%, отговорили с "не мога да преценя")

   Но българите почти не участват лично в каквито и да е организирани форми на обществен живот. А това е средата, в която се раждат лидери и представители, на които хората дават доверието си. Ето какво показват проучванията през октомври миналата година и юни 2022 г.:

  • 2-5% членуват в политическа партия
  • 4% членуват в профсъюзи
  • 4-6% се включват в някакви клубове
  • 3% членуват в неправителствена организация
  • 81-78% не членуват никъде

   За последните 20 години делът на хората, които заявяват, че не членуват никъде, леко намалява от 85% през 2002 г., "Интересното е, че политическите турбуленции от 2020-2021 г., масовите протести срещу правителството и множеството избори не са довели до някаква видима промяна в общата картина на ниско участие в организирани форми за колективно действие (даже леко са я влошили), което е още едно потвърждение, че неудовлетвореността на гражданите рядко води до нови и трайни форми на взаимодействие помежду им", коментират авторите.

  • Що се отнася до еднократни актове на участие, водещо е даряването за благотворителна кауза (21%). Всички останали активности като подписване на петиция, протест, работа като доброволец, предложения към администрацията, бойкот ангажират под 10%. В стачки през октомври 2021 г. казват, че са участвали само 2%.
  • Това е доста по-различно от готовността, която заявяват. По същото време 40% биха се включили в подписка, 34% биха участвали в шествие/митинг, 20% са готови на стачка. Впечатляващо е, че до 16% са нараснали отговорилите, че биха започнали уличен бунт.

   Данните на "Алфа рисърч" описват и любопитна картина на това към какъв добър модел на управление си представят българите, че се стремят. Водещите три отговора са Германия (която е федерална държава със специфично разпределение на властта), Швейцария (още по-федерализирана държава, за чиято институционална структура българите едва ли знаят много, но всички са чували за честите референдуми там) и Унгария. Последната е особено впечатляващ избор, защото популярността ѝ е скочила девет пъти за три-четири години и то точно в период, когато управлението на Виктор Орбан е критикувано в Европа като все по-недемократично, а неотдавна европейският парламент го определи като хибридна демокрация, в която провеждането на избори само прикрива авторитарен режим.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама