Материалът е публикуван в Акцент.БГ на 14 април 2015 г
Централната власт, която и да е тя, гледа на Русе като далечна провинция, проблемите на която като че ли не са на българи. Отношението на управляващите към региона все по-категорично доказва, че държавата продължава да се управлява като Княжество България и Източна Румелия /по повлечени инвестиции, по средна заплата и др/
Местната власт, която и да е тя, гледа на града като форма за печелене на проекти и привличане на евросредства, които след това потъват в малък и строго определен кръг фирми.
В същото време големият проблем на русенци, а би трябвало да е и на местната власт, е пътят убиец Русе- Бяла, по който почти не минава седмица да не намери смъртта си шофьор или пътник.
Вярно е, правят се някакви опити от местните власти да се покаже сериозността на проблема, но явно това и този път не е очакваното внимание и отношение, което иска спешно и наложително решение на въпроса чрез бързо проектиране, незабавно намиране на средства и започване на изграждане на магистрала.
Създалото се през миналата година известно медийно напрежение вкупом да потърсят министър Лиляна Павлова и тя да им даде дума, че пътят ще се прави. Макар и с два месеца закъснение, е обявен проект за изграждане на пътя- убиец. Ще трябва да припомня и публичното изказване на бившия областен управител Йордан Борисов, на което сякаш никой не иска да обърне внимание,че по времето ката е бил губернатор е имало готови проекти за разширение на пътя….
Ако русенци искат на тази очаквана ежедневно смърт да се сложи край, то задължително трябва пътят да стане национален приоритет и парите за строителството му да са ясни /като сума и кога ще започне изграждането му/.
Защото напълно е възможно на гърба на данъкоплатците и стотиците почернени забрадки да са сдобием с още един проект за десетина милиона, за който няма да има отново пари за изграждане. Или до 2020 година да чакаме отнякъде някакви пари, докато ежедневно броят на ковчезите расте.
Не зная защо толкова слаба памет извадиха русенци, особено онези, които се бият в гърдите и се пишат общественици, по отношение на чистотота на въздуха в Русе.
От доста време бе доказано и съдът постанови заповед, която допуска нерегламентирано изпускане на амини във въздуха в района на Индустриалния парк, които стигат до кварталите „Здравец” и „Възраждане”, и до центъра, но вече няколко години държавната власт не прави нищо, за да може категорично да докаже за едно непрестанно еконарушение, застрашаващо здравето на русенци.
Не е ясно какви са подбудите на група софиянци, които са пред изграждане на инсталация за производство на биодизел чрез изгаряна на стари гуми в района на с. Пиргово. Русе се оказва най-„гостоприемното” място за подобни инвестиции, въпреки че гумите ще се карат от Гърция.
Това е положението, господа русенци, и техните управници. Ако взаимно се правим, че тези проблеми ги няма или просто се имитира решаването им, то със сигурност ще дойде момент, в който други русенци, като тези при обгазяването на града от Верахим, независимо от наличието на милиционерщина и цензура, бяха предвестници на демокрацията. /макар и изкривена по български/.
P.s. При административното деление на Европа по региони Русе по-скоро е към Букурещ. Казвам го за онези, които, ако преценят, може да видят решаването на тези изключително важни проблеми със съдействието на румънска страна.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай