Днес е : Вторник, 6 Декември 2022

Кой колко внася и взима от бюджета на ЕС: Ролята на България

Публикация 17 Jul, 2022 / Адриан Николов ИПИ

Страната получава далеч повече, отколкото внася

  Мястото на България в общия европейски бюджет и баланса между средствата, които държавите членки внасят и получават.

   Преди да преминем към прегледа на последните достъпни цени на ЕК за разпределението на европейския бюджет, следва да представим накратко начина, по който той се формира. Приходите, или „собствените ресурси“ на ЕС включват почти изключително вноски от страните членки, свързани с данъците и митата които отделните държави събират, както и с размера на брутния им национален доход. Основният и исторически най-стар компонент на европейския бюджет са митата и данъците върху земеделското производство, заради общите граници и земеделска политика. Към тях се добавят и малък дял от данък добавена стойност, събиран от страните членки и процент от националния им доход, с цел дофинансиране на европейските програми.

   Почти всички разходи в европейския бюджет финансират различните програми за развитие на страните членки – от земеделските фондове и тези за развитие на селските райони, през икономическите, социални и кохезионни средства до конкурентоспособността. Относително малък дял на фона на тези разходи финансира издръжката на европейската администрация и програми за развитие на партньорски държави извън ЕС.

Начинът по който се формира бюджетът на ЕС предполага, че винаги ще има страни, които са нетни донори и такива, които са нетни бенефициенти – първите дават повече, отколкото получават, и обратно. В общия случай трансферът е от по-богатите страни в западната част на ЕС, които събират повече данъци и мита и имат по-висок национален доход към новите членки, където се реализират по-голямата част от програмите за развитие.

    Трансферът на средства от „богатите“ към „бедните“ държави e повече от очевиден – докато през 2020 г. Германия е внасяла 28 милиарда евро в бюджета на ЕС, а е получавала обратно 12,6 милиарда, Франция – 24 срещу 16 милиарда евро, то Полша, да речем, получава 18 милиарда евро срещу 4,9 милиарда вноска. С най-голям положителен баланс е Люксембург, заради малкия размер на местната икономика и разполагането на редица европейски институции в нея, както и Литва, Хърватия и Латвия. Прави впечатление, че забавеното икономическо развитие на Испания е преместило държавата в групата на нетните бенефициенти на европейския бюджет. Видимо има много големи разлики както при вноската, така и в разходите на ЕС в отделните страни, като те отразяват както размера на икономиката и нивото на развитие във всяка от тях.

Що се отнася до България, през 2020 г. страната е внесла в европейския бюджет 586 милиона евро, а е получила 2,23 милиарда по различните фондове. Ако разгледаме структурата им, най-голям дял имат земеделските фондове, с малко над 800 милиона евро в рамките на годината, както и тези за развитие на селските райони (303 милиона евро), следвани от инвестициите за икономическо развитие и работни места (над 850 милиона евро), където спадат средствата за сближаване на равнищата на икономическо развитие между регионите.

 

През изминалото десетилетие балансът между вноската на България разходите на ЕС в страната остава относително постоянен, от порядъка на 20-35%. Пикът на разходите е в началото на предходния програмен период за европейските програми и достига 2,8 милиарда евро. На този фон размерът на вноската има по-постоянен ръст, от 346 милиона евро през 2011 г. до 586 милиона евро през 2020 г., което отчасти отразява и добрия икономически ръст през десетилетието. През целия период страната остава сред най-големите нетни бенефициенти на ЕС.

Разбира се, въздействието на европейския бюджет върху реалното сближаване на икономическо развитие на страните членки не се изчерпва с баланса между вноска и изплатени средства по различните програми. То зависи от редица фактори – административният капацитет на властите в отделните страни, в това число достъпът до съфинансиране, възможностите на бизнеса да се възползва от инвестициите, а в някои случаи, в това число и в България – от корупцията.

По тази причина далеч не е вярно, че 1 евро похарчено, например, в Полша и в България би имало един и същи ефект – тъкмо обратното, сравнението на траекториите на икономическо развитие на нетните бенефициенти сочи към много различна роля на европейските средства. Има основания дори да се твърди, че в условията на ограничен административен капацитет фокусът върху управление и усвоояване на европейските фондове води до по-малко усилия на правителствата  за привличането на частни инвестиции и подобряването на бизнес средата. Въпреки това, при разглеждането на ролята на България в ЕС винаги трябва да се има предвид, че страната получава далеч повече, отколкото внася.

 
 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама