Има нужда от коренна промяна на концепцията за развитие на нашата икономика, а в същото време рисковете са толкова сериозни, че вероятно ни чака една продължителна рецесия. През последните 10 години ние не отбелязваме конвергентен, догонващ растеж и то при условие на пълно натоварване на икономиката, а това е показателно, че икономиката ни не работи. Това каза д-р Щерю Ножаров, икономически съветник на БСК, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.
В България имаме поне пет стратегически риска, които трябва да решим и ако харчим пари без реформи, това само увеличава макроикономическите дисбаланси. Ако не се работи по дългосрочните рискове за българската икономика, през следващите 10 години можем да очакваме изключително негативно развитие.
Основните пет риска, които в средносрочен план могат да натиснат икономиката на България към рецесия, са свиващото се, застаряващо и ниско квалифицирано население, силната енергийна зависимост от Русия, ниското ниво на ваксинация, докато „Covid не изчезва, а мутира и продължава да ни заплашва“, съчетано с нуждаещата се от реформа здравна система, както и ниското ниво на реализиране на публични капиталови инвестиции, което води до силно изоставане. Ножаров посочи и високите нива на несигурност, които отблъскват частните инвестиции, както и фактът, че България няма конкурентно предимство в международната икономика за привличане на преки чуждестранни инвеститори.
Инфлацията в България е по-висока от тази в еврозоната, защото са допуснати големи грешки при пенсионната реформа и пенсионно осигурителната система. През последните 10 години имаме силно нарастване на доходите, които изпреварваха инфлацията.
„До 2020 година имахме дефлация и доходите растяха с 8-10%. Това е едно от обясненията. Свиващата се работна сила и ниската квалификация е второто обяснение. Третото е зелената трансформация при една силно енергийно-интензивна структура на нашия БВП (размерът на енергийно-интензивната индустрия в България е доста над средния в ЕС). Всички тези неща водят до задвижване на силни парични потоци, които изпреварват нивото на БВП, който нараства нищожно. Паричната маса изпревари много нарастването на БВП“.
Относно шансовете за приемане на България в еврозоната гостът каза, че това е, както акт на икономическа готовност, така и на политическо стратегическо решение. „Тук биха могли да надделеят политическите причини България да влезе в еврозоната“.
„Смятам, че е полезно и правилно България да влезе възможно най-бързо в еврозоната, защото разширяването на ЕС, движено от амбицията Европейският съюз да има по-голяма тежест в международните отношения, ще доведе до приемане на повече държави. Но веднага ще последва "Европа на няколко скорости" – поне на три, за да не могат да се блокират решенията на ЕС с вето и по различни други причини“.
България, ако не стане член на еврозоната и то сега, ще бъде една от държавите, които ще се движат на трета или на втора скорост. Ще бъдем в периферията на ЕС и това е най-лошото, което можем да си пожелаем, подчерта Ножаров.
„С малко повече разум бихме могли и икономически да отговорим достатъчно на показателите. Инфлацията, дефицита и дълга са на нивото на овладяване. Гледайки прогнозите за 2023 година, смятам че можем да се справим и през 2024 година да влезем в еврозоната“.
На въпроса дали в България можем да предприемем стъпки за овладяване на инфлацията, събеседникът каза, че спешно трябва да се работи за диверсификация на енергийния микс, диверсификация на достъпа до суровини и подкрепа към бизнеса по отношение на енергийните доставки, за да бъде намалена т.нар. производствена инфлация.
„Това не става бързо, но в един обозрим порядък от година - година и половина, ако се задвижи сега процесът, може да се намали в следващата година инфлацията до 5%“.
Бизнесът е силно притеснен най-вече от доставките на газ. Получаването на т. нар. азерски газ в зимния период няма да е достатъчно за нуждите ни през зимата, каза още гостът. "Газовите доставки се използват като оръжие и точно за това рецесията в САЩ ще бъде много по-слаба, отколкото в Европейския съюз. Защото ЕС като цяло е силно зависим от газовите доставки от Русия и не е достатъчно диверсифициран. Очевидно е, че тук в търсене на решение ще се стигне до временно отстъпление от т. нар. зелена сделка и целите за постигане на климатична и въглеродна неутралност."
Намаляването на средствата, които ще получи България по Плана за възстановяване и устойчивост Ножаров коментира така: "Има тенденция на намаляване на парите за България, което показва нисък административен капацитет на администрацията да се справя със защитата на тези средства. Това ще удари по икономиката, защото е видимо, че парите в бюджета се раздават без реформи, но парите по Плана за възстановяване и устойчивост са таргетирани с реформи, парите по оперативни програми са таргетирани с постигането на определени целеви резултати. Те щяха да са полезни за икономиката, чисто стратегически".
Рецесията не е най-притеснителното нещо в икономиката, не говорим за депресия и стагфлация. В първата си фаза рецесията няма да се отрази толкова на потребителите, колкото на бизнеса, обясни експертът. "Рецесията ще доведе до известно влошаване на положението, но по-важното е да нямаме политическа криза есента".
"Бизнесът не се меси в политическите процеси, но е важно да се постигне политическа стабилност. Ако не бъде постигната такава, следващата година, в следващия бизнес цикъл, реално населението ще почувства рецесията. Защото към момента имаме силно свиване, както на публичните инвестиции и капиталовите разходи, така и на частните такива".
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай