Днес е : Сряда, 17 Август 2022

Доц. Йоцов: Бюджетът е кризисен, няма реформи, няма основания за оптимизъм

Публикация 15 Jun, 2022 / akcent.bg

Тъжно е, че в проекта за актуализация на бюджета правителството на премиера Кирил Петков се е отказало от провеждането на всякакви реформи

   Тъжно е, че в проекта за актуализация на бюджета правителството на премиера Кирил Петков се е отказало от провеждането на всякакви реформи. Това заяви в интервю за БГНЕС доц. Виктор Йоцов, преподавател в катедра „Финанси“ на УНСС.

   Доц. Йоцов не изключва страната ни да се сблъска със стагфлация през следващите месеци.

   „Очевидно можем да говорим за стагфлация в България, защото ще имаме доста чувствителен спад на икономическия растеж съпроводен със сериозно увеличаване на инфлационния натиск. Икономическият растеж се очаква да бъде положителен, но ще бъде в рамките на 2%, докато инфлацията се очаква да бъде 14-15%. Това носи рискове за икономиката в много направления. Най-важният от тях е свързан с бюджетната политика“, каза той.

   Доц. Йоцов определи бюджета като кризисен, с който трябва да се овладее силният инфлационен натиск по линия на енергоресурсите и храните. „Няма никакви реформи. Основните промени са съсредоточени в социалното подпомагане на онези слоеве от населението, които не могат да се справят без помощ“, заяви икономистът.

   Като интересен факт той отбеляза, че инвестиционната програма не е променена и остава същата. „Вече преполовяваме годината, а тя е изпълнена приблизително на десетина процента. Шансовете да бъде изпълнена в нейната цялост са нулеви. Очевидно тези капиталови разходи ще служат като буфер за управление на бюджетния дефицит, а не за реално инвестиране в икономиката“, обясни доц. Йоцов.

  Според него е напълно възможно да имаме още една актуализация на бюджета до края на годината. „Ще бъде много тъжно, ако се наложи да се прави и още една актуализация. Това ще означава, че правителството не е успяло въобще да овладее ситуацията и върви след събитията“, подчерта доц. Йоцов.

   Според вицепремиера и финансов министър Асен Василев България е изконсумирала своята инфлация. „Вероятно той има предвид първия етап на инфлацията, който засяга енергоресурсите. Може да се счита, че там са достигнати някакви нива, които да се задържат“, обясни преподавателят в УНСС.

   Той предупреди, че има последващи ефекти, които са по-неприятни и могат да ускорят инфлацията. Особено, ако се вкоренят.

  „Това ще направи инфлацията устойчива, а борбата с нея много ще се затрудни. Усилията трябва да се насочат към това да не се позволи на инфлационните очаквания да се вкоренят“, заяви доц. Йоцов и добави, че това ще е доста трудно, особено за страна, която няма парична политика.

   По отношение на бюджетния дефицит доц. Йоцов посочи, че дори там целта да не бъде изпълнена, на нея ще се противодейства с капиталовите разходи. „В момента дефицитът е планиран на около 6 млрд. лв. Предвидени са 8 млрд. лв. капиталови разходи. Ако и половината от тях бъдат изпълнени, това ще е успех. Така че ще има най-малко 4 млрд., които могат да бъдат използвани за бюджетния дефицит“, заяви университетският преподавател.

   Той припомни, че бюджетният дефицит е важен показател. Когато е в доста високи стойности, той действа проинфлационно, а ние имаме обратното желание да намалим инфлацията. И тук има още един важен момент и той е свързан с желанието ни да приемем еврото.

  „Очакваме догодина да бъде референтна година за евентуално приемане на страната в еврозоната. Трябва да направим всичко възможно през следващата година дефицитът да бъде около 3%. Той в момента е планиран на над 4%, което означава, че ние ще се надяваме на някакъв компромис от страна на ЕК и ЕЦБ. В противен случай трябва да ревизираме плановете за въвеждането на еврото от 2024 г.“, предупреди икономистът.

   Той не е съгласен с оптимизма на Кирил Петков, изразен пред представителите на Световната банка, че България я чака значителен икономически растеж.

  „Нямаме основания за голям оптимизъм. След началото на реформите преди 30 години говорим само за това как ще догонваме, какви програми ще правим, но всъщност нищо не се случи“, припомни доц. Йоцов. Интересуваме се, защо това не е станало. „За да се случи трябва да има изготвен и приет план за развитие както от политическите, така и от академичните среди“.

   Според него трябва да решим какъв тип икономически растеж искаме. Дали ще искаме да е основан на вътрешни източници като потребление, или на външни източници – да се форсира износът. Ако се приеме второто, ще трябва да се определят отраслите, които да бъдат стимулирани.

   „Не виждам тези оптимистични изказвания на какво почиват. Ако искаме да ускорим растежа, трябва да заложим на стимулиране на износа. Нямаме друга възможност. За да се разчита на вътрешните фактори на потреблението, това е възможно само за една развита икономика, в която заплащането на труда и потреблението са на ниво, което наистина могат да осигурят този растеж. При нас заплащането на труда и свързаното с него потребление не е на такова ниво, че да може да издърпа икономиката. Говорим за растеж от порядъка на 5-6% и нагоре за един доста продължителен период от време. Това може да стане само чрез износ, а не чрез вътрешно потребление“, заяви доц. Виктор Йоцов.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама