Здравка Димитрова: Шевицата е молитва и благослов

Здравка Димитрова: Шевицата е молитва и благослов
Публикация   07:35     06 Май, 2022 /     akcent.bg   /     943

Всички, които се интересуват от български фолклор и етнография са добре дошли на премиерата на книгата „Български шевици от русенски регион“ и на съпътстващата изложба, казва авторката

 

   Здравка Димитрова е родена на 8 януари 1962г. в гр.Русе.Израснала е в с. Сандрово, възпитаник на Математическа гимназия „Баба Тонка“– Русе.

   От 1990 г. живее в САЩ заедно със семейството си, но последните години прекарва все по-голяма част от времето си в родината. Интересува се от българския фолклор, има малка колекция от носии и книги на фолклорна и етнографска тематика. В свободното си време обича да чете художествена литература от различни жанрове. Най-важното нещо в живота за нея е семейството ѝ. Обича искреността ивзаимното уважение в отношенията между хората.

   Омъжена, с две деца и едно внуче.

          Български шевици от русенски регион“ на Здравка Димитрова е книга, в която миналото, красотата, магията на изкуството и светогледът на предците ни се преплитат в едно като в пъстро везмо. В продължение на повече от седем години авторката издирва образци на шевици в родното си село Сандрово и околността. Открива ги върху ризи и престилки, запазени в семейните ракли, подарени на музеи или дори изхвърлени на бунището. Първоначално идеята й е да ги събере в малка книжка, която да дари на местното читалище. Но колкото повече търси, толкова повече разбира колко малко е останало и колко много заслужава да бъде запазено. Затова Здравка Димитрова извезва наново всяка открита на старите ризи шевица – с конци, цветове и бодове, максимално близки до оригинала. Допитва се до стари майстори и съвременни специалисти от местните музеи и събира всичко в албумно издание. На своите 400 страници „Български шевици от русенски регион“ съхранява над 300 от извезаните от Здравка шевици чрез прекрасни фотографии и текстове на български и на английски език, за да съхрани миналото и да прокара нишка от днешния към бъдния ден.

 

   -   Г-жо Димитрова, на 11 май, от 18 часа, в Доходно здание, заедно с издателство „Софтпрес“ ще представите книгата „Български шевици“. Труден и дълъг ли беше извървеният път…

    Труден не е бил… Дълъг беше, защото обстоятелствата са такива, че живея на два континента. Но имам привилегията да погледна на това предизвикателство и като благословия, защото когато съм в САЩ имам повече време на разположение да работя върху шевиците. Огромно удоволствие беше целият процес през годините – да обикалям селата, да се срещам с различни хора, стари и млади. Всеки споделя своите знания и спомени, а времето лети и без да се усетим ставаме приятели… Намерих нови съмишленици, няколко жени основно ми помогнаха с контактите за читалищата както и за няколко самодейни вокални групи от селата в региона. Не е било в тежест това занимание и само който е работил и се е интересувал от везба, шевици и фолклор  знае усещането, което те доставят при съприкосновение. Сега дойде моментът, на 11 май, дългият път да се увенчае с премиера на книгата–албум с над 300 русенски шевици. Тук е мястото да благодаря засподеления път на издателство„Софтпрес“ за професионалното отношение. Отдавна не е издавана такава книга.Екипът от ентусиасти на издателството надскочи моите очаквания, работихме в симбиоза и се допълвахме, те се вслушваха в изискванията ми, а аз в професионалните им съвети. Екипът от ентусиасти на издателството надскочи моите очаквания, работихме в симбиоза и се допълвахме, те се вслушваха в изискванията ми, а аз в професионалните им съвети. Затова от сърце благодаря на Милена Стефанова и всички участвали в процеса.

   -   Събитието ще бъде съпътствано от изложба във фоайето на Доходно здание от 9 май, какво да очакват русенци и гостите на града?

   Изложбата включва около 1/3-та от шевиците, които съм изработила и са намерили своето достойно място в книгата. Постарала съм се да има от всички категории – мъжки, женски, от престилки, от по-старо време и такива от средата на миналия век.Надявам се да се хареса на всички, които дойдат на премиерата. Да пламне това пламъче и в тях, и да ги предизвика също да направят нещо малко, но ценно в посока на запазване на фолклора и традициите ни.

Изключително съм щастлива и от присъствието на „Дунавската задруга на майсторите“, които са поканени да представят част от своите занаятипо време на изложбата от 9 до 11 май във фоайето на Доходно здание. Там ще могат да се видят и рисунки-акварели, използвани в книгата, на талантливата Мария Матовска, която е моя племенница и аз много се гордея с нейните постижения. Шест от осемте картини представят разделите от книгата. Ще присъства и любимата ми шевица – бюлбюлчената, която възпроизведох от риза на моя леля, сестра на баба ми. Та тези рисунки ще бъдат предложени на тих търг, на самия 11 май, по време на представянето на книгата. Средствата от продажбите ще са за благотворителна кауза, а именно подкрепа за Националното училище по изкуството в града. С много добри впечатления съм от това, което правят, и искам да ги подкрепим. Каквато и да е сумата, капка по капка вир става…

   -   Вие от години живеете в Америка. Носталгията ли е това, което ви върна към корените и традициите?

    В голяма степен, да. Макар че и самото удоволствие от изработването на шевиците, което е част от целия процес – обикалянето, заснемането, каталозите, схемите, избор на цветове иматериали, везането… Няма човек, който да е извън България и да не изпитва носталгия.

   В днешно време всеки може да си намери ниша, в която е добър, която го привлича. Нека не си слагаме спирачки, а да отворим сърцата си към българското – фолклор, история, туризъм…. Каквато и да е нашата слабост, нека да допринесем за разпространяването набългарската красота и да превърнем това предизвикателство в ежедневна своя мисия.

   -   И все пак защо точно шевици, не е ли архаично бод по бод тяхното възпроизвеждане и запазване?

    Чак архаично, не мисля. Най-старата риза, до която се докоснах е на около 115 години по данни на собственика. Истината е, че ако не запазваме това, което е достигнало до нас, то ще се погуби. През годините чух различни истории как носии са изхвърляни, как са горени, а в изработването им е вложентолкова труд от началото до края – това е един дълъг процес, защото нашите предци са си произвеждали всичко сами – памука, конопа, лена, трябва да се отгледа, обработи, изтъче, ушие, извеза… затова са толкова ценни. И ако днес не положим усилия да ги запазим, ще дойде време, когато ще съжаляваме. Напоследък се забелязва подмяна на ценностната ни система на много нива и фолклорът също е потърпевш. Затова ми се иска да запазим и предадем традициите на идните поколения. Щастлива съм, че много от селата, колкото и да са скромни възможностите им, се грижат за това, което имат. Видях селас много събрани носии, кактои други артефакти. В Долна студена например работеха обезвлажнители в помещението, в което се съхраняват, само и само да спасят това, което имат. И не само там, в Ряхово, Сваленик, Сандрово, Чилнов, Обретеник, Тетово и други села в областта видях огромни колекции. Чест им прави, че се грижат с любов за тях.

   -  Освен тези хора, които споменахте, кой друг Ви помогна?

   Ръка ми подаде Историческият музей в лицето на професор Ненов, изключително ерудиран човек и професионалист. Благодарна съм и на уредничките от Музея на градски бит - Къщата на Калиопа, които ми помогнаха с напътствия, а Десислава Тихолова написа рецензията към книгата. Помогна ми и Севим Ганева, майстор везбар от Дунавската задруга.Благодаря им за търпението, защото не спестиха времето и труда си. Това е важно за мен, тъй като нямам етнографско образование. Занимавам се на любителско ниво, а е важно книгата да е подплатена със знания и факти.

   -   Вярно ли е, че шевиците са магия?

    Магия дотолкова, доколкото хората са вярвали, че ги предпазват от лоши помисли, затова са били разполагани по отворите на дрехите. Символиката и значението им е обширна тема, но аз вярвам, че шевицата е молитва,благослов, желание за продължаване на рода, за дълголетие, щастие, късмет, самоирония дори… Има една шевица, наречена: въшките… Така българката се е самоиронизирала, едва ли не, за да се предпази от тях.

    -   Вашият съпруг – олимпийският шампион по борба Валентин Йорданов подкрепя ли Ви в това начинание?

    Отначало семейството ми даже не разбра какво почвам да правя. То и аз самата не знаех с какво се захващам. Но с натрупването на шевиците, се роди идеята за книга. Подтикваше ме цялото семейство.

   Наскоро синът ни Янчо ми припомни, че преди десетина години сме търсили шевици, които да се използват за триката на борците. Вече имаше доста национални отбори, които бяха включили фолклорни елементи в екипите си. Според него от там е тръгнал интересът ми към шевиците. Определено това търсене затвърди мнението ми, че шевиците имат място в съвременния ни живот.

   Моралната и логистична подкрепа на съпруга ми определено беше много важна, свърза ме с точните хора за издаването на книгата. Дъщеря ми също се включи като преводач. Приятно съм изненадана от крайния резултат.

Тагове : Шевица , Здравка ,


Коментари

Все още няма коментари!

Коментирай

   captcha