Днес е : Понеделник, 27 Юни 2022

Ще свърже ли професионалното образование с пазара на труда планът за възстановяване

Публикация 20 Feb, 2022 / akcent.bg

    Националният план за възстановяване и устойчивост на България[1] (НПВУ) включва голям брой реформи, инициативи и инвестиции, подчинени на изискванията на Регламента на ЕС за създаване на Механизма за възстановяване и устойчивост, на европейските стратегически инициативи, както и на националните приоритети за социално и икономическо развитие. Една от най-често цитираните реформи в областта на образованието и обучението у нас е обвързването на професионалното образование с нуждите и изискванията на пазара на труда.

   Целите на реформата за квалификация и преквалификация в областта на професионалното образование са:

  • Увеличаване на дела на завършилите ПОО, които са постъпили на работа;
  • Увеличаване на дела на включените в обучение чрез работа в професионалното образование и обучение (дуално обучение).

   Предложените реформи в областта на професионалното образование отговарят на специфичните препоръки на Съвета на ЕС от последните два цикъла на Европейския семестър, а именно: да се повишат качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, и по-специално - за ромите и другите уязвими групи.

    Как НПВУ адресира европейските и националните стратегически приоритети?

   В първи стълб – „Иновативна България“, в компонента „Образование и умения“ е описана целта на политиката, а именно: „Целта на политиката е повишаване на качеството и обхвата на образованието и обучението с акцент върху придобиване на аналитични умения и развиване на креативна мисъл, увеличавайки способностите на хората за своевременна адаптация към технологичната трансформация и произтичащите промени в пазара на труда. Ускорено модернизиране и цифровизиране на образователните подходи, методи и практики. Повишаване на цифровите умения на работната сила и фокусиране на активните мерки на пазара на труда за повишаване на квалификацията и уменията на работната сила за постигане на по-добро съответствие с развитието на пазара на труда.“

   В НПВУ се констатира, че съществуват предизвикателства, свързани с приложимостта на образованието и обучението за реализация на пазара на труда. Налице е ниска степен на участие на възрастното население (лицата над 16 г.) в обучения за квалификация и преквалификация. Незадоволителното ниво на дигитални умения на работната сила възпрепятства способността на икономиката бързо да се приспособи към новите условия, които са резултат от кризата, както и да се гарантира бързо възстановяване на икономиката. Повишаването на съответствието на учебните планове и програми в областта на професионалното образование и обучение с потребностите на работните места, и прилагането на гъвкави и индивидуализирани пътеки за учене, включително улесняване на процедурата за валидиране на професионални знания, умения и компетентности са предизвикателства, които следва да се адресират през следващите години.

           С какви реформи отговаря планът за възстановяване?

   Връзката между професионалното образование и пазара на труда е включена в реформа 1: „Комплексна образователна реформа в предучилищното и училищното образование и учене през целия живот“, като в т. 5. „Модернизирана нормативна рамка в сферата на професионалното образование и обучение“ е засегната по-конкретно тази политика. Тя е предвидена за изпълнение през четвъртото тримесечие на 2022 г. (Q4/2022). Новият закон за професионалното образование и обучение (ПОО) ще включва:

(а) промени в Списъка на професиите за ПОО;

(б) обучение в по малко на брой, широкоспектърни професии с цел създаване на условия за заетост в сходни професии, вкл. и проходимост към сходни сектори;

(в) подготовка, насочване и мотивация за включване в професионално обучение, вкл. и за отпаднали от системата;

(г) определяне и прилагане на гъвкави пътеки и форми за обхващане и обучение на различни групи учащи, вкл. – предлагане на онлайн и дистанционно обучение;

(д) реформа в съдържанието и актуализиране на държавни образователни стандарти и планове и програми с включване и надграждане на изисквания за знания и умения за професиите на 21-ви век: дигитални, зелени, преносими, ключови компетентности.

           Има ли предвидени инвестиции за професионалното образование?

   НПВУ не включва специфични проекти, насочени единствено към развитие на професионалното образование. Прегледът на проектите по плана извежда на преден план две инвестиции, които се очаква да допринесат (ако не пряко, то поне косвено) за подобряване на качеството на професионалното образование и за засилване на връзката му с пазара на труда. Тези проекти са:

  • Инвестиция 1: Създаване на национална STEM среда за умения на утрешния ден

   Този проект включва създаване на STEM кабинети в онези български училища, които все още нямат такива, изграждане на лаборатории, обучение на учители за преподаване на предмети от областта на науката и технологиите и др. Общата му стойност е 576 млн. лв. По наши оценки между 15 и 20% от средствата ще се насочат към професионалните гимназии.

  • Инвестиция 2: Модернизиране на образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации

   Този проект включва създаване на съвременна образователна среда чрез инвестиции в материалната база на образователните институции и в образователна инфраструктура. По-конкретно дейност 1 на проекта предвижда превръщането на 24 професионални гимназии в центрове за професионални умения. В този проект се прави приоритизиране на отделните направления в професионалното образование с мотива, че в момента „е налице разрив между сегашното търсене на професионално образование в отделни професионални направления и очакваните потребности на пазара на труда през следващите десетилетия“. За тази дейност общият бюджет е 380 млн. лв., а за целия проект – 680 млн. лв. По наши оценки около 10-15% от инвестициите по проекта ще се насочат към професионалното образование.

   Ако трябва да обобщим, в НПВУ може да се проследи връзката между системата на професионалното образование и изискванията на пазара на труда – както вследствие на европейски инициативи и препоръки, така и вследствие на национални планове и реформи. Инвестициите в плана само до известна степен, и то само като заявено намерение, обвързват предложените реформи с финансирането, като не съществува конкретен проект, която да адресира само този проблем. Остава под въпрос доколко целта за подобряване на връзката с пазара на труда може да бъде изпълнена чрез предложените инвестиции в плана – липсва яснота за точното финансиране и не са описани индикатори, чрез които да се измери постигане на тази цел.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама