Днес е : Понеделник, 27 Юни 2022

12 пункта по-ниски осигуровки предлагат в алтернативен бюджет за 2022 г.

Публикация 20 Jan, 2022 / akcent.bg

Целта трябва да бъде след 10 г. България да е в клуба на богатите. За да стане това, трябва да сменим коловоза.

   Намаляване на осигурителните вноски с 12 процентни пункта и насърчаване на инвестициите, за да изсветлее икономиката предлагат икономисти от Института за пазарна икономика (ИПИ) и "Отворено общество", които за 19-а поредна година представиха своя алтернативен бюджет. За пръв път обаче той предлага алтернатива без да има предложен проект на правителството, което се очаква да стане съвсем скоро. Финансовият министър Асен Василев обяви, че целта е до края на януари проектът да бъде внесен за обсъждане в Народното събрание.

   Сега за пръв път стъпваме "на чисто", няма бюджет освен удълженото действие на текстовете от предходния и това ни позволява да сме доста по-смели, да предложим по-големи идеи, които да ни направят по-богати, коментира Петър Ганев от ИПИ.

   Георги Ангелов от "Отворено общество" допълни, че намаляването на осигуровките с 12 пункта върви заедно с изсветляване и облагане на реалните доходи. Тоест това е пакетна сделка. Държавата досега е опитвала насила да изкара сивия сектор, а ние предлагаме смесен подход - на моркова и тоягата", обяви той. В алтернативния бюджет това означава със 17% по-малко приходи от осигуровки.

   Обясни предложението и с това, че когато става дума за намаляване на данъчното бреме най-ефективно е това да стане с някой висок данък - като осигуровките, които надхвърлят 30%, а не с нисък. Допълни, че при сегашната демографска картина България дори на теория не може да плаща пенсиите със събраните осигуровки и това не може да се промени в кратък период. Оценката му е, че това ще отнеме поне 10 г. и то ако се вземат мерки - започнат да се връщат хора в трудоспособна възраст в страната, преустанови се ранното пенсиониране и др. Напомни, че след като през 2022 г. вече има по-високи пенсии без да са променяни данъците, показва, че с

   Напомни и че от осигурителния доход зависи размерът не само на пенсиите, но на болничните, на майчинските и др. и затова идеята е макар и с по-малко, но да се облагат реалните доходи, за да има повече пари в бюджета за социални плащания.

   Допълни, че предлагането алтернатива на облагане на заплатите и харченето на бюджета цели доходите на българите да достигнат 70-80% от средните за ЕС при положение, че в момента са 55% от тях. Посочи, че в това отношение България изостава между 7 и 19 г. в сравнение с другите догонващи страни в ЕС. Напомни, че тези, които повече са се доближили до доходите в ЕС са реформаторски страни като Естония. В продължение на 25 г. хората бягаха от Естония, а през последните 5 г. е налице обратният процес, посочи той.

   Икономистите предлагат още с 10% да се свие персоналът в целия публичен сектор. "Населението в трудоспособна възраст намаля с 18% за 10 г., а там продължават да работят над половин милион души. След като има по-малко население, трябва да има и по-малко работещи в публичния сектор", посочи Ангелов.

Целта трябва да бъде след 10 г. България да е в клуба на богатите. За да стане това, трябва да сменим коловоза.

 Лъчезар Богданов,   Институт за пазарна икономика

   За да стане България добро място за живот, трябва да има качествени публични услуги - като се започне с тротоарите и харченето на пари за поддръжка на пътища и се стигне до детските градини, посочи Богданов. Допълни, че има различни коловози, от които ще зависи и трансформацията в какъв период ще - 10, 20 или 50 г.

   Трябва да пренасочим фокуса от само пандемия, само криза, обяви той и допълни, че поетапно мерките и помощите на засегнатите от пандемията поетапно ще отпадат, което ще освободи допълнителен ресурс в бюджета.

   Подчерта, че няма как икономиката да расте, ако в нея се прилагат мерки, чиито дизайн е бил разработен, за да се бори с последствията от пандемията. "Не трябва да решаваме проблеми, които вече са изчезнали. Очевидно шокът на макрониво е преодолян. Криза в смисъл на рецесия няма", допълни той.

   Допълни, че за разлика от 2020 г., когато приходите в бюджета останаха замразени като обем, то през 2021 г. има огромен ръст от над 8 млрд. лв."Грубо казано пари има и възможности за големи промени и големи идеи", посочи той.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама