Днес е : Вторник, 7 Декември 2021

Аз знам, че нищо не знам, но има такива, които и това не знаят...

Публикация 21 Nov, 2021 / Румен НКОЛАЕВ

Но аз знам, че нищо не знам и не се срамувам да питам....

   За уточнение, фразата „Знам, че нищо не знам“, произтича от факта, че авторът не казва, че не знае нищо, а има предвид, че никой не може да знае нещо с абсолютна сигурност, но може да се чувства уверен за някои неща.

   Зная, че много от моите познати провъзгласяваха най-ревностно и защитаваха лични виждания относно своята подкрепа за конкретна политическа сила през април.

  На последните избори явно трепърпяха матаморфоза и явно, надявайки се на безпаметното общество, сега размахват последния си избор като единствено правилен и неповторим.

   Гледам листите за кандидати за депутати - гледам и не вярвам на очите си. Едни номади не обикаляха, просто пропускаха от партия в партия. Явно за тях това е нормално. Ненормалното е, че ги приемат и в новите партии и че вече се радват на индулгенции за "почтеност".

    На предните избори политическата хамелеонщнина достигна своя връх. Най- фрапиращо бе за едно формирование, което успя да наложи по неясен за русенската общественост начин свой представител на временната власт. Неясно още и друг представител.в тази по-скоро представителна структура, бюджетът на която е най-вече за цветя на столетници.

  Добре, че предзиборната кампания доведе един от лидерите на това формирование, за да даде ясен и категоричен отговор за служебните назначения. Предстои да разберем дали новото правителство или президентът ще командва парада реално...

   Фразата на Сократ обаче за  местното политическото представителство важи в пълна сила. Всеки прави собствени сметки как да оцелее в една нова ситуация. И затова популизмът достига своя максимум.

   За хубаво или за лошо е, че амнезията на обществото дава възможност на някои да лъскат публичния си имидж с пари на данъкоплатеца, разчитайки, че ще бъдат забравени нелицеприятни за настоящия момент моменти от биографията им.

   Никой не може да ти даде толкова, колкото аз мога да ти обещая. Една ли през последните 20 години толкова див популизъм е върлувал в Русе. Странното единствено е, че никой не смее и не проявява интерес, търсейки вариантите на собственото си оцеляване.

   Едва ли някой не знае фразата на Самуел Джонсън, че пътят към Ада е постлан с добри намерения. Всички виждат и никой не коментира безмислени инициативи, които повтарят от години познати за региона проблеми и чуват неизпълними обещания. Но реакцията е само плах коментар и неглижиране на случващото се вече години.

  Обясними са напъните на различни ръководители на различни институции да запазят явно топлите си местенца, независимо че избирателният вот вече е изхвърлил партийната им подкрепа от парламента.

   Но най-важното е какво предстои- дали ще има промяна или просто подмяна? Или ще се окажат верни опасенията, че решенията няма да се вземат от правителството и че ще бъдат подчинени на непрозрачни и задкулисни договорки.

    Със сигурност времето, докато стане това ясно ще е жива надеждата, че наистина предстои промяна...

 

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама