Българите отново са пред изборните урни. За трети път тази година трябва да изберем своето представителство в Народното събрание. Тежестта на избора е двойна, тъй като днес решаваме и кой да заема поста държавен глава в следващите 5 години. Предизборната кампания, предшестваща днешния вот обаче не успя да очертае ясно следизборните насоки, които ще следват кандидатите за държавна власт. Липсваше дебат за политики по важните въпроси за българското общество - здравеопазване, правосъдна реформа, икономика и доходи. Много анализатори я квалифицираха като кампания на гневните монолози, в която кандидатите не пожелаха да разговарят помежду си, а основните претенденти дори не се включиха в дебатите. Дали това ще ни попречи да направим информиран избор днес?
„Факт е, че сме свикнали да обвързваме демокрацията с дебати, с противопоставяне на гледни точки и обсъждане на важни теми – посочва социалният психолог доц. Николай Димитров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ. – От друга страна обаче, дори и в най-развитите демокрации, политическото фенство много прилича на футболното. И броят мачове, които моят отбор има с другия отбор, и резултатите от тях нямат никакво значение за феновете. Другото общо – и двата вида фенство са дълготрайни, т.е. много трудно някой може да е бил дълго време привърженик на една политическа партия, след което изведнъж да стане привърженик на друга, освен ако няма някакъв сериозен мотив да го направи, най-често финансов, разбира се. И това по-често се наблюдава при самите политици, не толкова при електората. И в този смисъл, колкото и да ни се иска, от предизборните дебати няма кой знае каква полза, тъй като не могат да променят съществено нагласите, особено на твърдите електорати и да доведат до сериозно разместване на п
Можем да кажем, че днес българинът ще гласува с два мотива: емоционален - за политическата сила, към която има симпатии в годините, или на принципа на протестния вот - в търсене на нов герой, който ще „оправи“ ситуацията в страната. Трябва да направим уговорката обаче, че тези избори са специфични, заради струпването на много обстоятелства около тях. „Най-сериозното в момента е пандемичната обстановка в България, което със сигурност ще накара много хора да не предпочетат да упражнят правото си на глас и да отидат до урните. Отделно, разочарованието от третото ходене до урните тази година и от това, че политиката за пореден път се оказва в съзнанието на българите една не много чиста игра“ – казва доц. Димитров. Той прогнозира, че няма да регистрираме рекорди по изборна активност днес. Същевременно трябва ясно да разграничим вота за парламент и този за президент, по отношение интереса на избирателите:
„Те са много различни като философия и привличане на гласуващи. От една страна се твърди, че би могло да има малко по-голяма активност днес, точно защото предсрочните парламентарни избори съвпадат с президентските. Традиционно, президентските са малко по-популярни сред избирателите по ред причини, едната от които е, че са до голяма степен единствените мажоритарни избори, с които българинът може да припознае себе си с една личност. Президентската институция е натоварена със свръх очаквания, в сравнение с реалните възможности и, използвайки този образ на „бащата на нацията“, привлича малко повече електорат в рамките на изборния ден.“
В президентската надпревара днес участват 23 двойки, в които прави впечатление силно дамско присъствие. Четири са кандидатките за държавен глава, а за поста вицепрезидент – 14. Какъв е типажът, в който българинът припознава идеалния кандидат за президент?
„За мое огромно съжаление българското общество продължава да бъде доста традиционно настроено в това отношение – казва социалният психолог. – И със сигурност първото условие, на което трябва да отговаря един кандидат-президент е да бъде мъж. Другото безспорно нещо е да бъде харизматичен. Третото, да бъде активен, да има своята позиция, независимо как я отстоява и по какъв път. И в този смисъл ние виждаме, че много от кандидатите в момента отговарят на този типаж. Проблемът обаче идва, че ключово при вземането на решението за избора продължава да бъде политическото минало или подкрепа, която получава един кандидат за президент. Защото, въпреки че продължава да бъде единствената институция, която пряко се избира от народа, нагласите са хората да прилепват някаква идеология към определен кандидат и да търсят в него уклона му към едната или другата част на политическия спектър.“
Какво ще бъде влиянието на вота в чужбина?
„Българите в чужбина са един много интересен феномен, който традиционно катурва много каруци, тръгнали да пътуват към парламента, особено в последните години, - посочва доц. Николай Димитров. – Отделно, те са ключов фактор за несбъдване на социологическите прогнози. Те няма и как да бъдат сбъдвани, защото обикновено обхващат само българите в страната. Видяхме го и на последните няколко избора, че макар и да няма кой знае какви отклонения, значителни гласове от чужбина идват за определени партии, а за други са драстично по-малко отколкото в България, дори като процентно съотношение сред живеещите там. И в този смисъл българите в чужбина със сигурност ще добавят още проценти, но само на някои партии, други ще останат без подкрепа и това до голяма степен ще повлияе на крайния изборен резултат.“
Снимки: БНР, личен архив, БГНЕС
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай