- Играта е в центъра, г-н Бабикян, имам предвид предизборната кампания? Вече имате впечатления, има и нагласи за края на мача, ако използваме спортен термин от футбола. Не съм футболист, все пак да заява... Какви наблюдения имаме до сега от това, което става на терена, на игрището в Русенска област или за Русе само, първо?
Русе не прави голямо изключение от цялата страна, защото това, което вълнува хората от цялата страна, е горе-долу едно и също: цените, хиперинфлацията, болестта. Повечето важни въпроси, които бяха свързани с реформа на правосъдната система, с икономика от спешен порядък, те останаха в забвение. Това бяха централните въпроси, които водеха новата вълна за промяна в България. Дори антикорупционният тренд, който вдигнахме, в момента заглъхна. В Русе не е по-различно в това отношение. Иначе, не знам дали играта е в центъра, защото може би изборите са в центъра.
- За изборите говорим
Може би изборите са в центъра, наистина, дотолкова, доколкото остават още около две седмици. Но изключително важно е да си дадат сметка всички, аз включително, какво можем да направим в тези дни и какво искаме, защото, разбира се, че можем да повторим това, което сме направили миналия път, по миналия път, но няма проблем, ще го повторим.
- Нека да не повтаряме. Днес, точно имаме пик на починалите от коронавирус и ние продължаваме да се имаме за безсмъртни и за единствени в света или може би едни от единствените в света, които разбират какъв заговор има. Как ще коментирате този уникален факт, въпреки че вече излизат и научни изследвания за психиката на българина и неговите усещания живота... Това, че е лъган толкова много ли вече го кара да вижда във всяко нещо конспирация?
Може би и това е причината, но ние не можем да сменим народопсихологията нито за десет дни, нито за десет години. Трябват няколко века. А, конкретно, в момента ни е нужно едно много важно нещо и знам, че на хората няма да им хареса това, което ще кажа.
Но основното, което е нужно в момента са политици, които не настояват да бъдат харесвани. В момента ни трябват хора, които да поемат управлението на страната и да управляват според нуждите на кризата, а не според любовта на хората. И го казвам точно сега, когато всички са на лов за народна любов, всички, които участват в изборите. В момента на избори и навсякъде по избори е така. Хората са ангажирани с това изключително, но човек трябва да си даде сметка, кое избира, дали да лъже услужливо, за да бъде харесан, защото 80 на сто не искат да се ваксинират, а 20 на сто искат, или да каже това, което е важно за хората. Давам Ви пример, въпреки че е много надут примера и аз не мога да се сравня с тези времена и с този човек. Чърчил с неистови усилия, в края на краищата, спечелва Втората световна война, след което не го избират. Това значи човек, който успява да изиграе историческа роля за спасението на Великобритания, донякъде и на света, след това бива отхвърлен. Но за момента, за времето си, за тази криза, световна криза, той е свършил нещо неистово и той е историческа личност без значение дали е чакал да го харесат или не.
Разбираш ли, всеки политик предпочита да бъде следван, да бъде подкрепян. Той управлява именно с волята на хората и това е нормално. Аз не ги обвинявам, но да лъжеш или да мълчиш, докато виждаш какво се случва в болниците, да виждаш как търчат линейките из София и няма къде да настанят хората, които се борят за глътка въздух, за въздух, нарочно го натъртвам заради Русе.
Хората се борят за глътка въздух да поемат. В това време да слушам хора, които се правят на интересни в социалните мрежи и настояват да кажат, че е въпрос на техен личен, свободен избор как ще умрат. Те си решавали как да го наравят. Добре де, може би това е някакъв извратен вид свобода, може би.
Аз самият дълго време съм се борил за свобода и ще продължа да го правя, докато ме държат краката. Но какво да правим със свободата на съседа, какво да правим със свободата на майката, на детето, какво да направим? Заради моята свобода мога да убия тях ли?.
- Тук идва въпроса за понятието „обществено здраве”, което държавата неглижира в името на избирателя в момента.
Точно така. И всъщност, какво? В Конституцията ни, основният закон, понеже напоследък, покрай тази криза, много се цитират и закони е записано какви ограничения и какво би могло да се направи в защита на народното здраве, както е записано вътре. На никой не му се чете конституция, всеки предпочита да тълкува заповедите на този министър, заповедите на онзи министър и кое било свободното и кое било заетото.
Искам всички да са наясно, че аз не разменям гробно място срещу бюлетина, не разменям. Така че молбата ми е никой да не прави компромис със себе си. Не желая да гласуват за мен хора, които настояват да бъдат излъгани. Нямам намерение да ги лъжа и да се подмазвам на хора, които разпространяват лъжа, която струва смърт. Изборът на някого в Народното събрание не може да носи цената на човешкото нещастие.
Все пак животът и здравето на хората са на първо място. На второ място е дали ще ставаш депутат, нама ли да станеш депутат и т.н., дали харесват други твои качества и т.н. Вижте, все пак, за какво биват избирани хората, нали за да управляват, за да направят животът по-добър. Но ние не можем да говорим за такъв живот, кое да направим по-добро? Не е ли въпрос на национална сигурност хората да останат живи? Това е част от националната ни сигурност.
- И позиция, която държавата трябва крайно време да заеме.
Да. И слушам разни хора, които ми обясняват, че те имали друго мнение, защото били чели друго становище. По смешно нещо не съм виждал, ако не беше тъжно. Не вярвам някой да е изследвал състава на резерпина или пък на аналгина, или пък на аспирина, които пием всеки ден, да е провел лабораторни изследвания и да е стигнал до извода, че може да му харесва, а може би не особено и да има собствено мнение по въпроса и затова да направи протест срещу аспирина. Искам да видя и протест срещу шофьорските книжки, защото те са документ също като зеления сертификат и може някой да се чувства много ограничен, че някои хора го спират и му искат шофьорската книжка. Той може да иска да си кара така, защото е много свободолюбив и иска да кара по полето, а не по шосето. Разбирате ли до какъв абсурд сме стигнали?
- Дааа, аз много добре разбирам.
Този абсурд е смъртоносен. И искам да видя ония родолюбци, с разветите байраци, с татуираните Ботев и Левски на прасците на краката, които друсат кючек неуморно, да излязат и да обяснят коя част от родолюбието докосва умирането на българи.
- Защо се стигна до тук? В Щатите и в Европа да гледат на България като експеримент, докато част от българите си мислят, че по-голямата част от света са експеримент.
Ние винаги сме се приемали за някакво изключение, още от времето след освобождението на България. Винаги живеем с едно комплексарско самочувствие, в което ние сме невинни за всички нещастия, които ни сполетяват, но сме изключително горди и сме автори на всички щастия, които ни сполетяват. Обикновено мразим съседите си. Независимо дали мразим Турция, защото не знам си кога ни били владяли 500 години, гърците ги мразим, защото 200 години имало Византийско робство, сякаш византийците и гърците са едно и също, това са пълни глупости. Сърбите ги мразим, защото били навлезли в България еди кога си, румънците били лоши, защото са румънци. Не мога да си спомня за съсед, за който да сме казали нещо добро. Може би македонците ги обичаме, но защото ги смятаме за българи, не защото са македонци.
Тях ги обичаме по тази причина и съответно ги мразим, защото те пък не искат да са българи. Така че отново намираме повод за омраза. Другият комплекс, с който живеем е че ние сме в един казан натикани и над казана са се облещили Великите сили и по цял ден си играят и се чудят какъв експеримент да си направят с България, как да ни направят добро или лошо. И това е още от времето на Освобождението, когато е имало понятие „Велики сили”. Много отдавна няма такова понятие и ние продължаваме да си обясняваме нещо хубаво, което се е случило я с американците, я с Европейския съюз, я с Русия, за лошите неща също – еди кои си ни го направиха.
- Значи точно там, в него време винаги съм се сещал как имало германофили, англофили и България е тичала насам-натам след шепа хора, които са се облажавали от това, че са провеждали някаква чужда политика. Сега, не е ли редно, според Вас, вече партиите, както искат да се казват, но да кажат: ние сме за това - да сме с Щатите, ние сме за това - да сме с Европа, ние сме за това - да сме с Изтока, ние сме за това - да сме с майка Турция. Освен името, хората да са наясно все пак. Онази прозрачност, която се пропагандира, е това е прозрачността.
Аз мисля, че повечето хора си дават сметка кой с кого е, но от друга страна част от това разделение много отдавна е останало в миналото, защото аз познавам прекрасни хора, част от тях и политици, изключително компетентни и грамотни между другото, които уважават Европа и европейския дух, европейската култура, изкуство, ако щете, но това не им пречи да бъдат почитатели на Русия, нито на Съединените щати. Ограничаването на хората в това да харесват или- или, ги връща във времената на Студената война и на блоковото мислене. Напротив, аз наистина познавам такива хора,... аз не съм такъв, аз съм по-тясно скроен, но познавам такива достатъчно широко скроени хора, които прекрасно гледат, да речем с уважение на руските физици, с уважение гледат и на френските физици, както и на американските физици.
- Да, когато има някаква нормална почва, върху която си стъпил, стабилна почва.
За това казвам, че мисленето у нас е останало някъде в Следосвобожденска България и продължаваме да смятаме, че някакви други хора решават нашата съдба, а ние не я решаваме и от нас нищо не зависи и за това по-хубаво да стоим в къщи, да пием ракия и да плюем телевизора. И вижте колко рядко се случва да избухнем по улицата, за да потърсим правата си
- Имате предвид политическите протести?
През осем, през десет, през единадесет години.
2013 година беше преди това. Ако върна календара още назад, през последните тридесет години вижте на какви едри, дълги интервали от време се случва, защото наистина са убедили хората, че от тях нищо не зависи. Това е лъжа. Всичко зависи от хората. Не казвам, че не сме зависими от големите икономически констелации по света като Китай, Европейския съюз, Съединените щати, но това не ни пречи да имаме собствена представа за страната си и да я правим такава, каквато ние искаме. Както виждате, никой не ни пречи да си изберем идиот и крадец, никой не ни пречи да изберем и интелигентен.....
/ следва продължение/
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай