Роберт Радославов е роден в Русе преди 56 години, зодия "Лъв" Завършил е Техникума по речно корабостроене и корабоплаване TРКК Русе, ВНВМУ "Н.Вапцаров" Варна , СА . Д.Ценов" Свищов Има 30-годишен професионален опит във водния транспорт и логистика.
Трето поколение русенци, занимаващо се с корабоплаване . Семеен, с 3 деца.
Фирмата е регистрирана в началото на юли 1996 г.
Идеята да се създаде това дружество реално е няколко години преди то да стане факт. Тогава беше само духът, идеята за нещо ново, различно. Съществуваше огромно желание да реализираме онова, което виждахме като перспектива за развитие, за разлика от онова, което предлагаше държавното параходство БРП. Ще отбележа, че имах възможността да работя в търговския отдел.
Тогава реших, че е необходимо да се разшири портфолиото на предлаганите услуги от едно параходство. Освен бавните превози на големи товари, които се извършваха до него момент, трябваше да се предлагат и бързи експресни превози. По него време никой не извършваше подобни услуги.Самата ни икономика бе организирана за превоз на масови товари.
Сега, от дистанцията на времето, виждам колко много труд е вложен, за да бъде „Рубишипс” това, което е в момента.
Разбира се, имах подкрепата на моя бивш колега от търговския отдел на БРП, който вече не е между нас, Борис Спасов, Бог да го прости...светъл му път !
Освен него имах и изключителната подкрепа на хора с възможности, които оцениха и проекта, и нас, и ни съдействаха. Имам предвид консулът ни в Марсилия тогава, представителят на Вили Бец в Германия и други хора с експертиза и почтени намерения . Помогнаха и контактите ми с външнотърговските централи, които имах тогава....
Сега го оценявам като грешка на растежа и това е за добро,тъй като иначе щеше да се превърне в растеж на грешките. Бяхме щастливи, че след 5 години толкова работа оцеляхме. От позицията на времето това ми изглежда доста романтично. Ако мога да направя аналогия с размера на входните табели на градовете Виена и Русе, - първата е с размер 1.20 х 0.80 . , а в Русе 2 х 1 . Колкото си по малък, толкова табелата ти е по голяма . Сега вече имаме много по-голямо самочувствие, но не го показваме. Тържеството тогава мога да го оприлича с един младеж, който е завършил 12.клас и приема абитуриентския си бал като някакво голямо постижение.
На 5-та година бяхме двама съдружници, партньори, на които имаха доверие, продължавахме заедно с всички, с които започнахме този бизнес, ентусиазмът не ни беше напуснал.
През 2012г. „Рубишипс” стана българо-австрийско дружество, с което се отбеляза нов етап от развитието. Съдружник ни стана „IMPERIAL LOGISTICS INTERNATIONAL “, регистрирана в Германия.
И аз не съм чувал това да се е случвало. Всъщност „Империал холдинг” направи поредната си стъпка на изток. Този акт представляваше една внимателна, добре обмислена крачка, чрез която ,те опипаха почвата след 2010 г. За тях нещата изглеждаха повече от добри – дори планираха сериозни инвестиции в България за концесии на пристанища. Липсата на сигурност и предвидима бизнес среда у нас, както за мен, така и за тях, не позволи това да се случи. За разлика от Румъния, където притежават по 20% собственост на земята от 4-те най-големи пристанища. Този факт е красноречив за големите им инвестиционни възможности.
Благодарение на правилните дотук разумни стъпки, които извървяхме, аз не съм имал сериозни проблеми, за разлика от много мои колеги.
„Рубишипс” започна като корабен оператор на 2 немски кораба.След това единият кораб ни беше предложен освен на мениджмънт, и на изплащане, и така купихме първия ни кораб. Вторият се оказа австрийски кораб, който по репарациите е бил прехвърлен от Австрия на Украйна.
Това само донякъде е вярно. Броят на корабите и съставите не определя важността и резултатите на едно дружество.
Много са примерите за големи параходства, които отчитат слаби резултати – Украинското Дунавско параходство /УДП/ например. Съществен е мениджмънтът. Решихме и наехме един от тласкачите на „Империал холдинг” - „Херкулес”, и попаднахме в съвсем друга ниша – тласкачи, барджи, конвои, които ни доведоха до непредвидени загуби. Това се случи, тъй като влязохме в друг пазар. Загубите се оказаха преодолими, но пък разбрахме къде ни е правилното място в бизнеса...
Има ли година, в която „Рубишипс” да е завършвало на загуба?
Не, това е така от първата 1996 година. Аз се гордея с две неща – със създадения екип, който се оказа много работоспособен, и че „Рубишипс” работи с добра рентабилност , с добра печалба срещу малко вложени средства. И не на последно място по важност е удовлетвореността на клиента. Разбира се, имало е и случаи, в които са били търсени и наши конкуренти, други параходства, но след това отново са се връщали при нас.
Стана дума и за екипа – има ли служители, които работят в момента и са от създаването на фирмата?
От самото начало вече няма такива, повечето от тях работят в „Рубишипс” вече 10-12 години... Не смятам това, че е лошо, и „Рубишипс”, и бизнесът се развиват.
В крайна сметка обаче посоката на развитие и сериозните решения се вземат от управителя. Така че вече се наложи изводът – нито аз без екипа си мога, нито екипът без мене може.
В крайна сметка се оказаха добри за компанията, колкото до семейството и приятелите - вече се стремя да не пренасям тази своя особеност и този перфекционизъм у дома и в свободното си време.
Това е много хубав въпрос, но отговорът е твърде дълъг. Трудни за мен бяха някои раздели с колеги, които за съжаление са неминуеми в бизнеса. В чисто финансово отношение проблеми съм нямал, но до 5-та година на „Рубишипс” капитаните не ме приемаха сериозно, тъй като ме мислеха за твърде млад. По-късно това отношение изчезна. След 10-та година те видяха, че в някои отношения дори съм по-добър от тях.
Начинът да управляваш един бизнес не е като да управляваш един кораб. Добрият ръководител знае от всяко нещо най-важното, добрият изпълнител владее от конкретното нещо 100%. За мен не е било важно да карам кораби , а да го управлявам. Корабите се управляват от брега, така успяхме и създадохме веригата „кораби-бряг”. Както Онасис твърди ,че парите не са на корабите, а около тях“
Страхувам се да не пропусна някого, всъщност в България работим с десетина клиенти, по-точно 10% от всичките ни клиенти. Твърдя, че клиентите от България , с които работим, са на европейско ниво.
Много е трудно човек да се разпростре на повече места и ако все пак го направи, то той губи партньори и същевременно си създава врагове.
Макар и за сравнително краткото време, за което този мой проект просъществува, не съжалявам, че се случи.За мен това беше един успешен опит да създам бизнес култура, по-различен начин за осмисляне на свободното време. Благодарение на „Адмирал” в Русе дойдоха страхотни музиканти като Васил Пармаков, Белослава, Тома Спространов., Мишо Йосифов, БТР , Роберта , Мария Илиева . Говорим все пак за 2007 -2010 година ... Жалко е, че в тази сфера подобно нещо вече няма.
Много правилно.Ние не сме много познати в Русе. По-познати сме в България, отколкото в нашия град, а в Европа сме по-познати, отколкото в България. През тези 25 години ние успяхме да се докажем и да се наредим сред 10-те най-успешни параходства в Европа – не на Дунава, а на Рейн и на Дунав. „Рубишипс” играе в Шампионската лига, а в нея играят най-добрите. Ние създаваме брутен вътрешен продукт /БВП/, който е многократно по-голям от такъв на дружество, в което примерно работят 500 души. А ние работим с персонал от 85 души, от които 13 са на брега. Този състав , израстнал и сплотен екип реализира целите на дружеството .Искам да изразя своята благодарност за техния труд и усилия.
„Рубишипс” наистина е успешна компания, която преследваше разумни цели, действаше в перспектива и разчиташе на симбиозата между управление , екипност и партньорство през всичките тези години.
И за да не говорим в минало време , бъдещето е пред нас ! Попътен вятър !
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай