Глупостта, подкрепена от българския инат, не може да бъде оборена с никакви аргументи. Така известният български поет и писател коментира в интервю за ploshtadslaveikov.com ината на българите да се ваксинират. Отказът от ваксинация според него показва, че освен че сме най-бедната държава в Европа, е тъжно, но това, че се оказахме най-глупавата, е срамно. Според Цанев поради факта, че пандемията заплашваше изцяло човечеството, спасителната битка срещу нея бе поета от държавите. Но за българина държавата е враг, който винаги му мисли само злото, ограбва го, лъже го...
...В държавите, където между народ и власт има доверие, хората, както виждате, чакат търпеливо реда си, ваксинират се масово. Ние сме парадоксът на планетата – чудим се на кого да подарим ваксините си, изхвърляме ги.
Стефан Цанев коментира и управлението на ГЕРБ...Социализмът е направил и добри неща, нали? Трябва да си много зъл и много тъп, за да не виждаш доброто, направено от опонента ти, дори от врага ти. Виждаме партиен вандализъм.
За това дали след ГЕРБ ще ни управлява още една вождистка партия, поетът цитира:
Брут и Касий убиха диктатора Юлий Цезар,
за да спасят републиката и демокрацията – народът
Погна да убие Брут и Касий, а обяви Цезар за бог.
И после – 15 века: ave, caesar! ave, caesar! ave, caesar!
Това не е изторически парадокс, това е диагноза:
народите не щат народовластие, народите искат цезар-
огледайте се на юг, огледайте се на север, огледайте се
около себе си: ave, caesar! ave, caesar! ave, caesar!
Демокрацията е красива идея, родена от философи,
от мечтатели: общество на свободни индивиди,
Надмогнали животинските си инстинкти за йерархия,
За власт и плячка – красива идея, но измислена
Демокрация в природата не съществува: мравките,
Пчелите, овцете, вълците – искат ли демокрация?
Така и народите: ave, caesar! ave, caesar! ave, caesar!
„Аз познавам отблизо много неизмеримо по-значими хора на изкуството – Валери Петров, Йордан Радичков, Наум Шопов, Гена Димитрова, но не са охранявани от някого, както Слави с охрана и автомобили да го пазят.
На въпрос какво иде след Слави, след чалгата, Цанев отговаря: През дългия си живот видях много моди, много стилове, много напасти, много сензации, много звезди и величия, но накрая идва Моцарт.
Свята и чиста република – това е чистият идеал в политиката за писателя.
-----------------------------------------------------------
Стефан Цанев е роден на 07.08.1936 г. в с. Червена вода, Русенска област.
Завършва журналистика в Софийския университет (1959) и драматургия в Московския киноинститут (1965). Работил е като кореспондент, редактор в Студия за игрални филми (1965-1967), драматург в Държавен сатиричен театър (1967-1970), в Театъра на окръзите (1970-1973), в театър "София" (1973-1984; 1991), в Драматичен театър в Пловдив (1984-1991).
Автор е на публицистика и проза, както и на стихове и пиеси за деца. Сред по-важните му стихосбирки са: "Часове. Стихове" (1960), "Композиции. Стихове" (1963), "Аз питам. Стихотворения и поеми" (1975), "Реквием. Стихове" (1980), "Лирика" (1983), "Поеми" (1984), "Небесни премеждия. Стихове" (1986), "Сезонът на илюзиите. Любовни стихотворения" (1988), "Спасете нашите души! Стихове" (1992).
Негови са пиесите "Процесът против богомилите" (1969), "Последната нощ на Сократ" (1986), "Тайната вечеря на Дякона Левски" (1987).
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай