Русенката Теодора Георгиева – първата българка в екипа на Кьовеши
Публикация 09 Jul, 2021 / Таня ПетковаВъзпитаничката на Английската гимназия приема като огромно предизвикателство и отговорност работата си като европрокурор
Не само късмет е нужен, за да постигнеш мечтата си. И много учене, работа и самоусъвършенстване. Ставаш все по-добър и по-добър в онова, което си избрал да е професията ти. Така се случва и с първия български европейски прокурор - Теодора Георгиева, която бе избрана миналата година в екипа на главния обвинител на ЕС Лаура Кьовеши.
Теодора Георгиева е от Русе, където завършва френската паралелка на Английска езикова гимназия "Гео Милев" и заради силата ѝ в хуманитарните науки - литература и история, се насочва към правото. "Точните науки никога не са ми вървели особено. Виж, да напиша есе, да развия тема - с такъв хъс и лекота, а и с удоволствие го правех", споделя тя. След гимназията идва в София и кандидатства право в СУ "Св. Климент Охридски". Завършва юридическото си образование и за да продължи по-нагоре по професионалната стълба, влиза в Националния институт по правосъдие. Георгиева е от първия випуск, който се дипломира като младши прокурори.
Така на 28 години тя стъпва на следващото стъпало - Софийската районна прокуратура, която е една от най-натоварените в страната откъм дела. Тогава все още не бе въведена и унифицираната система за разпределение на делата, та работата беше по-затруднена, казва тя. В СРП по това време са малко и обвинителите. "Всичките дела не бяха много сложни, но някои бяха много обемни. Понеже си млад, ентусиазиран, гориш в работата си и някак всичко минава по-лесно", спомня си с носталгия Теодора Георгиева.
сблъсква се с най-различни случаи: "превърташ нещата" хиляди пъти, казва тя. След около 8 г. решава да смени обстановката, да се развива по-нагоре. Организира се конкурс за прокурор в градската прокуратура, тя кандидатства, но не успява да го спечели. Междувременно ръководител на СГП става Емилия Русинова и по нейно предложение Георгиева отива там на работа. Включена е в новосъздадения отдел "Антикорупция". "В него имаше доста интересни дела. Излизаш от "матрицата", в която си работил досега", споделя прокурорката. Спомня си, че едно от първите дела там е свързано с полицаи, които бяха уличени в покровителстване на групи, занимаващи се с наркотици.
Междувременно Георгиева защитава докторска степен, а темата на докторантурата ѝ е административнонаказателни производства в българското законодателство. "Тя беше отново свързана с работата ми в СРП. Например - смятам, че не трябва да се водят тежки процеси за елементарни престъпления. Реално са административни нарушения, заради това прокурорите са заринати с преписки и с несъществена прокурорска работа", разказва тя.
Появява се и следващото предизвикателство в кариерата ѝ. "Докато бях в СГП, отново бе обявен конкурс за административни съдии, кандидатствах, но бях под чертата. По тогавашните правила се пенсионираха съдии във ВАС и на тяхно място отидоха съдии от Административния съд, така се освободи бройка. Подадох молба и на мястото на освободен съдия бях назначена.
Обикновено успявам от вторият път", казва Теодора Георгиева с усмивка.
От 2017 г. започва да съдийства. "Едно е на теория, на практика съвсем друго. В съда липсваше динамиката на прокурорската работа, защото съдийската е самотно занимание. Непрекъснато си сам, не ти е позволено да контактуваш с никого", дава пример тя. После продължава разказа си: "Делата са много експертни, трябва да учиш, да дълбаеш в нещата, да четеш за подробности, които няма как да знаеш от обща култура. Едно непрекъснато четене и писане". Липсвал ѝ контактът с хората, разговорите с разследващи, със свидетели и др. Когато си прокурор, виждаш "всякакви образи и модели".
След няколко години като съдия Теодора си задала въпроса дали иска да продължи в тази роля. "Докато се чудех какво да правя с живота си, видях обявлението на страницата на Висшия съдебен съвет, че новата Европейска прокуратура търси български прокурор", разкрива Теодора как се е насочила към позицията, която в момента заема в Люксембург.
Едно от условията за европрокурор е да владееш отлично два езика, а тя знае френски и английски. Френския е научила в русенската гимназия, английския е усъвършенствала в езикова школа в Лондон. Работела там, издържала се и ходела на уроци по английски. "Когато си в езиковата среда, е много различно. Почваш да чуваш езика, много по-бързо го възприемаш", споделя тя.
Кандидатстването за Европейската прокуратура не е било лесно. Минало интервюто, но процедурата бе отменена. Стартирала нова, появили се и още трима кандидати. Впоследствие Теодора е одобрена и миналото лято заминава за Люксембург, където са базирани и прокурорите от 22-те държави.
Прокурорите, които сега главният европейски обвинител Лаура Кьовеши търси от България,
са други - т. нар. делегирани прокурори. "Ние сме специализирани прокурори в Люксембург. Всеки отговаря за държавата си, но тъй като не е възможно да си на две места едновременно, са нужни и тези делегирани обвинители", разяснява Георгиева. У нас например разследванията, които се водят по измами с еврофондове, корупция, подкупи, злоупотреби от всякакъв вид с държавни средства, ще се правят от делегираните.
Предизвикателството пред Теодора е голямо - буквално започва от нулата. Казва, че вече е изградена електронна система, чрез която да се случва обменът на информация между Люксембург и прокурорите от съответните страни. Чрез системата делото постъпва директно и се спестяват бумагите. "Не гледам сама дадено дело. То отива на камара и се разглежда от трима различни прокурори", обяснява българският европрокурор. Същото е и по отношение на Лаура Кьовеши, която "няма да гледа само български дела, а на случаен принцип ще минат през прокурорите от всички държави. За да е безпристрастно." Целта е да се избегнат конфликти на интереси, лобизъм, натиск и пр. Ако бъдат намерени достатъчно доказателства за нарушения или престъпления, се образува дело, което Европрокуратурата изпраща в съда на съответната държава.
По отношение на делегираните прокурори Георгиева пояснява, че те не са подчинени на Иван Гешев, запазват независимост и всякакви интерпретации, че някой може да им държи сметка от тук или да им проверява разследванията, не са верни.
Тъй като Люксембург е космополитен - в него живеят и работят хора от най-различни националности, двамата синове /на 14 и на 18 години/ на Теодора се адаптирали много добре. Децата не се чувствали чужденци, бързо се вписали в обстановката, намерили приятели, а в училището изучавали предметите на родния български език. "Много е хубаво, защото не губят връзката с България", радва се майка им. Теодора е семейна и се радва на един успешен брак.
Както на повечето хора, затварянето и работата от вкъщи не са ѝ се отразили добре. "Много по-добре се чувствам и по-организирана съм, когато знам, че трябва да се облека, да отида на място. Започнах да се обърквам кой ден е. За щастие, сега се върнахме на работа", споделя тя. И е готова да се впусне в новото изключително отговорно амплоа - да е част от екипа на главния европейски прокурор.
Източник: в-к "Сега"
Коментари
Свързани новини
За три години българите са загубили три години от живота си
Политическо безумие или ... малоумие?
ЕС удължи безмитния внос на стоки от Украйна, България няма право на забрана
Строежът на магистралата Русе - Велико Търново МОЖЕ да тръгне през септември
Депутатите не работят, но заплатите им вървят
Месец и половина мина, 49-ото Народно събрание бездейства
Всички търговски дружества и предприятия, собственост на българските общини
Кабинетът вече е решен, от ГЕРБ само Мария Габриел е в него?
Средната заплата в София вече е над 2 700 лв., в Русе- 1557
Разликата в средното възнаграждение между адвинистративната и дунавската столица е близо още една провинциална заплата