Днес е : Неделя, 19 Септември 2021

Как избираме висшето си образование: рационално или емоционално?

Публикация 03 Jul, 2021 / интервю на Румен НИКОЛАЕВ

 С доц. Любка Илиева разговаря Румен Николаев 

  В разгара на кандидатстудентската кампания и броени дни преди първите класирания се срещнах с директора на „Център за качество, акредитация и дигитализация на обучението“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов доц. д-р Любка Илиева, за да сподели  как днешните студенти избират своето висше училище.

   -   Доц. Илиева, в качеството Ви на директор на„Център за качество, акредитация и дигитализация на обучението“ в Стопанска академия „Д. А. Ценов“ можете ли да ни разясните как се осигурява качествен образователен процес в България?

   -  Здравейте, г-н Николаев. За мен е чест и удоволствие да разискваме една актуална за тази част на годината тема, тъй като в момента тече кампания по кандидат-студентски прием във всичките 52 акредитирани висши училища в България. Малко от бъдещите студенти си задават въпроса дали е акредитирано да обучава в избраната от тях специалност висшето училище, което е привлякло техния интерес. Според българското законодателство Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) признава правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване на качеството на дейностите във висшите училища. Използва се критериална система, по която независими експерти от НАОА оценяват периодично всяко висше училище в страната (било то държавно или частно).

   Всеки студент и кандидат-студент може да си направи справка в регистрите на НАОА и на Министерството на образованието дали неговото висше училище е с действаща акредитация и дали специалността, в която кандидатства е акредитирана. Защо е важно, защото обучението в акредитирани висши училища дава гаранция за студентите, че ще имат легитимни дипломи, които да се признават не само в страната ни, но и в Европейския съюз.

   Например, Стопанска академия предлага обучение в две направления – „Икономика“в 14 специалности в ОКС „бакалавър“ и 14 специалности в ОКС магистъри „Администрация и управление“ в 3 специалности в ОКС „бакалавър“ и 2 специалности в ОКС магистър, съответно в редовна, задочна и дистанционна форма на обучение.

   Ще ви дам пример със специалност „Икономика на туризма“, която се преподава единствено в Стопанска академия в Северна България (другото висше училище, в което има такава специалност е УНСС), която е разработена така, че да подготвя специалисти с икономически профил за управление на туристическия бизнес и администрация. В България се преподава туризъм в още 13 висши училища като фокусът е поставен върху географията на туризма, ресурсите, обслужването и много по-малко върху бизнес компетентностите на студентите. Това дава конкурентно предимство пред всички тях, тъй като обучава студентите в съответствие с изискванията на пазара на труда и значимостта на туризма за икономиката на страната. Предлагането на специалността отразява стремежа на институцията, която през тази година чества своята 85 годишнина, да развива и утвърждава нови, актуални територии на икономическото познание.

   -  Независимо от стремежа за повишаване качеството на българското висше образование, една част от завършващите средношколци избират да продължат образованието си в чужбина. Вие какво бихте ги посъветвали?

  -   В ерата на глобализацията, в рамките на единното европейско пространство това е възможност за всеки млад човек да предизвика себе си и да направи своя свободен избор за продължаващо обучение. България, като страна от Европейския съюз предоставя образователен продукт с високо качество съпоставим с всички европейски университети. Давам пример с висшето училище, което представлявам – Стопанска академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, което предлага възможност чрез програмата Еразъм+ студентите ни да осъществят обучение в рамките на дванадесет месеца в над 138 чуждестранни университетиот 43 държави от всички континенти. Така успяват да осъществят досег с чуждестранните образователни системи с покриване на разходите им по пребиваването. От друга страна много чуждестранни студенти и преподаватели осъществяват обучението си в Стопанска академия и по този начин нашите студенти се запознават с различни култури, създават приятелства и дългосрочни контакти.

   -   Бихте ли се опитали да очертаете как все пак избират кандидатстудентите своето бъдещо висше училище?

   -   Висшето образование е привилегия за амбициозните и целеустремени към своето развитие млади хора. Една част от завършващите избират да продължат своето образование веднага след средношколското си дипломиране, но друга, немалка част, се впускат в търсене на своето професионално поприще и едва, когато открият своя потенциал избират да се доразвият чрез обучение в необходимото им направление. Представители и на двете групи действат както емоционално, така и рационално. Подвластните на емоциите търсят свободата, студентските безкрайни празници и големия град с възможностите, който им дава той. Другата част избират качественото образование, професионализма на преподавателите и рейтинга на висшето училище, т.е. избират рационално своето висше училище.

   Подобно на световно известните университетски градчета Оксфорд, Кеймбридж и Принстън, Свищов се свързва със Стопанска академия – люлката на икономическото висше образование в страната ни. Търговското училище създадено прди 85 години от дарението на предприемчивия Димитър Ценов. То устоява на времето, стъпвайки на традициите и инвестирайки в иновации в образованието като дигитализация, съвместно обучение с чуждестранни и български университети, училище което дава възможност за рационално избиращите да получат качествено образование и диплома, признати в Европейския съюз, САЩ и Канада.

Коментари

Свързани новини

Реклама

Реклама