Тормозът над медиите струва на икономиката над 1 млрд. лева годишно

   От разговорите за това колко важна е за демокрацията свободата на словото и защо България пропадна до 112-о място в класацията на "Репортери без граници" отсъства важен елемент. Той е за цената, която плаща икономиката в реални измерения. Колко лева струва несвободата на българските медии?

   Отговорът идва от публикация в списание "Изследвания за журналистиката" (Journalism Studies), в която авторите представят методология как да се измери икономическата щета от нападките срещу медии, завеждането на дела срещу журналисти и издатели с цел тормоз да спрат да правят разкрития, насилието и вкарването на и журналисти в затвора и т.н.

   Според тях държавите с намаляваща медийна свобода губят 1-2 процента от растежа на реалния брутен вътрешен продукт.

   Конкретно за България това означава 1.1 до 2.2 милиарда лева всяка година

   Другият важен извод - и може би дори по-важен - от изследването е, че има сериозни дългосрочни последици за икономиката, дори когато се възстановят условията за свободна професионална журналистика.

   "Фундаменталното желание за демократични свободи, включително достъпът до честна и основана на факти журналистика, никога не може да бъде ликвидирано. Но възстановяването на условията за такава журналистика не се пренася и в автоматичен икономически ефект. Страните, където тази свобода е била отнета, икономическият растеж не се възстановява напълно, дори когато тя е възстановена", обясняват авторите.

   А това дълго отблъсква сериозни инвеститори, които искат по-сигурна среда, за да вложат средствата си в определена държава.

   "Това е много важен момент във времена, когато разочарованието от икономиката допринася за отслабване и на волята за демокрация, с растящо недоверие към медиите и с възхода на популистки и авторитарни правителства, опитващи се да контролират новинарските медии", допълват те.

    Екипът е от специалисти по икономика, журналистика и медии и са използвали данни за растежа на икономиката на 97 държави и оценката за свободата на медиите им от "Фрийдъм хаус" в периода 1972-2014 г.

   "Заключенията ни потвърждават други икономически изследвания, които показват, че институциите, отговарящи за върховенство на правото, са тясно свързани и с по-силен икономически растеж. Работата ни взима предвид състоянието на образованието, трудовия пазар и физическия капитал", се казва още в публикацията, представена и в изданието The Conversation.

   Авторите посочват, че според "Фрийдъм хаус" свободата на словото може да се възстанови - стига да се даде възможност - дори след продължителни репресии, но смятат, че този период може да е много дълъг. "Знаем, че тази организация е само една сред тези, които проследяват достъпа до политически права и граждански свободи. Тя използва специфичен и центриран върху разбиранията в САЩ възглед за личната свобода, включително за правото да се гласува, свободата на словото, равенството пред закона, които може да бъдат повлияни от държавни или недържавни фактори. Приемаме също, че работата ни не може и не бива да замества нюансирани анализи в специфичен контекст, културни и медийни модели."

   Но "Фрийдъм хаус" също така взимат предвид способността журналистите да работят свободно по теми от обществен интерес и показва каква е връзката с икономическия просперитет:

    "Свободната преса може да информира гражданите за успехите и провалите на техните лидери, да предава нуждите и желанията на хората към управляващите структури и да предоставя пллатформа за открита размяна на информация и идеи. Когато медийната свобода е ограничавана, тези жизнено важни функции се блокират, което води до лоши решения и вредни последици и за лидерите, и за хората."

   В заключение авторите казват, че свободната преса в комбинация с по-доброто образование са ключови фактори за подобряване на икономиката. Те напомнят, че продължителното потискане и цензурата влияят на желанието на хората да търсят свободни медии и смятат, че търсенето е свързано с качеството на образованието.