Днес е : Петък, 16 Април 2021

Защо католиците празнуват Великден на различна дата?

Публикация 04 Apr, 2021 / akcent.bg

    Католическият свят отбелязва Възкресение Христово. В повечето случаи датата на Великден при католици и православни християни е различна. Каква е причината, както и малко повече за начина на празнуване при католиците и има ли разлика с отбелязването на празника при православните християни научаваме от интервюто с енорийския свещеник отец Койчо Димов.

   Отче, на 1 април Католическият свят отбелязва Великден. Какво всъщност означава Пасха?

   Тази година на 1 април празнуваме най-големият празник в Християнството - това е Пасхата Христова. Ние наричаме този голям празник Великден, защото няма по-голям празник от празника Пасха. За да знаем точно какво празнуваме трябва да се върнем много назад във миналото, защото корените на Християнската Пасха или Великден ги откриваме в Израилската Пасха. В основата на този празник, който винаги се е празнувал около пролетното равноденствие, стои освобождението на еврейския народ от робството в Египет, което е било 430 години и благодарение на Божията намеса и избора на Моисей, народът е преминал от робство в Египет към свобода. Тоест Бог е превел своя народ от робство към Обетованата земя на свободата. Това е Ханаанската земя или земята на днешния Израил. Именно това преминаване на народа от робство към свобода означава Пасха. Това е било първата Пасха и Бог е наредил да се празнува този празник на 14-я нисан - това е 14-тата луна или първата пълна луна около пролетното равноденствие. Този празник при католиците се празнува в продължение на 8 дни с безквасен хляб и горчиви треви, които напомнят за горчивите години на робство в Египет. Еврейският народ е празнувал този празник всяка година в продължение на 8 дни, както Бог е наредил. В първия ден на празника на безквасните хлябове, тоест на Пасхата, се пренасяло в жертва пасхалното агне, което трябвало да бъде едногодишно, без никакви дефекти, мъжко, взето от овце или кози. Пренасяли са го в жертва точно на залез слънце в навечерието или в първия ден на Пасхата.
 
   Християнската Пасха има своите основи в тази Еврейска Пасха, защото нашият Господ Иисус Христос, в навечерието на своето страдание, е празнувал тази Пасха, но й е дал едно ново значение, защото за християнството вече това няма да е възпоменание на преминаване от робство към свобода, а възпоменание на нашия Господ Иисус Христос от смърт на кръста към възкресение към вечен живот. Тоест християнската Пасха съдържа в себе си тези три неща - страданието, смъртта и възкресението на Иисус Христос.
 
Въпросът е следният: Кога да се празнува Християнската Пасха. И по тази тема е имало различни мнения сред първите християни, но Църквата, на своя Първи вселенски събор, който се състоял в 325 година в град Никея – това е един малък град в близост до столицата на Източната Римска империя Константинопол /днешният Истанбул/, е взела едно решение – християните да празнуват по целия свят най-големия си празник Пасха в първата неделя след 14-тия нисан. Тоест когато луната се изпълни около пролетното равноденствие и настъпва Еврейската Пасха, в първата неделя след нея трябва да се празнува Християнската Пасха.
 
   Защо датите на отбелязване на Великден при католиците и православните християни се различават? 

  Искам да вметна, че ние не празнуваме католически Великден и православен Великден. Ние, християните, празнуваме една Пасха, но по два различни календара. Православието, както и много източни християни, празнува Пасхата според Юлианския календар, докато католиците и протестантите празнуват според Григорианския календар.

   Юлианския календар се нарича така, защото е основан от император Юлий Цезар в 46-та г. пр.Хр. Той следва лунната година и според него всяка година има 365 дни и 6 часа, но не е точен, защото се оказва, че астрономическата година е съставена от 365 дни 5 часа 48 минути и 46 секунди. Т.е. на 128 години се губи по цял един ден. В XVI в. вече е имало 10 дни, които са били изгубени и затова тогавашният папа Григорий XIII, през 1682 г., е направил тази календарна реформа, според която денят 4 октомври 1582 г. (петък) се е следвал не от 5 октомври, а от 15 октомври, за да може да се премахне тази голяма разлика от 10 дни, натрупани за 128 години. Разбира се, тогавашният папа Григорий XIII, правейки тази реформа, я е съобразил с най-великите умове - астрономи, математици, дори с Николай Коперник, и затова Григорианският календар е много по-точен от Юлианския.
 
   Лека-полека така християните са започнали да празнуват Пасхата по Григорианския календар, според който Великден е между 22 март и 25 април, а Юлианският календар, който изостава на всеки 128 години с по 1 ден, празнува по други изчисления, според които Пасхата може да бъде между 4 април и 10-11 май. Това е накратко причината християните да празнуват най-големия си празник на две различни дати. Искам пак да уточня, че това е един празник, който се изчислява по два различни календара.
 
    Всъщност разминаването в датите през повечето години идва заради Юлианския и Григорианския календар?

   Точно така.
 
   А има ли други християнски празници, които се отбелязват на различни дати?

   По принцип в Католическата църква всички празници - както подвижни, така и неподвижни, се празнуват по Григорианския календар. Българската Православна църква, която е различна от Руската, е приела да празнува всички неподвижни празници, които не се променят, според Григорианския календар. Именно затова празнуваме Рождество Христово на  25 декември. Но подвижните празници, които зависят от Пасхата, например Възнесение Господне (Спасовден), Петдесетница и Свети Дух, православните християни ги празнуват, спазвайки древния Юлиански календар.
 
   А има ли нещо различно в начина на отбелязване на Възкресение Христово? В България всички боядисваме яйца, хапваме зелени салати, коли се агне, но има ли нещо отличително при католиците, което го няма при православните християни?

   Празнуването на Християнския Великден както за православните, така и за католиците, е идентично. Може би единствената разлика е, че при католиците Великден е преди всичко изключително семеен празник – цялото семейство се събира на празничната трапеза след като е участвало на Великденската Пасхална литургия и разбира се, както е старата традиция, се подаряват яйца. Носят се в църквата яйца, месо, курабии и сладки за благословение. Другата разлика е, че при католиците Великден се празнува цели 8 дни като един единствен ден, защото числото 8 ни напомня за осмия ден - денят, в който е възкръснал Иисус Христос. Това е ден, който има начало, но няма край, защото със своето възкресение Христос е преминал от нашето време и пространство във вечността, която е влязла в нашето време. Затова католиците празнуват тези 8 дни като един единствен ден. Така че от навечерието на Възкресение Христово до първата неделя, която е Томина неделя, се празнува един празник - Великден. Цялото Пасхално време се празнува 50 дни, т.е. от Пасхата до 50-я ден, който е празникът Петдесетница или Слизането на Светия Дух. През цялото това време се поздравяваме с Пасхалния тържествен поздрав „Христос Воскресе! Наистина Воскресе!”.
 
   Как ще се обърнете към вярващите християни, които празнуват днес?

   Искам да пожелая на всички християни светло Възкресение Христово. Нека празникът на всички празници да изпълни нашите души с тази Пасхална светлина и радост, които възкръсналият Иисус даде на всички човеци, защото както казва един псалм от Стария завет „Този ден е Господ сътворил да се зарадваме и развеселим в него. Великият ден на преминаването на Иисус пред смъртта към Възкресението и вечния живот”. Нека това най-голямо тържество да го празнуваме като християни и да се поздравим с Пасхалния поздрав „Христос Воскресе! Наистина Воскресе! Велика радост донесе на всички умрели в гробовете живот вечен дари. Амин!”.

   Източник: Дарик

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама