Днес е : Неделя, 9 Май 2021

Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера за следващото народно събрание

Публикация 01 Apr, 2021 / akcent.bg

Вирусът държи силната карта на вота, третото място на Слави Трифонов зависи от активността в неделя

   Шест до седем партии имат потенциал да прескочат 4%-та бариера за следващото народно събрание, но нито една политическа сила няма да е близо до парламентарно мнозинство. 

   Увеличава се дистанцията между основните две политически сили – ГЕРБ и БСП. Тя се дължи основно на спада в левицата, свързан както с притесненията от гласуването сред по-възрастните й симпатизанти, така и с отнемането на гласове от формацията около Мая Манолова. 

   Това показва  изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 27–30 март.* Всеки десети от решилите да гласуват има сериозни притеснения заради КОВИД пандемията, а други 36% - „известни притеснения“. Ако в изборния ден тези страхове надделеят, са възможни сериозни размествания в сега регистрираната електорална картина. Така, до последния момент, не толкова партиите, колкото вирусът ще държи „силната карта“, уточняват социолозите. 

 

 

 

   Проучването на Алфа Рисърч регистрира съвсем лек ръст в декларираната избирателна активност - 51% от постоянно пребиваващите в България избиратели. На тази база, очакванията са до урните да отидат между 2.6 и 2.8 млн. души. Предвид обстоятелството, че всеки втори споделя по-силни или по-слаби притеснения от влошаването на епидемиологичната обстановка, не може да се изключи и по-рязък спад в активността – до 2.1 – 2.2 млн. души. Подобен развой ще окаже влияние не само върху гласовете за партиите, но може да размести и техните позиции. 

   Предизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“. 

   Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до малко над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28.1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19.8%), но с плавен отлив на привърженици. При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна). От друга страна, част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно „Изправи се! Мутри вън!“.

    С близки резултати са следващите две политически сили - „Има такъв народ“ (12.7%) и ДПС (12.5%). Финалът за тях ще е силно зависим от активността на 4-ти април. Заявената подкрепа за партията на Слави Трифонов е изградена върху емоционален, антисистемен вот от страна на хора, които не се интересуват особено от политика. Те лесно могат да се активизират, но също толкова лесно – и да се демотивират от участие, тъй като не виждат особен залог в изборите. При сценарий, който се характеризира с по-слабо гласуване, предимството би било на страната на ДПС. Трябва да се има предвид и това, че проучванията не отчитат гласовете от чужбина, а ДПС традиционно получава доста гласове от българската диаспора.

   „Демократична България“ (6.3%) и „Изправи се! Мутри вън!“ (6.0%) са с интензивен ръст в хода на кампанията. При тях също има разлика в профила на симпатизантите им. Т.нар. градска десница има повече лоялни избиратели, особено в столицата и големите градове. Новото обединение около Мая Манолова може да разчита на повече гласове в провинцията и на разочаровани леви избиратели. И при него, както и при партията на Слави Трифонов, слабостта е в по-ниската политическа мотивация и респективно, в по-лесния отказ от гласуване.

   Сериозна динамика отчита проучването в нишата на националистите. За ВМРО, Воля-НФСБ, Атака и Възраждане кампанията се превърна в своеобразна „вътрешна“ битка за радикалния и популистки вот. С подкрепа около 4% ВМРО е най-близко до изборния праг. Най-забележим ръст обаче е налице при коалицията Воля-НФСБ. Тя почти утроява стартовия си резултат и достига до 3.1%. Макар и с по-ниски проценти, Възраждане (1.7%) и Атака (1.2%) също се намесват в разпределението на този вот. Голямата въпросителна тук е, дали ВМРО ще успее да се пребори за парламентарно представителство на тези гласове, или наблюдаваният ръст на конкурентните формации, ще доведе до взаимното им потъване под бариерата. 

 

 

   Около 25% от решилите да участват във вота имат желание да гласува машинно, а 55.5% предпочитат традиционната хартиена бюлетина. По-активно машинно гласуване може да се очаква в големите градове, където са съсредоточени мнозинството от младите и високо образовани избиратели. Сред почти всички партийни електорати преобладава предпочитанието към хартиените бюлетини, единствено сред тези на „Демократична България“ силите са изравнени. 

--------------------------------------------------

          Настоящото изследване е проведено в периода 27 – 30 март 2021г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1007 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

   Алфа Рисърч носи отговорност за данните и интерпретацията, публикувани на нейния сайт, но не и за избирателно или манипулативно използване на тези данни.

The Gorgeous Danube Delta in 4k - from Tulcea Romania
 
 
 
00:00% Buffered
 
00:00 / 03:07
 
Copy video url
Play / Pause
Mute / Unmute
Report a problem
Language
Mox PlayПредизборната кампания е повлияла на малко под половината от 450-те хиляди избиратели, които преди месец се колебаеха кого да подкрепят. Най-забележим е прирастът през последните седмици при Воля-НФСБ, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“Ножицата между ГЕРБ и БСП се разтваря до малко над 8 на сто. ГЕРБ приключва кампанията с подкрепа от 28.1% сред твърдо решилите да гласуват. БСП запазва втората си позиция (19.8%), но с плавен отлив на привърженици. При левицата е най-ясно видим ефектът от притесненията за гласуване в условия на пандемия (25% от избирателите й изразяват силни тревоги, при средно 10 на сто за цялата страна). От друга страна, част от симпатизантите й се преориентират към други, атакуващи властта формации – основно „Изправи се! Мутри вън!“.

 

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама