Днес е : Вторник, 19 Октомври 2021
ИЗБОРИ "2 В 1" 2021

"Алфа рисърч": Вероятността за управленска коалиция без ГЕРБ или БСП изглежда нищожна засега

Публикация 08 Jan, 2021 / akcent.bg

   Малко над 40 на сто от българите очакват, че на предстоящите напролет парламентарни избори няма да има категоричен победител, а няколко партии са с близки резултати. При това положение равен брой хора се обявяват за съставяне на управленски коалиции около формациите с очаквано най-много гласове - ГЕРБ и БСП.

   Следващият парламент ще бъде фрагментиран - най-вероятно от шест партии и с трудност да състави кабинет. Три месеца преди очакваната дата на вота се увеличават хората, които са твърдо решени да гласуват, но се колебаят за кого. В същото време нарастването на страховете заради влошаването на предизвиканата от COVID-19 епидемичната обстановка през декември води до спад в намерението за участие в парламентарните избори, а по-ниската избирателна активност би донесла електорални бонуси за големите партии и отлив в подкрепата за по-малките и новите участници в изборите.

   Това са основните изводи от национално представително проучване на социологическата агенция "Алфа рисърч", осъществено между 15 и 21 декември 2020 г. и публикувано днес. То е част от редовния тримесечен мониторинг на обществено-политическите нагласи. Направено е сред извадка от 1017 пълнолетни жители от цялата страна чрез пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

       Равен брой хора искат коалиции около ГЕРБ и БСП

   Малко под една четвърт от анкетираните очакват сегашната управляваща партия - ГЕРБ, да спечели убедително изборите. Категорична победа за основната опозиционна формация - БСП, прогнозират 16 на сто, а според 43 на сто няколко играчи ще имат близки резултати, сочат данните на "Алфа рисърч".

   В тази ситуация според социолозите става важен въпросът за характера на бъдещото управление. Практически равен брой хора се обявява за управленска коалиция около ГЕРБ или около БСП.

   Проучването отбелязва интересна особеност - избирателите ще комбинират във вота подходи като при избор в два тура: ще се ръководят едновременно както от въпроса "кой ни харесва" (който обичайно е водещ при гласуване на първи тур), така и от въпроса "срещу кого сме" (който става важен на втория), коментира преди два дни в интервю за БНТ управляващият партньор в "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова. По думите й хората не само ще избират политическата сила, която им допада, но ще гласуват в някаква степен и за характера на бъдещото управление.

   Десните и "Има такъв народ" с лек спад

   Ако изборите бяха днес, най-вероятният резултат е шестпартиен парламент с неустойчиво от политическа гледна точка мнозинство и трудно съставяне на управленска коалиция, отчитат социолозите.

   През декември ГЕРБ (24.3%) има преднина от 2.4 пункта пред БСП (21.9%) в предпочитанията на твърдо решилите да гласуват. При предишното проучване през септември разликата между водещите формации беше 0.9 процентни пункта в полза на сегашните управляващи.

   Всички останали партии обаче повече или по-малко губят подкрепа. Парламентарно представените - заради натрупаното недоволство от статуквото, а извънпарламентарните - заради смяната в приоритетите на общественото мнение с втората вълна на COVID-19 и затихването на протестния потенциал, сочи анализът на социолозите.

   Като трета парламентарна политическа сила и през декември се очертава "Има такъв народ" на тв водещия Слави Трифонов, но упоритото въздържане от представянето на лица и приоритети започва да отнема от предимството им: подкрепата за партията спада от 14.9% през септември до 10.2% през декември, а личният рейтинг на Трифонов - от 36% до 30.3%.

   Подобна тенденция "Алфа рисърч" отчита и в подкрепата за "Демократична България". Тя спада от 9.4% до 6.1% за последните три месеца, като според социолозите това се дължи главно на по-ниската мобилизация на техните симпатизанти. "Обединението запазва висок дял сред колебаещите се избиратели, но по-нисък сред твърдите участници в изборите. Връщането на тези избиратели може да го приближи към по-високите летни позиции", посочват от агенцията. Лидерът на формацията Христо Иванов запазва персонално доверие от 14.7%.

   Платформата "Изправи се.бг" (4.9%) на Мая Манолова, макар и най-близо до чертата от 4%, също запазва шансове за представителство.

   Сплотилият се по време на протестите електорат на ДПС достига 7.2% от твърдо решилите да гласуват, което отрежда четвърта позиция на движението. За разлика от тях симпатизантите на ВМРО - НФСБ продължават плавно да намаляват до недостатъчните за влизане в парламента 2.7%.

   Фрагментацията на протестния вот се задълбочава и от нарастващия дял на нерешилите за кого да гласуват (от 10.1% до 16.3%). Колебание в най-голяма степен изразяват млади високообразовани български граждани

   Близо половината избиратели заявяват готовност да отидат до урните (49.6%), 22.2 на сто категорично няма да гласуват, а 28.2 на сто все още се колебаят.

          Кога да са изборите

   Датата на редовните парламентарни избори предизвика противоположни реакции. Практически равен брой хора се обявяват за провеждането им в първия възможен момент - 28 март (42%), и за отлагането им, за да не се рискува животът и здравето на хората (43%). Общо 15 на сто от хората заявяват, че не могат да преценят.

   Въпреки предизвикателствата, мнозинството от избирателите подхождат с доверие към предстоящите избори, отчита "Алфа рисърч": 20% нямат притеснения за честността им, други 42% допускат, че може да има нарушения, но те няма да окажат съществено отражение върху резултата. Тезата, че вотът ще бъде изцяло манипулиран, се подкрепя от 24 на сто, предимно симпатизанти на асоциираните с протестите формации.

Коментари

Свързани новини

Още Новини

Реклама

Реклама