Национализиране на висшето образование съобразно нуждите на обществото и пазара на труда, по-добра реализация на завършилите и чувствително увеличение на чуждестранните студенти - тези са сред основните трайни тенденции, които се очертават през последните 10 години, откакто се изработва прави рейтинговата система на българските висши училища.
Това посочи на пресконференция вчера Георги Стойчев от консорциума "Отворено общество", който изготвя рейтинга. Той сравнява 52 висши училища, които обучават по стотици специалности, разпределени в 52 професионални направления.
Трайна е тенденцията на рационализиране на структурата на висшето образование от гледна точка на разпределението на студентите по професионални направления. Към момента има по-голям брой студенти, които се обучават в професионални направления, при които има по-добра реализация на пазара на труда на завършилите. В същото време намалява броят на студентите в професионални направления, в които исторически се наблюдава по-слаба реализация на пазара на труда. Това означава, че структурата на българското висше образование се доближава в по-голяма степен до нуждите на обществото и пазара на труда, посочи Стойчев.
Въпреки чувствителното намаляване на общия брой на студентите в България (с над 18%), студентите по медицина се увеличават повече от два пъти. Увеличението в сравнение с 2013 г. е със 108%. (окло 6 хиляди са били тогава, сега са 12.5 хиляди). Това го голяма стебен се дължи и на увеличаването на броя на чуждестранните студенти - 56% от тях са чужденци, но с 14% е увеличението и на българските студенти, посочва рейтингът.
Увеличение има и на студентите в университетите, които подготвят кадри в сектора на образованието. Увеличението на студентите по педагогика спрямо 2013 година е с 42%. Това е второто най-масово направление, което измества направление администрация и управление, което традиционно беше второто най-масово направление след икономиката.
Чувствително учеличение има и на студентите в направленията национална сигурност и военно дело - с над 40%. Специалистите в тези направления имат по-добра реализация на пазара на труда от средните за страната. С 35% се е увеличил и броят на студентите в направление театрално и филмово изкуство.
Във всички тези сектори държавата е основен работодател. В инженерните професионални направления също има увеличение на дела на студентите, особено на свързаните с информационните и комуникационни технологии.
"На практика означава, че българските висши училища подготвят повече лекари, повече учители, повече специалисти в сектора сигурност и отбрана, повече инженери и повече студенти в професионалните направления, свързани с културата и изкуството, отколкото преди 5-6-7 години. За сметка на това се подготвят много по-малко юристи, иконимисти, политолози, по-малко студенти в направление администрация и управление", отбеляза Георги Стойчев.
С 20% спад на студентите в дадена специалност се възприема като нормален, но с огромен спад са доскоро двете най-масови направления - администрация и управление (с 45%) и икономика (с 41%). За сметка на това обаче колкото по-малко студенти се обучават в тях, толкова по-голяма и добра реализация имат на пазара на труда. Нараства и делът на желаещите да учат в университети, които предлагат по-добро качество на обучението.
Въпреки огромния спад на броя на студентите обаче най-масовото професионално направление през 2020 г. остава икономиката с 30 916 студенти, следвана от педагогика (15 388), администрация и управление (13 373), медицина (12 434) и комуникационна и компютърна техника (8316). За първи път в Рейтинговата система направление право със 7331 студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7-о място, след направление информатика и компютърни науки, в което се обучават 7913 студенти. Тази година педагогиката измества администрация и управление като второто най-масово професионално направление в страната.
Реализацията на пазара на труда нараства от 47% през 2013 г. на 51% през 2020 година. Наблюдава се и повишаване на дохода на завършилите - с 58% се увеличава осигурителният доход в сравнение с 2013 г., а облагаемият доход - с около 50%. Най-бързо растат доходите на завършилите металургия, математика, информатика и компютърни науки, проучване добив на полезни изкопаеми. Те получават и най-високи доходи в България.
На първите места са завършилите информатика и компютърни науки - 2771 лв. облагаем доход и математика - 2673 лв. облагаем доход. Третото и четвъртото място са съответно за комуникационна и компютърна техника (2240 лв.) и за проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (2145 лв.). Следват завършилите направление металургия, които получават 2099 лв.
Най-ниски доходи получават завършилите стоматология (887 лв.), ветеринарна медицина (910 лв.), музикално и танцово изкуство (998 лв.), социални дейности (1025 лв.), здравни грижи (1029 лв.), както и животновъдство (1043 лв.), педагогика на обучението (1056 лв.), туризъм (1072 лв.) и педагогика (1075 лв.).
За поредна година най-високи доходи в България получават завършилите информатика и компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски" - 4527 лв. Следват судентите, завършили същата специалност в Нов български университет - 3630 лв., завършилите математика в СУ - 3515 лв., администрация и управление в Американския университет в Благоевград - 3390 лв. и комуникационна и компютърна техника в ТУ-София - 3174 лв.
Най-нископлатени са завършилите изобразително изкуство в ЮЗУ - 778 лв., стоматология в МУ- Пловдив (781 лв.), изобразително изкуство във Великотърновския университет (797 лв.), физически науки в ЮЗУ (814 лв.) и социални дейности в ТУ-Габрово (818 лв.).
Делът на безработните сред завършилите се е повишил от 2.2% през 2019 на на 2.8% през 2020 г. Специалистите отдават това на коронакризата, но въпреки това отбелязват, че това най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам. Данните са взети към месец февруари, преди да стнат видими икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, за да не влияят на класацията.
Най-ниска безработица (под 1%) за поредна година се наблюдават сред завършилите професионалните направления военно дело, медицина, фармация, стоматология и металургия. Най-голяма е безработицата при направления с огромен недостиг на кадри - социалните дейности (4.26% безработни), педагогика на обучението (3.78%) и педагогика (3.74%).
Най-висока реализация се наблюдава при завършилите военно дело, медицина и стоматология. Над 90% е реализацията и сред завършилите теория и управление на образованието (92%). Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите туризъм (21%), хранителни технологии (27%) и изобразително изкуство (29%).
През 2013 г. чуждестранните студенти са били 4% от всички в България, а през 2020 г. са 8%, се вижда от рейтинговата система. Средните данни от страните, които са част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие са около 6%. Най-голям е делът на чуждестранните студенти в направленията медицина, стоматология, ветеринарна медицина, фармация.
Друга положителна тенденция двойното учвеличение на броя и качеството на научните публикации през последните 5 години. Броят на научните публикации на наши университети в библиографската база данни Web of Science през последните 5 г. надхвърля 17 600. С най-висок индекс на цитируемост на научните публикации са Софийският университет, медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет.Рейтинг 2020 за първи път включва индикатори за броя на съвместните програми на български висши училища с партньори от чужбина, при които се издава както българска, така и чуждестранна диплома на завършилите. Общо 23 български висши училища предлагат обучение в 88 съвместни програми с чуждестранни партньори, в които през пролетта на 2020 г. са се обучавали близо 3400 студенти.
Софийският университет се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Следва го Техническият университет - София, който е първи в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. На трето място е Медицинският университет в София - първи в 4 направления от общо 5.
Коментари
Все още няма коментари!
Коментирай